Решение № 12917 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6870/2012 г.

Решение № 12917 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6870/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът обжалва решение № 453/27.03.2012 г., постановено по адм. д. № 2453/2011 г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № РД-14-87/22.02.2007 г. на началника на ДНСК - София, с която е наредено премахване на строеж "Надстройка над гараж" в УПИ 10- 318, кв. 38 по плана на кв. Ветрен като незаконен. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът ДНСК - София чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението и предлага да остане в сила. Върховния административен съд, тричленен състав след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда за наличие на незаконен строеж констатиран с констативни актове като констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативен акт № 40 от 23.03.2006 г. и в констативен акт № 41 от същата дата, послужили като основание за издаване на процесната заповед, не са били опровергани, както в производството пред административния орган, а така също и пред съда. След като процесният незаконен строеж е осъществен без изискуемите строителни книжа и не попада в изключителната хипотеза на § 16, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ, като не е бил заявен за узаконяване и по реда на § 184 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ подлежи на премахване, както правилно е прието. Това е достатъчно основание за квалифициране на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Законосъобразни са изводите на съда, че същият подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, с което оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Изводите му кореспондират с приетите за установени факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1 т 3 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК,