Решение № 12985 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 987/2016 г.

Решение № 12985 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 987/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. В., срещу решение № 2477 от 23.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2891/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., Х състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата - Д. К. Г. от гр. В., чрез адвокат Д., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2477 от 23.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2891/2015 г., Административен съд - гр. В., Х състав, е отменил заповед № СЗ-Д-Вн-05-1-6-3658 от 07.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. В. и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов административен акт в срока по чл. 57, ал. 1 АПК, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Съдебният акт е валиден и допустим. Същият не страда от визираните в касационните жалби отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК по следните съображения: Съдът е разяснил делото изцяло. Постановил е решението си въз основа на приетите доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, като е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и приложимия материален закон. По същество касаторът релевира оплаквания свързани с неправилно приложение на нормата на чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). По първоначалното дело не е било спорно, че Д. К. Г. от гр. В., е майка на роденото на 15.07.2015 г. дете М. Б. К. Майката е редовна студентка в Икономически университет - гр. В., специалност "Логистичен мениджмънт". Г. е осигурено лице, което на 21.07.2015 г. е подало молба-декларация за отпускане еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД. Спорът се свежда до приложимата редакция на цитираната норма. Към момента на подаването на молбата-декларация - 15.07.2015 г., е бил в сила текстът на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД в редакцията му изм., ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г. С изменението на цитираната норма в ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., в т. 4, е въведено като предпоставка за отпускане на помощта, майката да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е материалноправна. В конкретния случай правото на Г. да получи еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е възникнало и е било упражнено при предходната редакция на цитираната правна норма, на която с § 25 ПЗР на ЗИДЗСПД, обн., ДВ, бр. 57 от 2015 г., не е придадено обратно действие. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая административният орган неправилно е приложил последваща редакция на материалноправна норма към правоотношения, възникнали преди влизането й в сила, поради което правилно заповед № СЗ-Д-Вн-05-1-6-3658 от 07.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. В., е била отменена с оспореното решение. Последното не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 38, ал. 1 и 2 ЗА и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответницата се присъжда сумата 300 лв. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие за сумата 400 лв. се отнася за първоинстанционното дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,