Решение № 3055 от 9.3.2021 г. на ВАС по адм. д. № 345/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ню Бояна Филм АД, гр. София против решение 6288/28.10.2019 г. по адм. д. 4104/2019 г. по описа на Административен съд София-град, в частта за отхвърляне на жалбата на дружеството срещу заповед РА 50-33 от 17.01.2019 г. на главния архитект на СО, в частта с която на основание заповед СОА-17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община, чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ, чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4, чл. 80, ал. 3 ЗУТ, чл. 43 ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ е разрешено да се изработи проект за ПУП: Изменение на вътрешната регулационна граница на УПИ VII 189 за киноцентър за привеждането й в съответствие с имотната граница на ПИ с идентификатор 68134.1945.643 и изменение на улица между о.т. 113 и о.т. 114 за създаване на тротоар пред новообразуваните УПИ и е оставена без разглеждане жалбата му срещу същата заповед в останалата й част, като производството по делото е прекратено в тази част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна главният архитект на Столична община (СО), чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски - юрк. възнаграждение Ответната страна Фохар АД, чрез адв. Петкова и адв. Толедо оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима в частта, с която се обжалва решението за отхвърляне на оспорването и за недопустима в частта й срещу решението за оставяне без разглеждане на оспорването на заповедта и прекратяване на производството. В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, както правилно е посочено в него. Съобщението с препис от решението е получено от процесуалния представител на касатора на 29.10.2019 г. и срокът по чл. 230 АПК е изтекъл към датата на подаване на касационната жалба 11.11.2019 г., поради което жалбата срещу прекратителната част от решението следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по нея да бъде прекратено чл. 215, т. 3 АПК. Касационната жалба в останалата й допустима част е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия от кмета на Столична община, в установената форма, при спазване на предвидената в ЗУТ процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложил е доводи, че с оспорената заповед се засяга вътрешната регулационна граница на УПИ VII-189 за киноцентър, което е обусловено от урегулирането на ПИ с идентификатор 68134.1945.643 по влязлата в сила кадастрална карта от 2010 г., като регулационните граници са прокарани по кадастралните граници, установени с кадастралната карта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Безспорно е установено по делото, че отразената нова регулационна граница между УПИ VII-189 за киноцентър и имотната граница на ПИ с идентификатор 68134.1945.643 с изменението на ПУП-ПР, одобрено с процесната заповед, е по кадастралната граница на действащата КК, одобрена през 2010 г. Изложеното сочи на съответност на правното основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, визирано в заповедта, на фактическото изменение, визирано в графичната част. Следователно изводът на административния съд, че заповедта се явява законосъобразна се базира на правилно прилагане хипотезата за изменение на ПУП по т. 2, ал. 2 на чл. 134 ЗУТ, в приложимата й редакция (ДВ, бр. 13/2017 г.). Обстоятелството дали е налице евентуална грешка в кадастралната карта е ирелевантно в настоящото производство, както правилно е приел съдът. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в КК. Единственото условие е КК да е влязла в сила, респ. нейното изменение, което в случая безспорно е налице регулационният план за територията на киноцентъра, е одобрен със заповед РД09-50-1651 от 17.12.2007 г. на главния архитект на СО и се разминава с одобрената през 2010 г. кадастрална карта. Предвид изложеното, законосъобразно и обосновано съдът е приел, че одобреното от административния орган с оспорената заповед изменение на регулационните линии по отношение на УПИ VII 189 за киноцентър и ПИ с идентификатор 68134.1945.643 е в съответствие с материалноправните предпоставки по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба главният архитект на Столична община се представлява от юрисконсулт, както и доказателствата за действително правени разходи по водене на делото от ответника "Фохар" АД, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, а на ответника "Фохар" АД сумата 720.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 3 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,