Решение № 15589 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5071/2013 г.

Решение № 15589 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5071/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Даниел Петров Давидов, гр. Враца, ж. к. "Дъбника", бл. 7, вх. "Д", ап. 96 срещу решение № 3 от 27.02.2013 г. на Административен съд, гр. Враца, постановено по административно дело № 18/2013 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Давидов срещу решение № 35131 от 13.12.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция", гр. Враца. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че доказателствата по делото не обосновават нужда от самоотбрана. Счита, че за да има едно лице нужда от самоотбрана не е необходимо преди нападение над него да е имало заплахи или други противоправни посегателства върху личността му. Необходимо е да има реални предпоставки да бъде нападнато, каквито по отношение на него са големите суми пари в брой, които работата му налага да пренася и времето и мястото, през които ги пренася. Счита за неуместни препоръките за съхранение на сумите в банка и за ползване на охранителна фирма с оглед на работното време на банките и натоварването на управляваните от него фирми с допълнителни разходи за охрана. Счита, че свидетелските показания доказват твърдението му. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспореното решение и да разреши придобиването на исканото огнестрелно оръжие, алтернативно - да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Полиция", гр. Враца, счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти и въз основа на тях правилно приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразено с материалния закон. Съдът правилно приел, че посочената от касатора причина за придобиване на оръжие е свързана с качеството му на управител на две търговски дружества, поради което обуславя придобиване на оръжие за служебна цел. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Теодора Цветкова. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледаната по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Давидов падал заявление за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Давидов е собственик и управител на две дружества като дейността на едното е заложна къща. Като основание за искането Давидов посочил, че в качеството си на управител на двете търговски дружества се налага ежедневно да борави и пренася значителни парични суми, което обосновава притесненията му от нападение срещу него. С решение № 35131 от 13.12.2012 г. началникът на Районно управление "Полиция", гр. Враца, отказал, на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), издаването на исканото разрешение. Отказът органът обосновал с факта, че в последните три години от името на Давидов няма постъпила информация за извършени спрямо него посегателства или заплахи, както и че за целите на търговската си дейност следва да ползва услугите на охранителни фирми. Съдът разпитал свидетелят Григоров, който установил боравенето и пренасянето на значителни суми от Давидов във връзка с дейността на управляваните от него търговски дружества. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите и целта на материалния закон. Приел, че Давидов не е доказал основателна причина, която да мотивира органа да издаде разрешение за придобиване на исканото оръжие за самоотбрана, а доказателствената тежест е негова. Доказаните факти и обстоятелства приел, че установяват търговската дейност на Давидов като основание за исканото разрешение, но възможността за ползване на оръжие за охрана на имущество на търговско дружество не е основание за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за самоотбрана. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът установил правилно релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за пълно доказани така, както са изложени по-горе. Безспорно е, че Давидов е пълнолетен български гражданин, който иска да му бъде издадено разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие в качеството на физическо лице. Безспорно е, че твърдяното основание за исканото разрешение е самоохрана, обоснована с търговската дейност извършвана от касатора чрез две юридически лица на които е собственик и управител. Не се спори, че по отношение на касатора не са налице отрицателните предпоставки на чл. 58, ал. 1, т. 1 - 9 ЗОБВВПИ. Спорът е досежно наличието на предпоставката по т. 10 - основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, и с оглед на това обосноваността на фактическите констатации на съда и тяхната правна квалификация. В съответствие с нормативната уредба, съдът правилно приел, че доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правнорегламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая касационният жалбоподател фактически обосновава причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели на извършвана от него търговска дейност. Тези доводи, както правилно приел съда, са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ, тъй като искането е за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели. Съдът прецизно обсъдил всички възражения на касатора. Изложил подробни аргументи за неоснователността на доводите на касатора и за неотносимостта им към визираните в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ граждански цели и в частност за самоотбрана. Правилен е изводът на съда, че по делото липсват доказателства, въз основа които да може да се обоснове незаконосъобразност на извода на органа за липса на твърдяната гражданска цел. Не са налице данни за необходимост от самоотбрана и както обосновано сочи в мотивите си съдът доказаните в съдебното производство факти установяват като причина за направеното искане търговската дейност на касатора, а не лична необходимост на физическото лице. Настоящата инстанция няма какво да добави към мотивите на съда още повече, че твърдението на касатора за необоснованост на съдебното решение е обосновано с доводите, които касаторът е изложил за незаконосъобразност на оспорения административен акт и на които съдът е дал обоснован правилен отговор. Що се отнася до довода на касатора за нарушение на материалния закон следва да се посочи, че същият е изцяло бланкетен. Касаторът не сочи конкретната правна норма, в нарушение на която съдът постановил акта си. Видно от съдебното решение релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът правилно тълкувал и приложил към установените по делото факти и обстоятелства, поради което не е налице твърдяното касационно основание. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, обосновал фактическите си и правни изводи и приложил правилно материалния закон. С оглед на това и след извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на решението, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд