Решение № 189 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2019 г.

Решение № 189 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 209 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. при ЦУ на НАП против решение № 186 от 25.01.2019 г., постановено по адм. дело № 3718 по описа на Административен съд – П. за 2017 г., в частта, с която е изменен Ревизионен акт (РА) № Р-16002615008514-091- 001 от 18.05.2016 г. и Ревизионен акт № П-16002616096047-003-001 от 31.05.2016 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., по отношение на допълнително определени задължения по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). С решението е намален размерът на дължимата сума за 2009 г. от 6 102.18 лв. на 1 085.53 лв. и размерът на прилежащите лихви от 3 779.75 лв. на 672.39 лв. и размерът на дължимата сума за 2012 г. от 2 021.01 лв. на 365.ЗЗ лв. и размерът на прилежащите лихви от 626.59 лв. на 113.27 лв. и по отношение на допълнително определени вноски за ЗО за годишно изравняване за 2012 г., като е намален размерът на главницата от 1 347.81 лв. на 600.27 лв. и размерът на прилежащите лихви от 418.27 лв. на 186.11 лв. Съдебният акт се оспорва и в частта за разноските, тъй като в полза на НАП не са присъдени разноски за първата касационна инстанция. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът безкритично е приел изслушаната по делото ССчЕ, като неправилно е приложил режима на съпружеска имуществена общност (СИО) по отношение на установените разходи от лицето Т. Чилингиров при извършената съпоставка на имуществото за процесиите 2009 г. и 2012 г. Твърди, че в отговор на връчени искания всеки един от съпрузите сам е посочил извършените от него разходи, поради което съдебният състав неправилно е разделил наполовина извършените разходи от Т. Чилингиров. Първоинстанционният съд неправилно не е присъдил юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Такова е следвало да се присъди в размер определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на разноски и за настоящото разглеждане на делото. Ответникът – Т. Чилингиров, чрез адв. Милкова оспорва касационната жалба. Моли, първоинстанционното решение в обжалваната част, да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на разноски по делото. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор в заключението по делото намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази твърденията на страните, запозна се с събраните по делото доказателства, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционнен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред Върховен административен съд. С Решение № 2148 от 14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2182 по описа на Административен съд - П. за 2016 г. е обявен за нищожен РА № Р-16002615008514-091-001 от 18.05.2016 г. и РА № П-16002616096047-003-001 от 31.05.2016 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., офис Х. потвърдени и изменени с решение № 549 от 15.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П.. С решение № 15604 от 19.12.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 14459/2016 г. е отменено решение № 2148 от 14.11.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 2182/2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С решение № 186 от 25.01.2019 г., постановено по адм. дело № 3718/2017 г. по описа на Административен съд – П. е изменен РА № Р-16002615008514-091- 001 от 18.05.2016 г. и РА № П-16002616096047-003-001 от 31.05.2016 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., офис Х., в следните му части: по отношение допълнително начисления ДДС, като е намален размера на главницата от 4 971. 75 лв. на 1 300. 92 лв. и размера на прилежащите лихви от 3 135. 28 лв. на 844. 94 лв.; по отношение допълнително определени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, като е намален размера на дължимата сума за 2009 г. от 6 102. 18 лв. на 1 085. 53 лв. и размера на прилежащите лихви от 3 779. 75 лв. на 672. 39 лв. и размера на дължимата сума за 2012 г. от 2 021. 01 лв. на 365. ЗЗ лв. и размера на прилежащите лихви от 626. 59 лв. на 113. 27 лв.; по отношение допълнително определени вноски за ЗО за годишно изравняване за 2012 г., като е намален размера на главницата от 1 347. 81 лв. на 600. 27 лв. и размера на прилежащите лихви от 418. 27 лв. на 186. 11 лв.; в останалата част жалбата е отхвърлена, по отношение допълнително определени вноски за ЗО за годишно изравняване за 2014 г. в размер на 1 717. 89 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 183. 52 лв. С решението Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати в полза на Т. Чилингиров, сумата в размер на 1 56. 56 лв. разноски по делото, изчислени по съразмерност и компенсация. Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е решение № 186 от 25.01.2019 г., постановено по адм. дело № 3718/2017 г. по описа на Административен съд – П., в частта с която е изменен РА по отношение на допълнително определени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, като е намален размерът на дължимата сума за 2009 г. от 6 102. 18 лв. на 1 085. 53 лв. и размерът на прилежащите лихви от 3 779. 75 лв. на 672. 39 лв. и размерът на дължимата сума за 2012 г. от 2 021. 01 лв. на 365. ЗЗ лв. и размерът на прилежащите лихви от 626. 59 лв. на 113. 27 лв. и по отношение на допълнително определени вноски за ЗО за годишно изравняване за 2012 г., като е намален размерът на главницата от 1 347. 81 лв. на 600. 27 лв. и размерът на прилежащите лихви от 418. 27 лв. на 186. 11 лв., както и в частта в която на НАП не са присъдени разноски за първата касация. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По делото не е имало спор по фактите. Установено е, че съпрузите Чилингирови са извършили строителство на сграда по стопански начин и продали недвижимите имоти в нея. В ревизирания период са продадени и други недвижими имоти. Дейността им е преценена като независима икономическа дейност, в следствие на която са генерирани доходи в значителни размери. По отношение на двамата съпрузи са проведени ревизионни производства. При настоящото ревизионно производство е направена констатация, че Чилингиров е декларирал всички извършени продажби на недвижими имоти (независимо, че се касае за режим на СИО) в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, докато съпругата му не е подала декларации за реализирания доход. Поради тази причина, в настоящото ревизионно производство е приет за реализиран доход в размер на 1/2 от декларирания, като е констатиран надвнесен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от ревизираното лице още от констатациите на органите по приходите. За да постанови спорното решение в обжалваната част, съдът е кредитирал първи вариант от заключението на вещото лице по изслушаната Съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ). Заключението е прието без да с оспорено от страните. В кредитираният вариант е извършена съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице, като вещото лице е съобразило кои приходи и разходи са в режима на СИО и кои се отнасят персонално за задълженото лице. За извършване на изчисленията е използвана методиката на органите по приходите, като разликата се състои в това, че са съобразени приходите и разходите, които са в режим на СИО /вж. протокол от открито съдебно заседание проведено на 21.11.2018 г. / и са включени в паричния поток в размер на 1/2. На база на така съставения паричен поток за 2009 г. вещото лице е установило недостиг на финансови средства и доходи с неустановен произход към 31.12.2009 г. в размер на 66 126. 72 лв. Дължимият данък за довнасяне за 2009 г. е установен в размер на 1 085.53 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 672. 39 лв. Въз основа на това съдът е изменил РА като за 2009 г. данъчното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е намален от 6 102. 18 лв. на 1 085. 53 лв., а размерът на прилежащите лихви е намален от 3 779.75 лв. на 672.39 лв. Подходът на вещото лице по отношение на взетите предвид приходи и разходи е аналогичен с този за 2009 г. За 2012 г. експертът е дал заключение, че разходите надвишават приходите с 12 543. 42 лв. При използване методиката на изчисление в РА и РАПРА и при съобразяване на ползваното от жалбоподателя данъчно облекчение за намалена работоспособност над 50 % вещото лице е изчислило дължима сума на данъка в размер на 365. ЗЗ лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 113. 27 лв. и размер на вноските за ЗО за годишно изравняване в размер на 600. 27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 186. 11 лв. Съдът е изменил РА за установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ като го е намалил от 2 021. 01 лв. на 365. ЗЗ лв. и прилежащите лихви от 626. 59 лв. на 113. 27 лв. и вноските за ЗО за годишно изравняване са намалени от 1 347. 81 лв. на 600. 27 лв. и прилежащите лихви са намалени от 418. 27 лв. на 186. 11 лв. Решението е правилно в обжалваната част. По делото не е било спорно, че Т. Чилингиров е семеен. Със съпругата си П. Чилингирова имат две пълнолетни деца. На нея също е извършена ревизия данъчен период от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г., предвид продажбите на недвижими имоти в режим на СИО. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е приложил режима на СИО по отношение на направените разходи и приходи през ревизирания период. Принципът на СИО върху придобитите по време на брака, в резултат на съвместен принос, вещни права е съобразен от първоинстанционния съд при определянето на разходите, като в разходната част на паричните баланси е взета половината от стойността на придобитото имуществото. Административният съд правилно е кредитирал първи вариант от заключението на вещото лице по ССЕ, при който началното салдо към 01.01.2009 г. е в размер на 2 167. 29 лв., което е и подходът на органа по приходите в процесния РА при изготвяне на паричния поток. Видно в паричния поток за 2009 г., в процесния РД (л. 85 – 85 гръб) органът по приходите не е съобразил, че се касае за продажби на недвижими имоти в режим на СИО. В кредитирания вариант от ССЕ в перо "Доходи от прехвърляне на имущество" в режим СИО е записана сумата 31 254. 92 лв., която представлява доходите от 3-те сделки с недвижими имоти през 2009 г., както подробно експертът изяснява (същата сума от 31 254, 92 лв. органът по приходите я е признал в процесния РА на л. 42). Относно разходите за 2009 г. вещото лице е приело, че разходите в пера "Разходи за живот и издръжка", "Разходи по фактури от доставчици", "Разходи за придобиване на друго движимо имущество", "Предоставени парични заеми на трети лица", "Разходи за платени данъци и такси", "Други разходи" са в режим на СИО и сумите следва да се включат в паричния поток на ревизираното лице в размер на 1/2. Другите приходи и разходи са взети така както са посочени в паричния порок на задълженото лице в РД. Аналогичен е подхода по отношение на данъчния период 2012 г. Доходи от наем на имущество са взети в предвид в експертизата като придобити в режим на СИО и декларираният доходи от наем от ревизираното лице на обща стойност 3 000 лв. (лист 67 гръб) е намален на 1 500 лв. "Получени суми по вземания от трети лица", "Разходи за живот и издръжка", "Предоставени парични заеми на трети лица" и "Разходи за платени данъци и такси" също са намалени в размер на 1/2, като придобити в режим на СИО. Въз основа на изложеното съдът правилно е намалил задълженията на ревизираното лице за 2009 г. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, като е намален от 6 102. 18 лв. на 1 085. 53 лв., а размерът на прилежащите лихви е намален от 3 779. 75 лв. на 672. 39 лв. Съдът правилно е изменил РА по отношение на данъчния период 2012 г. за установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ като го е намалил от 2 021. 01 лв. на 365. ЗЗ лв. и прилежащите лихви от 626. 59 лв. на 113. 27 лв. Вноските за ЗО за годишно изравняване за 2012 г. правилно са намалени от 1 347. 81 лв. на 600. 27 лв. и прилежащите лихви са намалени от 418. 27 лв. на 186. 11 лв. Съдебният акт е оспорен и в частта за разноските, като се възразява срещу изводите на съда, че не се дължат разноски за разглеждане на делото пред първата касационна инстанция, тъй като административния орган не е представляван от юрисконсулт. Съгласно нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, се дължи присъждане на разноски, с оглед изхода на спора. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Когато касационната инстанция отмени първоинстанционното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд, тя не може да се произнесе по исканията на страните за разноски, доколкото не е постановила съдебен акт, разрешаващ правния спор. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд, на който делото е върнато за ново разглеждане е длъжен да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. В конкретния случай това е сторено. АС-П. е определил разноски, с оглед изхода на спора в размер на 1367. 02 лв. За разглеждането на делото пред касационната инстанция е прието, че не се дължат разноски, поради липса на представителство. Видно от протокола от проведеното на 12.12.2017 г. открито съдебно заседание Директорът на Дирекция "ОДОП"- П. не е бил представляван от юрисконсулт. Подадената касационна жалба също е била подписана лично от Директора на Дирекция "ОДОП" - П., а не от съответния юрисконсулт. От настоящият състав се споделя разбирането, че в този случай не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като в рамките на проведеното пред ВАС касационно производство не е осъществено процесуално представителство от упълномощен юрисконсулт / в този смисъл вж. решение № 13776 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. № 2793/2018 г. на Осмо отделение; определение № 923/23.01.2018 г. по адм. д. № 207/2018 г. на Първо отделение; определение № 696816.01.2019 г. постановено по адм. д. № 7640/2018 г. на Първо отделение и др. /. Въз основа на изложените мотиви се налага извод, че съдебното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, постановено е в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция своевременно е направено искане за присъждане на разноски от ответника, като са представени и доказателства за тяхното заплащане -договор за правна защита и съдействие № 7280007 от 08.04.2019 г. По тези съображения претендираните разноски в размер на 500 лв. следва да бъдат присъдени. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение