Решение № 1877 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14228/2010 г.

Решение № 1877 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14228/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Николай Димитров Маджаров, от гр. София, срещу решение № 10582 от 14.09.2010 г. по адм. дело № 941/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение по т. 72 от Протокол № 53 от 17.12.2009 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело (д. д.) № 58/2009 г., за налагане на дисциплинарно наказание "Освобождаване от длъжност като заместник на административния ръководител на Софийски районен съд", на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените (вероятно се има предвид съдопроизводствените) правила - основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и всички наведени от него възражения. Излага доводи за неправилна квалификация на вмененото му дисциплинарно нарушение, както и за липса на мотиви по релевантните за спора факти. Пледира за отмяна на съдебния акт. Ответникът - Висш съдебен съвет (ВСС/Съветът), чрез процесуалния си представител юрк. Карагонова оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Като извърши служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК и прецени релевираните от касатора оплаквания, съдът намира касационната жалба за неоснователна по същество. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 АПК, вр. чл. 323, ал. 1 ЗСВ, е решение по т. 72 от Протокол № 53 от 17.12.2009 г. на ВСС по д. д. № 58/2009 г., с което е прието, че Николай Димитров Маджаров в качеството на заместник на административния ръководител на Софийски районен съд, е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗСВ, като виновно е нарушил т. 5.3. и т. 5.6. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. Поради това и на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "Освобождаване от длъжност като заместник на административния ръководител на Софийски районен съд". С оспореното в настоящото производство решение тричленният състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на Маджаров. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че е осъществен съставът на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (редакция ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 04.05.2009 г.), мотивирали ВСС да наложи дисциплинарно наказание на жалбоподателя. При извършената служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт съдът е констатирал, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата по чл. 310 - 320 ЗСВ и съответства на целта на закона. Като е възприел изцяло фактическите обстоятелства, установени с решението на дисциплинарния състав (ДС) по д. д. № 58/2009 г., чиито мотиви се считат инкорпорирани в решението на кадровия орган, съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ е адекватно на характера и тежестта на дисциплинарните провинения. Изложени са съображения, че установеното поведение на Маджаров, което е придобило и широк медиен отзвук, провокира отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и по този начин компрометира честта му в обществото, с което деецът виновно е нарушил правилата на т. 5.3 и т. 5.6. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ - одобрен с Решение на ВСС по протокол № 21 от 20.05.2009 г.) и е накърнил престижа на съдебната власт. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и изводите му се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил е доводите на страните и е приложил правилно относимите материалноправни норми. По безспорен начин е установено, че Маджаров е инициатор и постоянен участник в събиранията на съдии, адвокати и служители всеки четвъртък, след работно време в пригодено и нарочно оборудвано за целта помещение в сградата на ГУСВ, където е преместено III гражданско отделение на СРС (Брачна колегия). Помещението (стая № 111), с площ от около 15 кв. м. е било оборудвано с инвентар на съда, лични вещи на съдия Маджаров и вещи, останали от предишния владелец. На стените е имало календари с еротични изображения на жени (включително издание на "Сиела"), стаята се осветявала с крушка в червен цвят без стъклено тяло. В това помещение, украсено с надпис в прозрачен канцеларски джоб "Чалга клуб Мале, мале" (л. 70 - 71 от преписката), присъстващите са се забавлявали с поп фолк музика и консумация на храна и алкохол. Срещите понякога са продължавали до зори. Информация за провежданите ежеседмични сбирки е станала достояние на широк кръг лица, в т. ч. сред юридическата гилдия и работещите в ГУСВ, което е предизвикало негативни реакции и отрицателна оценка за поведението на посетителите, респ. недоброжелателен коментар за личностните качества на определени съдии и на съдебната система като цяло. В последствие информацията е широко разгласена в пресата, остро критични статии са публикувани в най-тиражните вестници "Труд", "24 часа" и списание "Правен свят", което нанася поредният тежък удар на репутацията на съдебната власт. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт тричленният състав правилно е приел, че действията на Маджаров по организиране, обособяване и системно ползване на служебно помещение като увеселително заведение компрометират авторитета и доброто име на съдебната власт и накърняват престижа й. Създаването на атмосфера и обстановка на увеселително заведение е крайно неподходящо за институцията и противоречи на нейното предназначение, независимо от общественото положение на кръга посетители. Поради това регулярното устройване на шумни сбирки в сградата на съда, съчетани с консумация на обилно количество алкохол, еднозначно се възприема от обществото като негативно явление, формира убеждение за липса на задръжки и контрол, поставя проблеми с морала в съдебната система. С оглед събраните в хода на дисциплинарното производство писмени и гласни доказателства съдът обосновано е счел, че с поведението си касаторът е нарушил принципите на почтеност и благоприличие, произтичащи от разпоредбите на чл. 5.3 и чл. 5.6 КЕПБМ, които го задължават като магистрат да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие, както и да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. По този начин същият е накърнил авторитета и доброто име на съдебната власт като един от стожерите на държавността. Предвид на това, Маджаров е осъществил съставът на нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (в действащата от 04.05.2009 г. редакция), за което му е наложено наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 5 с. з. При определяне на вида на дисциплинарното наказание е съобразена тежестта на извършеното нарушение и негативния обществен резонанс, както и събраните положителни характеристични данни. Прието е, че действията на Маджаров се дължат на недооценка на конкретната ситуация, а не на тенденциозно поведение, целящо демонстрация на безнаказаност и пренебрегване на нормите и изискванията за благоприличие. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдебният акт е постановен при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателствения материал и несъобразяване с изложените от страната - жалбоподател доводи. На първо място: Маджаров не е ангажирал доказателства, които да опровергаят извода за извършено дисциплинарно нарушение, а поддържаната от защитата му интерпретация на свидетелските показания не е задължителна за съда, още повече, че искане за преразпит на ключовите свидетели Ангелова и Гемеджиева по реда на чл. 171, ал. 1 АПК не е правено. Следва да се има предвид още, че данните от показанията на свидетелите Терзийски, Фиков и Стоева не изключват съществуването на фактите, установени от първите две свидетелки, поради което не е налице противоречие между двете групи свидетели (на вносителя на предложението и на защитата). Обстоятелството как се е развила впоследствие кариерата на свидетелката Ангелова е ирелевантно за настоящия спор и не поставя под съмнение достоверността на показанията й, които изцяло кореспондират на показанията на свидетелките Атанасова - Дичева (управител на сградата), Григорова и Гемеджиева. Противно но доводите на касатора в оспореното решение на ВСС е посочена формата на вината, това е сторено и в решението на ДС. В текста и на двата акта е упоменато, че е налице недооценка на ситуацията, което означава, че деянието е извършено по непредпазливост - деецът е могъл и е бил длъжен да предвиди неговите общественоопасни последици. Липсата на умисъл не изключва дисциплинарната отговорност, която по аргумент от чл. 307, ал. 3 ЗСВ се носи и за дисциплинарни нарушения, извършени по непредпазливост. Формата на вината има пряко отношение при определяне вида и размера на наложеното наказание и след като Съветът е отчел обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, следва да се приеме, че изискванията на чл. 309 ЗСВ са спазени. При данните по делото тричленният състав обосновано е приел, че е налице нарушение на КЕПБМ и накърняване престижа на съдебната власт, т. к. поведението на Николай Маджаров е в противоречие с обществените очаквания за дължимо поведение на лицата, осъществяващи една от основните ценности на демократичното общество - правосъдието. Обществото държи сметка на външната убедителност на правосъдието и магистратите са длъжни да съобразяват последиците от това как изглеждат техните действия в очите на обществото. Поради това обществените изяви на магистрата не могат да се тълкуват в противовес на общоприетите представи за етично поведение и за пределите на почтеността. Като обект на постоянен публичен контрол магистратът следва да си наложи лични ограничения и да се държи по начин, който съответства на достойнството, присъщо на заеманата длъжност. Не е налице и релевираното в касационната жалба нарушение на чл. 310 ЗСВ, поддържано в контекста на оплакването за неправилно приложение на материалния закон от страна на решаващия съдебен състав. В този аспект ДС е изтъкнал, че откриването на дисциплинарното нарушение се свърза с доклада от 16.07.2009 г. на съдия Григорова до председателя на Софийския районен съд относно начина на ползване на помещението. Въз основа на залегналите в доклада констатации, административният ръководител, оправомощен да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание обективно е узнал съществените признаци на деянието и едва от този момент за него възникват необходимите предпоставки за започването на процедура по ангажиране на дисциплинарната отговорност на подчинения му магистрат. При това положение предложението на председателя на Софийския районен съд с индекс на ВСС № 11-07-645/7.09.2009 г. е в рамките на срока по 310, ал. 1 ЗСВ. Това тълкуване, възприето от решаващия съд, се споделя изцяло от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, във връзка с неправилната преценка за мотивираност на акта на ВСС. Съдът правилно е приел, че мотивите за налагане на наказанието може да се съдържат в съпътстващата документация по дисциплинарната преписка, като по аргумент от чл. 320, ал. 4 ЗСВ за мотиви на решението на ВСС се смятат и мотивите на решението на ДС и изказаните съображения от членовете на ВСС. При издаване на административния акт в рамките на оперативната самостоятелност на органа са подкрепени съображенията на вносителя на предложението, които се считат за мотиви на издаденото решение. В решение № 10-00-083/15.12.2009 г. на ДС, разгледал образуваното срещу касатора д. д. № 58/2009 г. се съдържат подробни фактически констатации и правни аргументи, въз основа на които е прието да се предложи на ВСС да наложи на Маджаров дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ. Установените факти не са били опровергани с допустимите процесуални способи и средства, поради което са кредитирани от съда при преценката за законосъобразност на обжалваното решение на ВСС. При определяне на вида дисциплинарно наказание кадровият орган е съобразил критериите по чл. 309 ЗСВ и в рамките на притежаваната дискреционна власт е наложил дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ - "Освобождаване от длъжност като заместник на административния ръководител на Софийски районен съд". При точен и коректен анализ на доказателствения материал съдът правилно и обосновано е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Новонастъпилото обстоятелство, свързано с изтичане мандата на касатора като заместник на административния ръководител на Софийския районен съд касае изпълнението на акта на ВСС и поради това е ирелевантно за спора относно законосъобразността му. Представените в тази връзка писмени доказателства от страна на Съвета са неотносими и не следва да се обсъждат. Несъстоятелен е и доводът в писмените бележки на касатора за нищожност на решението на ВСС поради непопълване на персоналния му състав с двама души от квотата на Народното събрание. По легалната дефиниция на чл. 16, ал. 1 от ЗСВ, Съветът е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Персоналният състав на този колективен (колегиален) административен орган се формира по указания с чл. 17, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ ред и надлежното му функциониране е свързано с предвидените в закона кворум и мнозинство (Арг.: чл. 34, ал. 1 и чл. 320, ал. 4 ЗСВ). Поради това предсрочното прекратяване правомощията на двама от членовете на Съвета не рефлектира върху административната компетентност и не засяга публичноправния мандат на самия орган. В конкретния случай при гласували 23-ма члена на ВСС, от които 19 "за" налагане на дисциплинарното наказание, решението не е взето от незаконен състав в каквато насока са оплакванията. В този аспект тричленният състав правилно е счел, че решението е постановено от компетентния административен орган, на редовно заседание и с необходимото мнозинство, предвидено в чл. 320, ал. 4 ЗСВ, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 310 - чл. 320 ЗСВ. Предвид изложеното, не са налице релевираните с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,