Решение № 7079 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13876/2010 г.

Решение № 7079 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13876/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалбаи против решение № 2820 от 17.08.2010 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 8360/09 г. Едната касационна жалба е подадена от началника на митница Столична и е срещу частта от съдебното решение, с която е отменено частично решение № С47-0222/25.09.2008 г., издадено от началника на митница София. Другата касационна жалба е подадена от "Стор Тех" ЕООД и е срещу частта от съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на това дружество срещу решение № С47-0222/25.09.2008 г., издадено от началника на митница София. В жалбата на митница София се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. От обстоятелствената й част следва, че твърдяното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу решението на митническия орган. Този касатор оспорва касационната жалба, подадена от търговското дружество. В касационната жалба на "Стор Тех" ЕООД се твърди неправилност на решението в обжалваната му част, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в тази част и отмяна на обжалваното решение на митническия орган. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, а досежно основателността им приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение на началника на Митница София № С 47-0222/25.09.08 г. в частта, в която на "Стор Тех" ЕООД е определена лихва за забава върху определените му с това решение мито и ДДС, която лихва е за периода от датата на възникване на митническото задължение до датата на усвояване на депозита, с което публичните задължения са погасени. Между страните не е налице спор относно фактическата обстановка по спора и тя е такава каквато е установена с обжалваното решение. С ЕАД от 12.05.06 г. дружеството - жалбоподател е поставило под митнически режим "внос" един брой употребяван газокар, внесен от Великобритания. Във връзка с посочения тарифен номер в ЕАД и преференциална ставка за мито-0% при оформяне на декларацията, не е плащано мито, а е заплатен ДДС в размер на 2616 лв. Във връзка с проверката на придружаващия стоката сертификат EUR1 до английските митнически власти и по скоро с оглед резултата от нея, митническите органи не признават преференциалния произход на стоката, поради което определят тарифна стафка за вноса в размер на 23,60 % в резултат на което определят мито в размер на 3087 лв. и ДДС за доплащане в размер на 618 лв. Дружеството е внесло на 30.05.06 г. депозит в размер на 3 705 лева по сметка на Митница София. На същата дата на дружеството е изпратено увудомление, че на осн. чл. 206 от ЗМ по въпросния ЕАД са определени публични задължения, както следва - мито в размер на 3087 лв. и ДДС в размер на 618 лв. Пред административния съд, както се посочи по-горе е обжалвана само определената лихва за забава върху допълнително опрделените публични задължения. Съдът е приел, че от момента на осъществяването на вноса - 12.05.2006 г. за вносителя е възникнало задължението да плати действителния размер на митните сборове, но лихва се дължи от момента на изтичане на срока за плащането на задължението до погасяването му. В конкретния случай, с оглед съдържанието на уведомление изх. № 047-0222/30.05.06 г. съдът е приел, че задълженията следва да се заплатят до три дни след получаване на уведомлението, поради което не се дължи лихва за забава за периода от датата на възникване на митническото задължение до изтичане на срока за плащане, предоставен с уведомлението. Относно периода от изтичане на тридневения срок по уведомлението до окончателното плащане на задължението чрез превеждане на депозита по съответнитете банкове сметки, съдът е приел, че лихва за забава се дължи, поради което жалбата срещу решението на митническия орган в тази част е неоснователна. По касационната жалба на митница Столична: Тезата на този касатор е, че дружеството е уведомено за публичните задължения, възникнали от процесния внос с даването на разрешение за вдигане на стоката, т. е на 12.05.2006 г. на която дата е приет и ЕАД за вноса на тази стока. Именно от този момент според митница Столична се дължи лихва за забава върху дължимото мито и ДДС за осъществения внос. Касационната жалба е неоснователна. В Закона за митниците изрично е предвидена хипотеза, в която даването на разрешение за вдигане на стоката се счита и за уведомяване относно размера на митните сборове. Това е случаят когато размерът на информативно посочените митни сборове, вписан в митническата декларация, съответства на размера, определен от митническите органи (чл. 206, ал. 2, изр. 2 от ЗМ). Конкретният случай не осъществява посочената хипотеза, тъй като с решението на митница София за процесния внос са определени размери на мито и ДДС в по-висок размер от определените от декларатора на този внос. В този конкретн случай съгласно чл. 206, ал. 2, изр. 1-во от ЗМ се изисква нарочно писмено уведомяване на длъжника за определения размер на митните сборове. Съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ лихва за забава върху размера на митните сборове се събира след изтичане на срока за доброволното им плащане, но не и преди това. Първоинстанционния съд е постановил правлино решение в тази част от спора. Фактическата обстановка, приета за установена от съда се подкрепя от доказателствата по делото. Изводите на съда са обосновани и верни. Съдът е приложил правилно релевантните разпоредби от ЗМ. Решението на административния съд в тази част, като правилно следва да се остави в сила. По касационната жалба на "Стор Тех" ЕООД: Този касатор счита, че решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му относно определената лихва за забава за периода от изтичане на тридневния срок, от получаване на уведомление № 047-0222/30.05.2006 г. до датата на усвояване на депозите, е неправилно. Тезата на касатора е, че в случая става въпрос за парична сума, която е била на разположение на административния орган през времето, за което е определена лихвата. Вносът е през 2006 г., а решението на митница София за определяне на митните сборове е от 2008 г. т. е., налице е забава в произнасянето от самия административен орган, от която забава задълженото лице не следва да носи неблагоприятните последици. В касационната си жалба, този касатор се позовава и на здрав разум и справедливост, тъй като не може административният орган, който следва да се произнесе и да определи размера на митните сборове, и който разполага със средства, предоставени от задълженото лице в качеството им на депозит да претендира от задълженото лице лихва върху задължения, покриващи като размер, размера на предоставения депозит. Касационната жалба е основателна. По делото се установи, че размерът на определения депозит (който покрива размера на определените митни сборове) е внесен още на 30.05.2006 г., т. е., митница София е разполагала с тези парични средства от този момент и те са били на разположението й, и към датата на решението, с което са определени митните сборове. Видно е от преводните нареждания, с които са платени задълженията (стр. 7 и 8 от ад. д. № 816/09 г. по описа на АССГ), че получател и наредител на плащанията по тях е едно и също лице- митница София. За да бъде заплатено едно митническо задължение и ДДС при внос на стока, тези публични вземания следва на първо място да бъдат определени като размер (чл. 205, ал. 1 от ЗМ и чл. 217 § 1 от Митническия кодекс) от съответния митнически орган, след това определеният размер следва да бъде осчетоводен, с което действие определеното митническо задължение се взема под отчет ( чл. 205, ал. 1 от ЗМ и чл. 217, § 1 от МК), след което длъжникът следва да бъде уведомен за размера на взетите под отчет митнически задължения и му се предостави срок за плащане (чл. 206, ал. 1 от ЗМ и чл. 221, § 1 от МК). Действията следва да се извършват последователно, т. е. не може митническо задължение да се вземе под отчет преди то да бъде определено като размер от съответния митнически орган. В конкретния случай се установява, че още с писмо изх. № С 47-0222 от 30.05.2006 г., подипсано от началник на Митница София са определени като размер митото и ДДС (общо 3705) по ЕАД 5000/4-34585/12.05.06 г. Същевременно това писмо има характер и на уведомяване на длъжника за опрделените задължения във връзка с осъсществения от него внос. Уведомяването е станало на 30.05.2006 г. като на длъжника са съобщени и сметките по коите следва да преведе размера на публичните задължения. На същата дата длъжникът внася по сметка на Митница София определената му сума, а именно 3 705 лв. (видно от платежно нареждане на ТБ"Биохим" на стр. 6 от адм. д. № 816/09 г. по описа на АССГ). Видно от платежното нареждане обаче е, че сумата не е преведена по сметките, посочени в уведомлението, а тя е преведена като депозит за внос по процесната ЕАД по друга сметка на Митница София ( вероятно сметката за депозити). Обстоятелството, че по ЕАД е преведен депозит в размер на 3 705 лв. е отбелязано и в самия ЕАД. Тоест в деня, в който длъжникът е уведомен за размера на определените му задължения по ЕАД 5000/4-34585/12.05.06 г. той е внесъл общата сума на тези задължения по сметка на Митница София. В резултат на така установената фактическа обстановка следва изводаът, че длъжникът е осъществил в срок превод в полза на митница София на определените му мито и ДДС във връзка с ЕАД 5000/4-34585/12.05.06 г., но този превод на парична сума неправилно е възприет и отразен като депозит. По тези съображения, съдът счита, че митница София не е претърпяла вреда в размер на законната лихва, от закъсняло плащане на определени задължения по ЕАД 5000/4-34585/12.05.06 г., поради което определените лихви за забава с решението на началника на Митница София № С 47-0222/25.09.08 г. за периода от датата на изтичане на срока по уведомление № 047-0222/30.05.2006 г. до датата на усвояване на депозита е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Като е стигнал до извод, различен от направения в настоящото решение, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно решение по тази част от спора между страните. Решението на АССГ относно тази част от спора следва да се отмени, а вместо това се отмени решението на началника на митница София и в тази част. Воден от горните съображения, Върховният административен съд