Решение № 7159 от 14.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Оразувано е по касационната жалба на Ловно-рибарско дружество "Долна баня Сокол 1898" /сдружение/, седалище гр. Ямбол по ф.д. 18/2012 г. по описа на ОС-Ямбол, против решение 534/ 9.06.2021 г. по адм.д. 1619/ 2019 г. по описа на Административен съд София- област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-48-63/ 2.10.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно и отмяна на заповедта като твърди, че договор 38/ 30.09.2015 г. е сключен след постановяване на решенията на общия съд по т.д. 101/2012 г. по описа на СОС и по т.д. 767/ 2014 г. по описа на САС, затова всички спорове следва да се разглеждат по предвидения в АПК ред, предвид административния характер на договора. В о.с.з. в ход по същество навежда доводи за чл. 99 от АПК. Ответната страна министърът на земеделието, конституиран на основание Решение на НС за приемане на структура на Министерския съвет, обн. ДВ бр.110/2021 г., оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на решението. Ответникът Сдружение "Ловно- рибарско дружество Сокол" гр.Костенец оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като заповедта по чл.7, ал. 6 от ЗЛОД за определяне на границите на ловностопански райони е съобразена с влезли в сила съдебни актове на гражданския съд, поради което административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Върховният административен съд, пето отделение, извърши служебна проверка по валидността и допустимостта на постановения съдебен акт, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК и намира, че решението следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане в едноличен съдебен състав по следните съображения: Съдебното производство е започнало по жалбата на Ловно-рибарско дружество "Долна баня Сокол 1898" против заповед РД-48-63/ 2.10.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е отменена предходна заповед на министъра на земеделието и храните РД 49 -311/05.08.2015 г., с която е отменена заповед РД 49 -104/21.03.2015 г., отменяща заповед РД 49 -369/10.10.2014 г. за отмяна на заповед РД 49 -183/03.10.2013 г. Последната посочена заповед от 2013 г. отменя заповед РД 49 -274/18.07.2011 г. за обособяване на ловно - стопански район "Очуша". Като резултат от поредицата заповеди се възстановяват границите на Ловно-стопански район "Пчелин" с площ от 70 дка, в обхвата на ДГС "Костенец" по заповед 49-317/ 30.12.2003 г. на министъра на земеделието и храните. Правният интерес е обоснован със сключен договор 38/30.09.2015 г. с ТП ДГС "Костенец" на ЮЗДП за стопанисване и ползване на дивеча в Ловностопански район "Очуша", обособен от ЛСР "Пчелин" с площ 4098,8 ха въз основа на заповед РД-49-274/ 18.07.2011 г. и РД-49-311/ 5.08.0215 г. на министъра на земеделието и храните. Делото е насрочено за о.с.з. с конституирани страни само жалбоподателят и административният орган. Заинтересованото лице Сдружение "Ловно- рибарско дружество Сокол" гр.Костенец е конституирано във второто открито съдебно заседание. Делото се разглежда в едноличен съдебен състав. След направено уточнение на правния интерес на жалбоподателя с определение от открито съдеблно заседание на 11.08.2020 г. по адм.д. 1619/2019 г. делото е прекратено. С определение 340/ 12.01.2021 г. по адм.д. 11666/ 2020 г. по описа на ВАС, пето отделение, определението е отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Не са давани указания за вида на съдебното производство. С разпореждане от 27.01.2021 г. съдията- докладчик от АССО внася делото в открито съдебно заседание. На 7.04.2021 г. е проведено открито съдебно заседание в тричленен съдебен състав. Даден е ход по същество в следващото открито съдебно заседание на 12.05.2021 г., като съдебното решение е постановено също в тричленен съдебен състав. В оспорения пред настоящата съдебна инстанция съдебен акт не е посочен вида на съдебното производство, макар правните изводи, че са спазени административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. Няма извършени процесуални действия по реда на чл.181 от АПК за съобщаване за оспорването, нито по реда на чл.188 от АПК. Не са развити никакви правни мотиви за вида на оспорения административен акт, но от проведените съдопроизводствени действия от тричленен съдебен състав след отменителното определение на Върховния административен съд, е видно, че делото е разгледано в състав, определен по чл. 182а от АПК за разглеждане на жалба срещу общ административен акт или по реда на чл.191 от АПЩК срещу нормативен административен акт без да е спазен реда за тези съдебни производства. Допуснато е такова нарушение на съдопроизводствените правила за разглеждане на делото в едноличен съдебен състав по реда на чл.145 и сл. от АПК, което има за правна последица постановяване на недопустим съдебен акт, защото процесуалният ред за разглеждане на жалбата е определен от първоинстанционния съд неправилно по чл.179 или чл. 185 от АПК. Като резултат делото е разгледано вместо от едноличен съдебен състав по чл. 164 от АПК в тричленен съдебен състав по чл. 182а или чл.191 от АПК. Какво и да е приел съдът, не е извършил никакви процесуални действия по чл.181 или чл.188 от АПК за обявяване на оспорванет. В постановения съдебен акт няма мотиви защо делото е разглеждано от тричленен съдебен състав. Делото е следвало да се разгледа от едноличен съдебен състав, защото оспорената заповед е индивидуален административен акт. Заповедите, с които се определят граници на ловностопански райони, измененението им, актовете, с които се отменят заповеди за определяне или изменение на граници, представляват по своя характер административни актове по чл. 21, ал.1 от АПК, тъй като с тях се засягат права и интереси на ловно сдружение, в което членуват, съгласно чл. 30, ал. 6 от ЗЛОД ловни дружини, и което предвид чл. 30, ал. 2 от ЗЛОД защитава пред съответните държавни и общински органи интересите на ловците, сдружени по чл. 29 от ЗЛОД. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЛОД ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони. На основание чл. 7, ал. 5 от ЗЛОД ловностопанските райони са на ловните дружини по чл. 29, на държавни ловни стопанства, на оградени площи, на дивечовъдни участъци. Както определянето, така и промяна на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се извършва със заповед на мнистъра на земеделието, храните и горите по правилото на чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД. Самото изменение на границите на ловностопански район е сложен фактически състав. Ловните дружини инициират изменението на границите на лавностопанските райони по чл.3а, ал. 1 от ППЗЛОД, но предложението се внася в УС на ловното сдружение, което може да вземе решение за изменение. Взетото решение от УС се представя на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство за изготвяне на мотивирано предложение по чл. 3, ал. 2 от ППЗЛОД, въз основа на което изпълнителният директор на ИАГ изготвя предложение по чл. 3, ал.1 от ППЗЛОД до министъра на земеделието, храните и горите, който се произнася със заповед по чл. 7 от ЗЛОД. И след като изменението на границите засяга интересите на конкретно ловно сдружение или ловни сдружения, защитаващи интересите на ловци, обединени в ловни дружини към съответното сдружение, заповедта за изменение на границите на ловностопански район не е заповед по чл. 65 или по чл. 75 от АПК, защото засегнатите субекти не са неограничени на брой, нито са неопределени. Същият характер на индивидуален административен акт има заповедта, с която се отменя заповед по чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение