Решение № 5455 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14172/2008 г.

Решение № 5455 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14172/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Багданян Армен, гражданин на Армения, чрез адв. Омар Муслах против решение № 722/09.07.2008 г. по адм. дело № 1381/2008 г. на Административен съд, София град, I - во отделение, 11 - ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗДМ -10/09.01.2008 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция". В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно с доводи за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прокурорът от ВАП намира касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в съдебното заседание. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е основателна, но не по изложените в нея съображения. На основание разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК предмет на касационна проверка е и допустимостта на обжалваното решение, макар този порок на съдебното решение да не е посочен в касационната жалба като отменително основание. Преценявайки служебно допустимостта на оспореното съдебно решение, съдът намира, че същото е недопустимо, защото липсва предмет на административния спор - административен акт, който да подлежи на оспорване по реда на чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, по следните съображения: С обжалваната заповед № ЗДМ -10/09.01.2008 г., директора на Дирекция "Миграция" е отложил изпълнението на Заповед за принудително отвеждане до границата рег. № 1037/27.09.2007 г. и е заповядано жалбоподателят да се явява ежедневно в 9.00 часа в РПУ- Созопол, ОДП - Бургас по местоживеене - гр. Созопол, ул. Рибарска № 26. Към административното производство е приложена и заповед № ЗДМ 1037/27.09.2007 г. за принудително отвеждане до границата на Багданян Армен, гражданин на Армения. При тези установени фактически обстоятелства по делото за предмета на административните заповеди, съдът е постановил процесуално недопустимо решение, като е приел, че административната заповед за отлагане изпълнението на Заповед за принудително отвеждане до границата подлежи на оспорване за законосъобразност по реда на АПК . В чл. 39а ЗЧРБ са изброени изчерпателно и изключително принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, а именно: 1) отнемане на правото на пребиваване в Република България; 2) принудително отвеждане до границата на Република България; 3) експулсиране; 4) забрана за влизане в Република България, и 5) забрана за напускане на Република България. На основание разпоредбата на чл. 46, ал. 1 (изм., ДВ, бр. 29 от 2007 г. - действаща редакция при решаването на административния спор) "заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс". С оспорената заповед на жалбоподателя като чужденец не е наложена принудителна административна мярка от изброените в чл. 39а ЗЧРБ, а е постановена административна заповед за отлагане изпълнението на Заповед за принудително отвеждане до границата поради установеното обстоятелство, че съществуват пречки от правен характер за незабавното изпълнение на заповедта за принудително отвеждане до границата. Заповедите, издадени (постановени) на основание чл. 44, ал. 5, 6 и 8 ЗЧРБ, не следва да се преценяват като заповеди, с които се налагат принудителни административни мерки, както неправилно е изтълкувал и приложил ЗЧРБ съдът. Тези заповеди се издават за изпълнение на заповедите по чл. 39а ЗЧРБ при наличие на определени условия, отнасящи се до невъзможността незабавно да бъдат изпълнени принудителните административни мерки съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 4 , наложени на чужденците по реда на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, и за да имат тези чужденци административен адрес в страната до изпълнение на заповедите, с които са наложени мерките по чл. 39а ЗЧРБ. По изложените съображения подлежат на съдебен контрол за законосъобразност заповедите по чл. 44, ал. 1 , с които се налагат на чужденците принудителните административни мерки по чл. 39а ЗЧРБ, като в закона не е допуснат самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на АПК на заповедите по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията или бездействията, когато са част от производствата по изпълнение на индивидуални административни актове. Такъв е и настоящия случай. Съдебното оспорване на административни актове винаги трябва да се основава на нормативно овластяване, и то със закон, което овластяване за конкретния случай не се съдържа в приложимия материален закон. При проверката на допустимостта на жалбата съдът е следвало да прекрати образуваното съдебно производство на основание чл. 159, т. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - III отделение,