Решение № 15818 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 779/2017 г.

Решение № 15818 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 779/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208- 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. П., срещу решение № 237 от 1.11.2016 г., постановено по адм. д. № 531/2015 г. от Административен съд- Х.. С него съдът е отменил уведомителното му писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане на "Прима тур" ЕООД за кампания 2014 г. и му е върнал преписката при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Със същото решение съдът е осъдил ДФЗ да заплати на дружеството-жалбоподател разноски в размер на 506 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване касторът прави твърдения, че съдът като е отменил уведомителното писмо, чрез инцидентен съдебен контрол е отменил и частично заповедта на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, относно специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Частичната отмяна на тази заповед не е в правомощията на административния съд, а на Върховния административен съд. На следващо място касаторът твърди, че съдът неправилно е възприел заключението на съдебно- агрономическата експертиза, която е извършена две години след одобряването на специализирания слой. По изложените съображения в нея моли, съдебното решение да се отмени, като претендира присъждане на разноските, направени при първоинстанционното разглеждане на спора в размер на 300 лв. - платен депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции. От ответника по касация "Прима тур" ЕООД, с. С., община Харманли, Хасковска област, чрез адвокат Д. К. е подаден писмен отговор, в който се твърди неоснователност на касационната жалба. В него са изложени възражения противни на тези в касационната жалба. По изложените съображения в отговора моли, съдебното решение да не се уважава. Претендира присъждане на разноските по касация, за които представя договор за правна защита и съдействие за договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 2000 лв. Срещу същото съдебно решение е подадена касационна жалба и от "Прима тур" ЕООД, чрез адвокат Д. К., но само срещу решението в частта му за разноските. Поради това тази жалба има характер на частна жалба, а не на касационна, защото решението на съда в частта му за разноските е акцесорно и има характер на определение. Ответната страна по частната жалба заместник- изпълнителния директор на ДФЗ е подала писмен отговор, в който се съдържа становище за недопустимостта й поради това, че е просрочена, а по същество - че тя е неоснователна, като моли, да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените аргументи в него счита, че съдебното решение следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. "Прима тур" ЕООД е обжалвало пред Административния съд- Х. уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/11005 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник- изпълнителния директор на ДФЗ. От уведомителното писмо се установява, че дружеството- жалбоподател е заявило за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) 41,17 ха. След извършването на административни проверки е била установена допустима за подпомагане площ в размер на 25,04 ха и разлика между декларираната и установената площ в размер на 16, 13 ха. Процентът на наддеклариране е бил в размер на 64,42 %. На основание чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. цялата одобрена площ е санкционирана, като на дружеството са наложени и санкции за бъдещ период в размер на 4854,46 лв. Поисканата сума за подпомагане по тази мярка е била в размер на 12 390,46 лв., която е изцяло намалена на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП във връзка с чл. 16а от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, наричана в изложението само "Наредба № 105". "Прима тур" ЕООД е кандидатствало и за "Плащания по схемата за преразпределително плащане" (СПП), като за първите заявени 30 ха, са установени годни за подпомагане 25,04 ха, или разликата е 4, 96 ха, с процент на наддеклариране 19,81 %, санкционираната площ според чл. 58 от Регламент 1122/2009 е 9,92 ха и оторизираната сума е в размер на 2009,45 лв. Исканата сума за подпомагане по тази мярка в размер на 3987 лв. е намалена със сума в размер на 1977,55 лв. или оторизираната сума по мярката е в размер на 2009,45 лв. на основание чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане. Дружеството- жалбоподател е кандидатствало и по мярка "Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2), като е декларирало за подпомагане 25,48 ха, а след извършване на административни проверки са били установени годни за подпомагане 25,04 ха или разликата между двете е 0,44 ха, с процент на наддеклариране в размер на 1,76%. Намалението на поисканата сума в размер на 3488,36 лв. е с 60,23 лв., или оторизираната сума по тази мярка е в размер на 3428,13 лв. на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 11". Административният съд е установил фактите по спора относно подаденото заявление за плащане, таблицата на използваните парцели, очертаните карти на парцелите във физическите блокове, както и заповедите на министъра на земеделието и храните № РД 09-807 от 5.12.2014 г., с която е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели, с която е дадена възможност на земеделските стопани да обжалват проекта на специализирания слой и заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г., с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Установил е и заповедите за делегиране на права от изпълнителния директор на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Между страните е било безспорно, че заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните не е била обжалвана от "Прима тур" ЕООД. За изясняването на фактите по спора съдът е допуснал основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Основната експертиза е потвърдила изцяло констатациите в уведомителното писмо. Към нея е бил приложен протокол от извършена специализирана теренна проверка, извършена от експерти на съответните общински служби по земеделие, утвърден от директора на ОДЗ- Х.. Допълнителната съдебно-техническа експертиза е дала разлика от установения процент на наддеклариране посочен в уведомителното писмо, като е съобразила и други снимки от цифровата ортофотокарта на заснемането за 2013 г. и това за 2015 г., както и категорията на земеделската площ относно два от заявените парцели с № 80827-184-1-1 и № 80827-230-1-1. Съдът изцяло е кредитирал заключението на назначената съдебно- агрономическа експертиза, от която е приел за установено, че посочените по-горе два парцела са били поддържани в добро земеделско състояние и те изцяло са били допустими за подпомагане. Въз основа на тези фактически установявания е направил правни изводи, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, в необходимата форма, макар и с не точно описание на фактическите основания за това. Поради нарушение на материалния закон съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на органа при условията на чл. 173, ал. 2 АПК за ново произнасяне. Относно разноските, поискани от "Прима тур" съдът е приел, че дружеството е направило разноски за вещо лице в размер на 300 лв., за държавна такса в размер на 50 лв., а поисканите по списъка на разноските 1500 лв., представляващи възнаграждението за адвокат К., съдът е приел, че тези разноски не се дължат, защото плащането им не е доказано, поради което е осъдил ДФЗ да заплати на дружеството-жалбоподател разноски в размер на 506 лв. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218 АПК, настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно и допустимо, но е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, което налага неговата отмяна по реда на чл. 222, ал. 1 АПК, тъй като не се налага събирането на нови доказателства и спорът е изяснен от фактическа страна. От данните по делото безспорно е установено, че заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е бил одобрен специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" не е била обжалвана от "Прима тур" ЕООД. По делото има данни, че дружеството е подало възражение срещу заповедта за откриване на процедурата за одобряване на слоя, но то е било извън определения срок за това. При това фактическо установяване специализираният слой относно парцелите, заявени за подпомагане е влязъл в законна сила и е било недопустимо оспорването му, чрез оспорване на уведомителното писмо. Съдебните решения на Върховния административен съд, посочени в мотивите на решението на административния съд, се отнасят за друга заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. В отговорите на министъра, по подадените възражения изрично не се сочеше, че заповедта подлежи на обжалване, а се сочеше, че тези писма не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи само уведомителното писмо, поради което при тези случаи съдът е допускал оспорването на допустимостта за подпомагане на парцелите. Относно оспорването на заповедта на министъра на земеделието, храните и горите понастоящем е прието и ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на Общо събрание на колегиите на Върховния административен съд. В него е прието, че заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" представлява сбор от множество индивидуални административни актове. Всеки земеделски стопанин, който е подал заявление за подпомагане и след проверка е установил, че негови парцели или части от тях попадат извън специализирания слой, може да подаде възражение. След извършване на проверка той получава отговор дали възражението му се уважава или не. При неуважаване на възражението земеделският стопанин може да обжалва заповедта на министъра, с която се одобрява окончателния специализиран слой. Процедурата по обновяването на специализирания слой е разписана в чл. 16я- 16г от Наредба № 105. След като "Прима тур" ЕООД не е обжалвало заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", тази заповед по отношение на него е влязла в законна сила и е недопустимо оспорването й по съдебен ред, чрез оспорване на уведомителното писмо. Като е разгледал законосъобразността на заповедта, с която е одобрен влезлия в сила специализиран слой, административният съд е постановил неправилно решение, при допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело и до нарушаване на материалния закон. Това налага отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата на "Прима тур" ЕООД срещу уведомителното писмо следва да се отхвърли, като неоснователна, по изложените мотиви, защото част от парцелите, излизат извън специализирания слой, така както е установено при извършената административна проверка. Освен това следва да се посочи, че при извършената автоматична проверка на данните в подаденото заявление е било установено, че пет от заявените парцели с определени части от тях са излизали извън специализирания слой, одобрен от предходната година, което обстоятелство не е било съобразено от дружеството-жалбоподател. С оглед на изхода на спора искането на "Прима тур" ЕООД за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК. Поради това и частната жалба на същото дружество срещу решението на съда в частта му за разноските, се явява неоснователна, защото искането за разноски е акцесорно и зависи от изхода на крайния спор. Искането на касатора за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. При първоинстанционното разглеждане на спора ДФЗ е направило разноски за вещо лице в размер на 300 лв. С оглед на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, която е процесуална по своя характер и се прилага от влизането й в сила, "Прима тур" ЕООД дължи разноски и за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 200 лв., а за касационното производство - в размер на 100 лв., определени на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. "Прима тур" ЕООД ще следва да заплати на ДФЗ разноски общо в размер на 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение