Решение № 9531 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15167/2009 г.

Решение № 9531 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15167/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби. Едната касационна жалба е подадена от Кмета на община Каварна и е срещу отменителната част на Решение № 140 от 06.10.2009 г., постановено по адм. д. № 264/09 г. по описа на Добричкия административен съд. В тази касационна жалба се твърди неправилност на обжалваната част от съдебното решение. Релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба я оспорва по съображения, подробно развити в писмени бележки. Другата касационна жалба е подадена от "Тузлата Панорама Вю Пропъртис" ЕООД, гр. Варна и е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Обжалва се и размера на присъдените разноски на тази страна по делото. Този касатор счита, че съдът е отхвърлил жалбата му в една част неправилно, в резултат на неправилно приложение на материалния закон. Счита също така, че разноските, направени по делото неправилно не са присъдени в пълния размер, тъй като не са налице основания за намаляване на адвокатския хонорар. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата, подадена от кмета на община Каварна и за неоснователност на касационната жалба, подадена от търговското дружество. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, но като неоснователни. Предмет на контрол пред административния съд е бил Акт за установяване на публично вземане № 2/04.03.09, издаден от кмета на Община Каварна, с който е установено за 2008 г. задължение, за такса битови отпадъци на дружеството в размер на 20 292,54 лв. и е начислена лихва за просрочие в размер на 1 583,06 лв. към 04.03.09 г. Таксата е определена във връзка с притежавания от дружеството недвижим имот - УПИ VI-212-1 по плана на с. Топола с площ от 15 800 кв. м. В хода на съдебното обжалване на акта, по делото е приета съдебно-техническа експертиза, разпитани са свидетели и са събрани множество писмени доказателства. От данните, получени от събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че услугите, ценообразуващи таксата битови отпадъци са предоставяни от общината в района, в който се намира имотът на жалбоподателя. Приел е за установено също така, че през цялата 2008 г. имотът не е ползван от жалбоподателя; Въз основа на тези релевантни факти, съдът е направил извод, че макар и услугите да са предоставени, тъй като жалбоподателят не се е възползвал от тях през 2008 г. не дължи и такса за тях с изключение на таксата за поддържане на депо за отпадъци. Прието е също така от съда, че фактът, че общината е изградила и поддържа депо за отпадъци е достатъчно основание да се дължи такса за тази дейност. Решението на съда е правилно. Не могат да бъдат споделени съображенията, изложени от процесуалния представител на община Каварна, че след като услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените територии се предоставят, то задължените лица дължат такса, независимо от това дали са ползвали имотите си през годината или не. Таксата е престация срещу предоставена услуга, поради което се дължи само от лицата, консумирали услугата. Да се приеме обратното значи да се приравни таксата към данък върху недвижимите имоти, т. е . самото притежание на недвижим имот в район, където услугите се предоставят, да е основание за заплащане на такса "битови отпадъци". По делото са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи извода, че през 2008 г. имотът обективно не е ползван, поради което от него реално не са добивани отпадъци, които да бъдат събирани и извозвани. По тези съображения, основателно административният съд е приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна за имота на жалбоподателя през 2008 г. поради което последният не дължи такса за нея. Не може да бъде споделено, също така съображението на общината, че жалбоподателят дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване, защото не е подал своевременно молба за освобождаването от тази такса за съответния период. Както правилно е посочил първоинстанционния съд в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Каварна за 2008 г. липсва предвидена възможност за освобождаване от заплащането на такса битови отпадъци. Разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ оправомощава общинския съвет да определи реда за освобождаване на лицата, неползващи услугата от заплащане на местна такса. При липса на нормативно регламентирано задължение за предварително заявяване, че няма да се ползват тези услуги, правилна е преценката за необходимост от служебно изследване дали реално е използвана услугата, независимо, че в района е било възможно да бъде използвана. Неоснователно, община Каварна се позовава на съдебна практика, цитирана в касационната жалба. Посочените съдебни решения са резултат на фактическа обстановка, различна от тази по настоящия казус. В съответствие с установената по делото фактическа обстановка е изводът на административния съд, че в района, в който се намира процесният имот, услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е предоставяна от община Каварна през 2008 г. Въз основа на този обоснован извод съдът правилно е приложил материалния закон - чл. 71, ал. 2 от ЗМДТ. Правилно, административният съд е приел, че наличието и поддържане на депо за битови отпадъци е основание за дължимостта на таксата за това. Доказателства, че община Каварна е поддържала такова депо през 2008 г. са събрани по делото, поради което законосъобразно с акта на кмета е определена такса на жалбоподателя за тази дейност, организирана от общината. Основателни и правилни са изводите на съда относно размера на определената такса за поддържане на депо за битови отпадъци. В съответствие с приложимия материален закон е изводът на административния съд, че основа за определяне на таксата е отчетната стойност на имота към момента на издаване на административния акт. Основателно е искането на дружеството за изменение на решението в частта относно присъдените разноски. Административният съд е намалил поради прекомерност, адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя на адвоката - пълномощни по делото. Съдът е направил това без да е налице възражение на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Процедирайки по този начин съдът е действал без правно основание, тъка като видно от разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може да намали адвокатското възнаграждение поради прекомерност само във връзка с искане на насрещната страна, каквото в случая липсва. Решението в частта за разноските следва да се измени, като дължимите разноски на жалбоподателя следва да се изчислят пропорционално на уважената част от жалбата му, като в събираемите за фактически направените разноски следва да участва пълният размер на адвокатския хонорар. Изчислени по посочения начин на жалбоподателя пред първата инстанция се дължат разноски в размер на 2136,84 лв. от които следва да се прихванат разноските дължими на община Каварна пропорционално на отхвърлената част от жалбата, а именно - 225,56 лв. Изчислени по този начин на дружеството следва да се присъдят разноски в размер на 1 911 лв. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на страните не се следват разноски за тази инстанция. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд