Решение № 2600 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2018 г.

Решение № 2600 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Факултетния съвет на Енергомашиностроителен факултет на Технически университет – С. чрез адвокат А. Икономов и от Д. Кръстева против решение № 1260 от 27.02.2018 г. по адм. дело № 5970/2017 г. на Административен съд – С. град. С него е отменено, като незаконосъобразно решение от 9.05.2017 г. и преписката е върната на Факултетния съвет за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна –Р. Ангелова чрез процесуалния си представител – адвокат Н. Александрова изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Мотивира се, че предложението на членове на научното жури, е направено от катедрен съвет, който не е в нормативно предвидения състав от минимум петима хабилитирани преподаватели. На второ място споделя изводите на първоинстанционния съд относно нарушаване на принципа на равнопоставеност при посочване на доц. Д. Кръстева, като потенциален кандидат в конкурса. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Р. Ангелова против решение от 9.05.2017 г. на Факултетния съвет (ФС) на Енергомашиностоителен факултет (ЕМУ) при Техническия университет (ТУ), с което доц. д-р Д. Кръстева е избрана за заемане на академична длъжност "професор", професионално направление № 5. 1 "Машинно инженерство" по научна специалност "Технология на текстилните материали". Възраженията й са за допуснати съществени нарушения на закона и неправилното му прилагане в няколко насоки: нарушаване принципите на равенство с факта, че конкурсът е обявен с посочен потенциален кандидат доц. Д. Кръстева; допуснато нарушение на чл. 7, ал. 2 от Правилника за условията и реда за заемане на академични длъжности в ТУ (ПУРЗАД) във връзка с предлагане на членове на научното жури; нарушение на правилото на чл. 22, ал. 4 от същия правилник във връзка с участието в него на проф. И. Георгиев; липса на съпоставка между двете кандидатки; неприлагане на правилото на § 6 от същия правилник, даващо предимство при равни други условия на жалбоподателката с придобита научна степен "доктор на науките". Цялата останала част от жалбата касае оценяването от рецензентите и останалите членове на научното жури, предоставили становища. Съдът е събрал в цялост административната преписка и допълнително представените писмени доказателства от процесуалния представител на факултетния съвет и е изложил приетите за установени факти. По тях страните не спорят. Въз основа на тях е конкретизирал приложимите правни норми на ЗРАСРБ и правилника за прилагането му, както и Правилника на Техническия университет и е направил правните си изводи: На първо място е отчел нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ПУРЗАД на ТУ при предлагането от КС на състава на научното жури, доколкото в съвета са участвали четирима хабилитирани преподаватели, а изискването на разпоредата е такова решение да се взема от катедрен съвет с най-малко петима такива преподаватели. В случая се е налагало заседание в разширен състав, а такъв би могъл да се определи със заповед на ректора на университета, каквато не е издавана. Съдът е счел, че научното жури е сформирано в нарушение на предвидената процедура, което рефлектира и върху законосъобразността на решенията му. Обосновал се е с ролята на научното жури, съставено от специалисти в своята област, които дават експертно становище за научните качества на кандидатите за повишаване в научна степен. Това го е мотивирало да квалифицира допуснатото нарушение на правилото на чл. 7, ал. 2 ПУРЗАД, като съществено нарушение, оказващо непосредствено влияние върху постановения краен акт до степен на неговата незаконосъобразност. Второто допуснато според съда нарушение е във връзка с факта, че е приложено изключението, предвидено в чл. 22, ал. 4 ПУРЗАД, без да са изложени мотиви, какво налага изключителността. При това съдът е приел, че тази правна възможност не би и могла да се използва, тъй като участвалият в състава на НЖ рецензент проф. И. Георгиев има с Д. Кръстева в съавторство повече от 10 % от предложените на журито публикации. Процентът е изчислен на базата на т. нар. от съда "свободни" за конкурса публикации, която е определена от него на 28 броя. На трето място, съдът е отчел автономията на научното жури при оценяване и рецензиране на представените от кандидатите научни публикации и останалите качества, подлежащи на оценяване. Въпреки това е счел за основателно възражението на жалбоподателката, че в приложимата нормативна уредба липсва изискване представените трудове, защитилите докторанти или представените проекти да са по темата на конкурса. Поради това отхвърлянето на такива при оценяването по съображения, че са извън темата на конкурса, е възприето, като нарушение на материалните разпоредби. Като четвърто нарушение, административният съд е приел, че след като в протокола от заключителното заседание, членовете на НЖ са приели, че и двете кандидатки отговарят на изискванията за заемане на академична длъжност "професор" и могат да бъдат избрани за такива, то жалбоподателката е следвало да получи предимството, предоставено й в § 6 ДР на ПУРЗАД. Тякова обаче не й е предоставено. Като последно пето нарушение, съдът е приел, че посочването при откриването на конкурса на Д. Кръстева, като потенциален кандидат нарушава принципа на равнопоставеност. Въз основа на приетите нарушения, съдът е отменил оспореното решение на ФС на ЕМУ за избор на Д. Кръстева за заемане на академична длъжност "професор" и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е правилно, като краен резултат при съществена корекция на мотивите. От всички изводи на съда за допуснати нарушения, правно издържани и обосновани са само два: Първият е за неспазване на правилото на чл. 7, ал. 2 ПУРЗАД. Касае се за разпоредба, която систематично се намира в раздела от правилника, уреждащ общите положения и като такава е относима към процеса на провеждане на конкурсите за заемане на трите вида академични длъжности: "главен асистент", "доцент" и "професор". Не се спори между страните по делото, че катедрата включва в академичния си състав по-малко от пет хабилитирани лица. Това е налагало разширяване на списъчния й състав с хабилитирани лица, които да не са по-малко от пет. Това правило не е спазено и катедреният съвет с участието на четири хабилитирани лица е предложил членовете на научното жури. Предложението е възприето изцяло от факултетния свет и ректорът със заповед е определил състава на научното жури, така, както е предложено от катедрения съвет, т. е. при неспазване на изричното правило на чл. 7, ал. 2 от правилника на университета. Спорният въпрос е дали това нарушение има характер на съществено нарушение по смисъла на АПК, което е в състояние да доведе до незаконосъобразност на крайния акт. Отговорът му изисква анализ на процедурата по организация и провеждане на конкурса и избора, доколкото в разпоредбатана чл. 33 ПУРЗАД, е предвидено, че заемането на академичната длъжност "професор" се осъществява въз основа на конкурс и избор, проведени при условията и по реда на чл. 22 и чл. 24 - чл. 28 от него. В чл. 22, ал. 1 изрично е посочено, че конкурсът се провежда от научно жури. Видно от функциите и задачите, които подзаконовият нормативен акт поставя пред него, това е помощният орган, който с експертните си и научни знания и опит, оценява кандидатите за заемане на длъжността. Съществената му роля в конкурса е довела до въвеждане на строги правила, както по отношение избора му, така и по отношение на състава, разпределението на функциите в него - рецензенти и членове, даващи становища, начина на провеждане на заседанията, начина на гласуване, кворума - подробно уредени в чл. 6 и чл. 7 от него. Органът, който предлага членовете му, не случайно е катедреният съвет. Катедрата е първичното звено в структурата на университета, като ръководството, състава й правомощията й са подробно уредени в Г. седма от Правилника за устройството и дейността на ТУ - С. Съгласно чл. 57, т. 1 тя се ръководи от катедрен съвет, в който влизат членовете на академичния състав в катедрата на основен трудов договор. Начинът на провеждане на заседания и кворумът са предмет на регулация в чл. 58 от този правилник. Съгласно чл. 59 от него, КС има седемнадесет правомощия. Между тях е това по т. 9 - да обсъжда професионалното развитие на членовете на катедрата и по т. 10 - да прави предложения за обявяване на конкурси за заемане на академични длъжности. Коментираният правилник за устройството и дейността на ТУ има характер на подзаконов нормативен акт, който общо урежда устройството, дейността и управлението на ТУ. Отделно от него, условията и редът за заемане на академични длъжности са обект на самостоятелна регламентация в Правилника за условията и реда за заемане на академични длъжности. Наред с правомощието на КС съгласно устройствения правилник да предлага обявяване на конкурси, правилникът, регламентиращ заемането на академични длъжности да му възлага и други правомощия, свързани с инициирането на важни процедури във връзка с академичния състав на висшето учебно заведение: по чл. 3, ал. 2 да предлага откриване на академични длъжности; по чл. 7, ал. 2 да взема решение за обявяване на конкурса за заемане на академична длъжност; на основание същата норма да предлага членове на научното жури. Съответно в чл. 7, ал. 2 е предвиден специален състав, необходим за вземане на решения за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност и за предлагане на членове на научно жури. При невъзможност да се покрие изискването, в същата разпоредба е показан начинът, по който да се преодолее липсата на петима хабилитирани лица в академичния състав - чрез разширяване на списъчния състав с хабилитирани лица и то не какви да е, а специалисти в областта на конкурса, като общият им брой в разширения състав не може да е по-малко от пет. Важността на всички тези решения е подчертана с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, която определя начина на вземането им - чрез тайно гласуване, каквото не е предвидено в ПУДТУС. О. от общите правила е и правилото на чл. 7, ал. 3, която забранява на КС да взема решения чрез кореспондентско гласуване, за разлика например от възможността, призната в чл. 6, ал. 8 на научното жури да взема решения неприсъствено. Наличието на специална уредба, различаваща се от общите правила за състава и начина на вземане на решения от КС и то в четири насоки: брой на участващи хабилитирани лица; специална процедура за попълването му при недостиг, тайно гласуване и забрана за кореспондентско гласуване обосновава извод, че нарушаването, на което и да е от тях е съществено и опорочава цялата процедура по конституиране на научното жури. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на факултетния съвет, че след като предложението е взето единодушно от присъствалите членове на КД, четирима от които хабилитирани лица, между които и жалбоподателката, то липсата на пето хабилитирано лице не оказва реално влияние върху крайния резултат. Както се посочи, съгласно чл. 57, т. 1 от устройствения правилник, катедреният съвет е колективен орган на управление на катедрата, което означава, че решенията му изразяват съвместната воля на присъстващите, която не може да се разделя механично на броя присъстващи лица. Неоснователен е и доводът на касационната жалбоподателка - Д. Кръстева, че подобно нарушение е допуснато и във връзка с предходен избор на самата жалбоподателка Р. Ангелова при избора й за "доцент", тъй като това не е предмет на спора. Отделно от това съдът намира за нужно да посочи, че допускането на едно нарушение, дори и да има многократен или дори системен характер, не променя характера му от съществено в несъществено, маловажно нарушение. Поради това изводът на административния съд, че нарушаването на правилото на чл. 7, ал. 2 ПУРЗАД е съществено, повлияло е изцяло върху процедурата по конституиране и назначаване на научно жури, като основен експертен орган по провеждане на конкурса и е довело до незаконосъобразност на крайния акт, е правилен. Обоснован е и другият правен извод, че в случаите, когато по изключение се използва възможността по чл. 22, ал. 4 от правилника - допускане на рецензент с общи публикации, но не повече от 10% от общия брой на представените от кандидата работи по конкурса, то решението следва да се мотивира. Вземането на решение да се приложи изключението е предоставено на оперативната самостоятелност на органа, упражняването на която изисква по общите правила в административните правоотношения, излагане на мотиви. В настоящия случай такива се излагат от процесуалния представител на ФС и са убедителни по характера и съдържанието си, но те не могат с последваща дата да заместят липсващите мотиви в предложението и акта по назначаването на научното жури. Всички останали правни изводи на съда за допуснати нарушения при провеждане на конкурса са необосновани и материално несъобразени. Наистина те не рефлектират върху крайния резултат за незаконосъобразност на решението на ФС за избор за заемане на академичната длъжност, но са свързани с указанията, които следва да се изпълнят от административния орган при връщането на преписката за ново произнасяне. Поради това подлежат на обсъждане от касационната инстанция. На първо място неправилно съдът е приел, че изначално е било невъзможно прилагането на изключението на чл. 22, ал. 4, тъй като "свободните" според съда публикации, представени от Д. Кръстева на научното жури били 28, поради което общите с рецензента проф. И. Георгиев 4 публикации, надвишавали нормативно закрепените 10%. Подобен извод е в разрез с условието по чл. 22, ал. 4, където изрично е посочено, че 10 % се определят на базата на общия брой представени от кандидата работи по конкурса. Дори буквалният прочит на разпоредбата показва, че основата се определя от общия брой представени от кандидата работи по конкурса, а не само общия брой трудове, извън монографиите или равностойните на тях публикации в специализирани научни издания. Броят на минимално изискуемите трудове е предмет на нарочна уредба в Приложение № 1 към ПУРЗАД. Като такива са обособени в самостоятелни полета: 1 монографичен труд или 12 равностойни публикации в специализирани научни издания, от които поне 3 самостоятелни. В следващото второ поле - общ брой научни трудове, извън горните - 20. Данните по делото сочат, че избраната кандидатка е представила 1 монографичен труд и 1 равностоен труд с 15 публикации към него. Извън тях е представила още 28 публикации, извън горните трудове. Дори самата жалбоподателка Р. Ангелова в отговора си на рецензиите - л. 207 по делото, в табличен вид на л. 212 от делото е посочила, че Д. Кръстева е представила един монографичен труд и 43 научни труда извън него. При тези данни общите четири труда на Д. Кръстева с рецензента проф. И. Георгиев са под максимално допустимите 10%, изчислени съгласно нормативната база - общ брой на представените от кандидата работи по конкурса. На второ място, административният съд неправилно е приел, че след като научното жури е решило, че и двете кандидатки отговарят на изискванията за заемане на академичната длъжност "професор", следвало Р. Ангелова до получи предимството по § 6 ПР на ПУРЗАД, тъй като има придобита научна степен "доктор на науките". Изводът на съда, че са налице равни условия при двете кандидатки е необоснован. Основната задача на НЖ е да оцени кандидатите. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ПУРЗАД, оценяването се извършва според изпълнението на условията по чл. 29, ал. 2 от него. Те повтарят общите условия за придобиване на академичната степен, уредени в чл. 29 от ЗРАСРБ, в приложимата му редакция от 2.08.2013 г. Видно от данните по делото, крайните изводи от проучването и оценяването, извършено от НЖ, са обективирани в Протокол от заключителното му заседание от 20.04.2017 г. - т. 2 от дневния ред. При това оценяване е прието, че Р. Ангелова има предимство в 4 позиции от минималните изисквания, а Д. Кръстева в седем позиции. Това е мотивирало журито да извърши сравнение на кандидатките относно изпълнението на допълнителните показатели (съгласно чл. 29б от закона), съответно чл. 32, ал. 2 от университетския правилник. И по двете групи допълнителни показатели, научното жури е дало предимство на Д. Кръстева. Окончателното му решение е, че и двете могат да заемат академичната длъжност "професор". В изпълнение на задължението си да оцени и класира участниците, в т. 3 от него, НЖ съобразно изпълнението на условията на чл. 29б от закона и чл. 32, ал. 2 от правилника е класирало на първо място Д. Кръстева, а Р. Ангелова е останала на второ място. В същия смисъл е и докладът, изготвен от председателя на НЖ до декана на ЕМФ, съдържащ подреждането на кандидатките по начина, по който е решил и надлежно гласувал съставът на журито. Р. Ангелова е твърдяла, че има предимството по § 6 ПУРЗАД, позовавайки се само на първата точка от решението на журито, като напълно е игнорирала окончателната му трета точка, в която е посочена крайната оценка от оценяването по основните критерии по чл. 29, ал. 1 и допълнителните такива по чл. 29а, ал. 2 от закона. Съдържанието на заключителния протокол показва, че оценяването на двете кандидатки води до открояване на едната от тях. Поради това изобщо не се е стигнало до ползване на предимството по § 6 от правилника, прилагането на което е допустимо само при наличието на равни други условия. Научното жури специално е отразило в заключителния протокол, че оценява придобитата научна степен "доктор на науките" от доц. Ангелова по достойнство, но тя не й дава абсолютно право за заемане на академичната длъжност, за която кандидатства. Това извод е съобразен със съдържанието на разпоредбата, доколкото ползването на предимството действително изисква равни други условия и от тази гледна точка няма абсолютен характер. Касационната инстанция намира за неправилен и извода на администратвния съд, че след като решенето за откриване на конкурса е взето с посочване на "потенциален кандидат", това е довело до неравнопоставеност на допуснатите участници. Съдът механично е направил извода, без изобщо да обсъди доводите на процесуалния представител на ФС и представените във връзка с него писмени доказателства. Такива се съставените от зам. ректора по АС и утвърдени от ректора Процедури за заемане на академични длъжности. Издадени въз основа на правилника, те го детайлизират, чрез описание на точните и последователни стъпки. Приети са на заседание на академичния съвет по протокол № 4 от 6.04.2011 г. и имат характер на вътрешноведомствен акт. В негово изпълнение, ректорският съвет на свое заседание на 9.05.2011 г. е възложил изготвянето на бланка за мотивите за обявяване на конкурси за академични длъжности. В раздел ІV, т. 1 от вътрешния правилник са описани документите, задължителни за представяне при обявяване на конкурса. Сред тях е обосновка за необходимостта от обявяването му. Същата следва да бъде изготвена по образец № 3 към процедурните правила. Образецът на обосновка се намира на л. 285 по делото и включва в себе си отразяването на подробна информация. Задължително трябва да съдържа Факултет, Катедра, Професионално направление, Специалност, Потенциален кандидат. При това в образеца са предвидени за попълване изключително много данни за потенциалния кандидат. Подписва се от ръководителя на катедрата и декана. Представянето на попълнен образец на обосновката, е необходимо за вземане на решение за откриване на конкурса и фигурира в решението на АС на ТУ от 20.06.2016 г. След вземането му, се правят обявяванията, предвидени в процедурните правила, които не съдържат име на потенциалния кандидат. Съответно дават право на всички желаещи, които смятат, че отговарят на съответните изисквания, да подадат документи за участие в конкурса. При тези данни по делото, прилагането на правила, приети още през 2011 г. и общоважими за провежданите конкурси в ТУ за заемане на академични длъжности, не може да се квалифицира, като нарушаващо принципа на равнопоставеност. Практическото им приложение се обезпечава с разгласяването на конкурса, предоставянето на равна възможност на всеки заинтересован да участва в него, избора на научно жури, състав и компетентността му, точното прилагане на правилата за оценяване, уредени както в закона, така и в ПУРЗАД, еднаквия подход към кандидатите. Именно с цел неговото спазване, АС на университета е публикувал на интернет страницата си ПУРЗАД, съдържащ, като Приложение № 1 в Табличен вид минималните изисквания за заемане на академичните длъжности "доцент" и професор"; изискванията към съдържанието при оформяне на рецензия и становище, съответно Приложение № 2 и Приложение № 3 към правилника. Това са правилните стъпки в посока обезпечаване равно право на участие и класиране в конкурсите, които не се нарушават от факта, че към обосновката за обявяване на конкурс, КС следва да посочи и потенциален кандидат. Касае се за формалност при изготвянето на обосновката за откриване на конкурса, която реално не предоставя повече права на този кандидат и не му дава никакво предимство при участие, оценяване и класиране в конкурса. Така извършеният анализ, показва, че и двете касационни жалби са неоснователни. Решението на административния съд е правилно, като краен резултат и следва да се остави в сила, но при съобразяване на мотивите, изложени от касационната инстанция. С оглед изхода на делото, касационните жалбоподатели следва да заплатят направените разноски на ответната страна за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение