Решение № 12508 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2019 г.

Решение № 12508 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1/2.01.2019 г., поправено с Решение № 240/14.02.2019 г., постановени по адм. дело № 2964/2018 г. по описа на Административен съд –. Варна, с което е отменен РА № Р-03000316007759-091-001/27.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 227/17.09.2018 г. на посочения директор за определените данъчни задължения на Т. Цонков по ЗДДФЛ за 2009 г., в размер на 24328, 00 лв. главница и 20 273,20 лв. лихви, както и здравни вноски по ЗЗО за 2009 г. в размер на 796, 89 лв. главница и 664,07 лв. лихви. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът при постановяване на решението си е приел, че съгласно практиката на ВАС изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и затова е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен. При тълкуването на чл. 109, ал. 1 ДОПК в касационната жалба се излагат доводи, че моментът, който се приема за образувано ревизионното производство за установяване на задължения за данъци категорично не е с връчване на заповедта за възлагане на ревизията, а от датата на издаване на същата. В тази връзка, касаторът сочи разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ДОПК, а чл. 113 от същия кодекс съдържал обхвата, в който се извършва ревизията. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Т. Цонков срещу ревизионния акт. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът по касационната жалба Т. Цонков от [населено място] чрез адв. Жикова, я оспорва по подробни съображения в депозирания по делото писмен отговор. Претендира се и присъждане на направените разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени като незаконосъобразен ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че не е следвало да се образува ревизионното производство поради неспазване на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Този срок съдът е обвързал с връчване на заповедта за възлагане на ревизията на Т. Цонков. Съдът приема, че началният момент на ревизионното производство е този на връчване на посочената заповед на ревизираното лице. Изложени са мотиви от съда, че изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК представлява отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на правомощието на приходния орган за установяване на публични задължения. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен с изтичането на който, не се образува ревизионно производство. Предвид, че срокът е преклузивен съдът следи служебно за неговото спазване, за разлика от давностния срок. Този срок е следвало да бъде съобразен от органите по приходите и според които срокът е изтекъл на 31.12.2015 г., както е приел и съда, но спорът между страните по делото касае началото на ревизионното производство. При изложеното в първоинстанционното решение и съобразно доводите в касационната жалба се установява, че според приходните органи започването на ревизията се свързва с издаването по чл. 112, ал. 1 ДОПК на заповедта за възлагане на ревизията – 23.12.2015 г., а според съда с връчването й - 13.01.2016 г. Настоящият съдебен състав счита, че правилно първостепенния съд е приел за начало на броене на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК от момента на връчване на данъчно задълженото лице на ЗВР, който в случая е 13.01.2016 г. Образуването на ревизия за установяване на задължения за данък, в случая по ЗДДФЛ и здравни вноски по ЗЗО, след изтичане на срока чл. 109, ал. 1 ДОПК представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което води до единствения законосъобразен извод, който е направен и от първоинстанционния съд за отмяна на ревизионния акт, без да е необходимо разглеждане на правния спор по същество, поради което настоящият състав няма да се произнася относно мотивите на първоинстанционния съд по съществото на спора. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състава на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските, изчислени върху материалния интерес на спора. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Жикова, на Т. Цонков следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 2 000 лв. съобразно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 11.02.2019 г. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение