Решение № 2327 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2013 г.

Решение № 2327 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Парис - 60" ЕООД - гр. Бургас чрез процесуалния си представител адв. Невена Пожарлиева срещу решение № 1053/13.05.2013 г., постановено по адм. дело № 239/2013 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 1118/8.09.2011 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Бургас за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - затваряне на обект - пункт на "Еврофутбол" в гр. Бургас за срок от един месец и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че е налице фактическата обстановка на извършено нарушение по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, както и не е ясно как съдът е достигнал до този извод, поради това, че в съдебното производство административният орган не е доказал извършване на нарушение и не е ангажирал доказателства в тази насока. Касаторът счита, че административният акт не съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК - фактически и правни основания за издаването й, указание пред кой орган може да се обжалва и пред кой съд и в какъв срок, както и няма дата на издаване. Подробни оплаквания са изложени относно преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона и липсата на мотиви за това. С касационната жалба са представени съдебни решения за отмяна на наказателно постановление НП № 1118/8.09.2011 г. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на заповедта за ПАМ, както и присъждане на всички съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Депозирани са по делото и писмени бележки на адв. Невена Пожарлиева. Ответникът по касационната жалба директорът на ТД на НАП - гр. Бургас, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Парис - 60" ЕООД срещу заповед № 1118/8.09.2011 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Бургас за наложен ПАМ - затваряне на обект - пункт на "Еврофутбол" в гр. Бургас за срок от един месец и е забранен достъпът до обекта за срока на действие на ПАМ. За да отхвърли жалбата първоинстанционният административен съд е приел, че оспорената заповед съдържа всички необходими реквизити, както и че в нея изрично е посочено, че се издава във връзка с наказателно постановление № 1118/8.09.2011 г., както и че е установено извършването на нарушение. Според съда установеното нарушение е поради неиздаване на касова бележка при продажбата на 2 бр. "сода" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 3 и чл. 187 от същия закон. Според съда налагането на тази мярка се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина на издаване на съответен документ при продажба (фискален бон, касова бележка и др.), отпечатан и издаден по съответния нормативен ред - Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съдът е приел, че след като в случая е установено, че този ред не е бил спазен, законосъобразно е наложена ПАМ. Изложени са мотиви в съдебното решение, че не са налице допуснати от административния орган процесуални нарушения. Обжалваното решение е правилно постановено. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Издаването на касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обекти при получаване на плащане от клиент, да издава такава касова бележка. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство, правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че дружеството не е отчитало приходи и по този начин е целяло отклонение от данъчно облагане. В процесния случай правилно съдът е приел, че не са допуснати нарушения при издаването на ПАМ, преди издаването на който е съставен АУАН № 0004530/13.05.2011 г. и НП № 1118/8.09.2011 г. и те са вписвани като основания за издаването на процесната ПАМ. И в АУАН и в НП изрично е посочено кога е извършено нарушението и в какво се състои то. Константна е съдебната практика, че мотивите на административния акт могат да се съдържат в административната преписка и това изрично е постановено в цитираното в касационната жалба ТР № 16/1075 г. на ОСГК на ВС. В процесния случай отразяването изрично на посочените АУАН и НП в издадената ПАМ не води до други изводи, а тъкмо към тези, които се съдържат в ТР № 16/1975 г. Наличието на съдебни решения - № 967/13.05.2013 г. по н. х. а. дело № 4815/2012 г. на Бургаския районен съд, с което е отменено НП № 1118/08.09.2011 г. и решение № 1053/13.05.2013 г. по адм. дело № 239/2013 г. на Бургаския административен съд, с което решението на районния съд е оставено в сила, не променят направените изводи. Изрично в съдебната практика се приема, че отмяната на наказателното постановление с влязло в сила решение не обвързва задължително съда, който се произнася по законосъобразността на наложената от административния орган ПАМ, така както е задължителна например влязлата в сила присъда по наказателно дело, предвид чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 ГПК. Затова решението, с което е отменено наказателното постановление представлява доказателство, заедно с всички останали, събрани по делото - виж решение по адм. дело № 10942/2011 г. на ВАС, I отделение. В този смисъл следва да се приеме, че когато с влязло в сила решение е отменено наказателното постановление, затова, че не е установено извършването на нарушението, то би следвало да повлияе при преценката за законосъобразност и на наложената ПАМ. Не така стои въпросът, когато наказателното постановление е отменено само на формално основание, а не защото е установено, че нарушението не е извършено. С представеното с касационната жалба влязло в сила решение на районния съд е прието, че нарушението е извършено, но е прието от съда, че са допуснати нередовности по издаването му, което не може да бъде основание за отмяна и на наложената ПАМ. При установено извършено нарушение - неиздаване на касова бележка при продажба в обект на дружеството, законосъобразно е издаден ПАМ, която като се има предвид момента на издаването й, тя вече е изпълнена. Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,