Решение № 14821 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5431/2019 г.

Решение № 14821 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5431/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", чрез юрк. Ю. Въклова, против Решение № 456/08.03.2019 г. постановено по адм. дело № 2891/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 19/2018 г. от 21.09.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който са установени публични държавни вземания срещу "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД /"ВиК – Варна" ООД/ в размер на 16 120 лева, представляващи непогасен остатък от такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно е разрешен спорния по делото въпрос относно приложимото към разрешаването на казуса материално право. Счита, че неправилно съдът приел, че таксата за замърсяване за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. следва да се определи по фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползувателите, на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", във вр. чл. 194, ал. 5, т. 1 б. "а" от Закона за водите /ЗВ/ (в редакцията съгласно изм. с ДВ бр. 58 от 2015 г. в сила от 03.08.2015 г.) и на тази база е извел и неправилен извод относно материалната незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Излагат се съображения, че в случая изцяло е приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ /в редакцията съгласно изм. с ДВ бр. 61 от 2010 г./ във вр. с § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗВ /ДВ бр. 58 от 31.07.2015 г./ и съдебната практика по приложението й. Настоява да се приеме, че в тази връзка правилно и законосъобразно таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗВ, дължима от "ВиК-Варна" ООД за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води от ПСОВ "Девня" в повърхностни води /р. Девненска/ съгласно Разрешително № 23110013 от 25.08.2010 г., изменено и продължено с Решение № 950 от 12.07.2012 г., за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. е правилно изчислена от административния орган на база обема на заустените отпадъчни водни количества, определен съобразно извършения собственик мониторинг на тези количества по показания на монтираното разходомерно устройство на изход ПСОВ "Девня". Претендира се отмяна на оспореното решение на Административен съд – Варна и отхвърляне жалбата на "ВиК-Варна" ООД срещу процесия АУПДВ. Ответникът по касация – "ВиК – Варна" ООД, чрез юрисконсулт Василева, е депозирала писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и наведените в нея касационни основания, като настоява да се приеме, че съставът на административния съд при правилно изяснена фактическа обстановка е извел правилни и законосъобразно изводи относно приложимия закон, при което правилно е формиран и изводът за материалната незаконосъобразно на процесния АУПДВ. Подборни съображения са развити в подадения отговор. Настоява, че оспореното решение е правилно, не страда от релевираните пороци и моли да се остави в сила. Претендират се разноски, под формата на дължимото юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Варна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд (АС) - Варна е образувано по жалба на "ВиК-Варна" ООД срещу АУПДВ № 19/2018 от 21.09.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който на дружеството са установени публични държавни вземания в размер на 16 120 лева, представляващи непогасен остатък от такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., за правото на използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води № 23110013/25.08.2010 г., изменено и продължено с Решение № 950/12.07.2016 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция "Черноморски район", за ползване на воден обект: река Девненска, вливаща се в река Провадийска, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект: "Канализационна система – Девня", изчислена съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., при единичен размер на таксата 0, 005 лв. /куб. м. за заустени 4 0470343 м3 отпадъчни води, възлизаща общо на 20 236, 72 лева, частично погасена с плащане в размер на 4 116, 72 лева, ведно със законната лихва, начиная от 01.04.2017 г. до окончателното й изплащане. С оспореното пред настоящата инстанция решение, АС - Варна е отменил оспорения АУПДВ и осъдил Басейнова дирекция "Черноморски район" да заплати на "ВиК-Варна" ООД разноски в размер на 250 лева. За да постанови този резултат, съдът след като е установил фактическата обстановка по делото, която е приета за безспорна между страните, е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че спорът по делото е изцяло правен, като противоположните становища на страните се свеждат до това дали казусът следва да намери разрешение съобразно редакцията на чл. 194, ал. 5, т. 1 б. "а" от ЗВ в сила след изм. с ДВ бр. 58 от 2015 г., която е и сега действащата редакция /каквато е тезата на задълженото лице/ или съобразно редакцията на същата тази правна норма в сила до това изменение /каквото е становището на ответника/. Първоинстанционният съд е подложил на тълкуване относимите в случая правни норми и е приел, че съгласно чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" ЗВ за правото за използване на водите се заплаща такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, като съобразно ал. 5 на чл. 194, т. 1 б. "а" от ЗВ /в редакцията действащата за периода, за който се дължи таксата/ таксите по ал. 1, т. 3 б. "а" се определят въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м., с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване, съответно съгласно ал. 6 на чл. 194 ЗВ размерът на таксата, начинът и редът за изчисляването й се определя с тарифа на Министерския съвет, от което е извел изводът, че основанието за дължимата такса за заустване е регламентирано със закон /ЗВ/, а начинът на изчисляване се урежда в подзаконов нормативен акт - Тарифа на МС. Посочено е, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите /ДВ бр. 58 от 2015 г., в сила от 03.08.2015 г./ разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" е изменена, като е определено от законодателя таксите по ал. 1, т. 3 б. "а" да се определят въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м., с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване, с което изменението на закона е прието, за преодоляно съществуващото противоречие преди изменението между закона и тарифата относно реда за определяне на таксата. Отречена е тезата на административния орган за прилагане на действащата до това изменение на закона правна регламентация съобразно правилото на § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗВ /бр. 58/15 г./, с аргументи: че посочената разпоредба не следва да се разбира в смисъл, че законът в новата редакция не намира приложение преди съгласуването му с Тарифата /с аргумент и от чл. 15, ал. 3 от ЗНА/, че законодателят не е посочил какъв е досегашния ред, както и че не е посочено, че новата разпоредба на чл. 194, ал. 1, т. 5 б. "а" ще влезе в сила в по-късен етап. В този порядък е прието, че посоченото изменение на закона, както и новата Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, последната обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., са в сила към датата на издаване на АУПДВ, поради което и именно чл. 194, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗВ /в сега действащата й редакция/ е материалното право, в съответствие с което следва да се определи размерът на задължението – т. е. на база на фактурираното водно количество от оператора. Сторено е и позоваване на влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 2826/17 г. на Адм. съд-Варна, оставено в сила с решение № 2938/27.02.19 г. по адм. д. № 9539/18 г. на ВАС. С тези аргументи АУПДВ е приет като постановен в противоречие с материалния закон и е постановена неговата отмяна. Решението е неправилно. По делото не е имало спор по фактите, че "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД, е вписан като ползувател в издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води № 23110013/25.08.2010 г., изменено и продължено с Решение № 950/12.07.2016 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция "Черноморски район", за ползване на воден обект: река Девненска, вливаща се в река Провадийска, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект: "Канализационна система – Девня". Не е било спорно също, че в това му качество дружеството на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ дължи такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода, посочен в АУПДВ от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Спорен е бил въпросът относно правилността при изчисляване на размера на таксата с процесния АУПДВ на база запустеното количество вода по реда на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ в редакцията на закона от ДВ бр. 61 от 2010 г., на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ /бр. 58/15 г./ /каквато каза се е застъпената теза от касатора/, или същата следвало да се определи на база фактурираното количество вода на основание действащата към периода редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 58 от 2015 г. /каквато е тезата на задълженото лице, възприета и от съда в атакувания съдебен акт/. Съгласно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ /съгласно редакцията й с изм. ДВ бр. 61 от 2010 г./, таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Съответно според ал. 6 на чл. 194 от ЗВ, размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Няма спор, че в чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отменена на 01.01.2017 г., е регламентирана формулата за определяне на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, като е предвидено, че се взема предвид количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство, а за ВиК операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - куб. м. И при старата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., константно се приема от практиката на съдилищата, че по отношение на ВиК операторите нормата на чл. 12 от Тарифата противоречи на закона, поради което приложение намира закона, като нормативен акт от по-висок ранг и при изчисляване размера на таксата за замърсяване, дължима и от ВиК операторите следва да се вземе предвид запустеното количество вода, а не фактурираното. Съответно сега действащата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ /съгласно изм. ДВ бр. 58 от 2015 г./, предвижда, че таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се определя за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. С § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 58 от 2015 г.) e предвидено, че до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. Посочената правна е претърпяла изменение, на което е придадено обратно действие и точното й съдържание е следното "До 31 декември 2016 г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред и в досегашните размери. От 1 януари 2017 г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по новия ред и в новите размери, определени с тарифата по чл. 194, ал. 6." (Изм. е сторено с ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.08.2016 г.). Няма спор, че на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която предвижда формулата за изчисляване на таксата, включваща не само годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" – в куб. м, но и корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването с отпадъчни води. Настоящата инстанция счита, че по смисъла на § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, тарифата по чл. 194, ал. 6 ЗВ е приведена в съответствие на чл. 194, ал. 5 ЗВ с приемането на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., поради което до 01.01.2017 г. приложим е бил редът по чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., което се потвърждава и от сега действащата редакция на същата тази правна норма, на която е придадено и обратно действие, и като е определил таксата за замърсяване въз основа на формула, използваща заустеното количество отпадъчни води на база монтирано измервателно устройство, административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Таксата се явява законосъобразно изчислена, поради което изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на издадения АУПДВ е неправилен, като направен в противоречие с материалния закон. Оспореният АУПДВ на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. В този смисъл Решение № 86 от 10.06.2019 г., по адм. дело № 2139/2019 г. по описа на ВАС, Решение № 2280 от 18.02.2019 г., по адм. дело № 7530/2018 г. по описа на ВАС, Решение № 2332/18.02.2019 г., по адм. дело № 3922/2018 г. по описа на ВАС, Решение № 2609/21.02.2019 г. по адм. дело № 9662/2018 г. по описа на ВАС и др. Поради това Върховният административен съд, състав на Първо отделение приема, че решението на Административния съд - Варна следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за разноски е неоснователна, а такива не следва да се присъждат и на касатора, поради липса на заявена претенция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първо отделение