Решение № 8185 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2015 г.

Решение № 8185 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 381/26.02.2015 г. по адм. дело № 785/2014 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 16251300217/20.11.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 166/17.02.2014 г. на и. д. директор на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Индустриал партс" ООД, гр. Казанлък, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, в общ размер на 150 963,20 лв. и са начислени лихви за просрочие, в общ размер на 18 664,92 лв. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: "Индустриал партс" ООД, гр. Казанлък, чрез процесуалния му представител - адв. Сергиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни доводи излага в писмена защита, която представя. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Според него обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго - по същество, с което жалбата на дружеството против оспорения РА, бъде отхвърлена. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № 16251300217/20.11.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 166/17.02.2014 г. на и. д. директор на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Индустриал партс" ООД, със седалище и адрес на управление - гр. Казанлък, за данъчни периоди 1.03.2011 г. - 31.03.2013 г., е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 150 963,20 лева и са начислени лихви за просрочие в общ размер на 18 664,92 лева, по данъчни фактури, издадени от: "Лирини" ЕООД - 34 бр., с предмет на доставка: различни видове строително-монтажни работи /СМР/ и различни видове строителни материали; "Нолина ЕН" ЕООД - 45 бр., с предмет на доставка: СМР по акт обр. 19, авторемонтни услуги, продажба на авточасти и козметика, продажба на строителни материали; "Раниана" ЕООД - 5 бр., с предмет на доставка: СМР по акт обр. 19,; "Ранела" ЕООД - 8 бр., с предмет на доставка: различни видове и количества канцеларски материали; и "Диела-Д" ЕООД - 25 бр., с предмет на доставка: различни видове и количества канцеларски материали; За да отмени РА, съдът е направил обобщаващ извод, че отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от "Лирини" ЕООД, "Нолина ЕН" ЕООД и Раниана" ЕООД, с предмет - СМР, е извършено в нарушение на материалния закон. В подкрепа на този извод се е позовал на практиката на Съда на Европейския съд /СЕС/ по: решение, постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с което е извършено тълкуване на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавена стойност, решение по дело С-324/11, решение по дело С-285/11 и решение по дело С-18/13, като задължителни спрямо националните съдилища. Идентични изводи е направил и по отношение доставките на стоки - авточасти, автокозметика и канцеларски материали, от преките доставчици: "Нолина ЕН", "Ранела" ЕООД и "Диела-Д" ЕООД. Посочил е, че от представените по делото "множество" приемо-предавателни протоколи и от заключенията на ССЕ за извършено осчетоводяване на тези доставки и последващо изписване на закупените стоки, както и от извършено плащане по фактурите, следва да се приеме, че сделките са реални и че собствеността върху стоките е преминала върху купувача-ревизираното лице, съгласно изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Според съдът, при наличие на реални доставки на стоки за жалбоподателя е налице правото на приспадане на данъчен кредит, а като му е отказано е нарушен материалния закон, което прави оспорения РА незаконосъобразен. Съдът не е изложил мотиви по фактурираните доставки на авторемонтни услуги и на строителни материали, от "Лирини" ЕООД и от "Нелина ЕН" ЕООД. Решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до неправилно приложение на материалния закон. В нарушение на чл. 235, ал. 2 и на чл. 236, ал. 2 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е извършил собствена преценка на доказателствата, а спрямо тях и на фактите, относими към предмета на спора, свързани с установяване реалността на извършените доставки на стоки и услуги по цитираните по-горе данъчни фактури, издадени от преките доставчици. Видно от обжалваното решение, съдът описателно е изброил писмените доказателства, събрани от ревизиращите органи и от съда, по доставките на преките доставчици, а също така и на предходните такива, като липсва обсъждането им и как тези доказателства заедно и поотделно установяват релевантните за спора факти. Съдът е бил длъжен да извърши преценка на доказателствената стойност на събраните писмени доказателства, как същите обосновават констатациите на приходните органи по оспорения РА за липса на реални доставки на стоки и услуги, респ. как обосновават тезата на ревизираното лице за обратното, а именно за наличие на такива реални доставки по издадените му фактури. Поради необсъждане на писмените доказателства, в посочения по-горе смисъл, фактическата обстановка по делото е останала неустановена, а с това и възможността за направата на съответни правни изводи. При липса на мотиви относно фактите, правните изводи на съда, почиващи само и единствено на цитираните по-горе решения на СЕС, по приложение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, в частта й визираща правото на приспадане на данъчен кредит, са незаконосъобразни. Практиката на СЕС, по данъчни дела, не освобождава националния съд от задължението да събере относимите към спора доказателства, да ги обсъди и анализира поотделно и в цялост, и да обоснове изводите си по чл. 236, ал. 2 ГПК за спорните факти, въз основа на тях. За да бъдат относими цитираните решения на СЕС, е необходима идентичност във фактите, каквито в случая съдът не е установил. Освен това тези решения не влизат в противоречие с Решение по дело С-285/11 на СЕС /т. 31 и т. 33/, както и с националната разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, изискващи установяване реалност на доставките, като едно от условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит от получателите им, каквато реалност въз основа на фактите съдът не е установил, поради липсващи мотиви. Следователно съдът е бил длъжен да изложи собствени мотиви по същество - фактически и правни изводи, относно наличието на доказателства за реалност на доставките от преките доставчици на ревизираното лице, спрямо предмета им, а като не е изложил такива е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на извършените СМР, съдът се е позовал единствено на съдебната практика на СЕС, без да анализира фактите, установяващи извършването на тези услуги - СМР от страна на преките доставчици: "Лирини" ЕООД, "Нолина ЕН" ЕООД и "Раниана" ЕООД, както и тези сочещи на неизвършването им, на които са се позовали ревизиращите органи в потвърдителното решение на директора на Д"ОДОП"-Пловдив и в оспорения РА. При липса на доказателства за реалност на доставките от посочените преки доставчици, съдът е следвало да анализира фактите, за извършването им от предходните такива, като съобрази, че счетоводните отразявания не са достатъчни за обосноваване на изводи за реалност, както и данните за съставени актове - обр. 19 и договори за ремонт, поради това, че се касае за частни писмени документи. При тази преценка съдът е следвало да съобрази, макар и не пряко, и данните, съдържащи се в съставените срещу преките и предходни доставчици РА по ЗДДС /това са "Лирини" ЕООД, "Диела-Д" ЕООД, "Нолина ЕН" ЕООД и "Раниана" ЕООД/, относно същия данъчен период, с ревизия на процесните доставки, по които е направена констатация за нереалност. По отношение на извършените доставки на строителни материали и авторемонтни услуги липсват каквито и да са мотиви, обосноваващи крайния изводи на съда за незаконосъобразност на РА. По отношение доставките на стоки - авточасти, автокозметика и канцеларски материали от "Нолина ЕН" ЕООД, "Ранела" ЕООД и "Диела-Д" ЕООД, съдът е приел, че са извършени реално, поради предаването им на купувача - "Индустриал партс" ООД, с което е прехвърлена и собствеността им, на основание представените приемо-предавателни протоколи, заключение на ССчЕ за редовност при осчетоводяването на продажбите, както и поради извършеното плащане по фактурите. Съдът не е обсъдил съдържанието на представените приемо-предавателни протоколи, от което не става ясен обекта от който се предават тези стоки, не са посочени имената на лицата извършили предаването и приемането. По отношение на тези доставки съдът не е анализирал доказателствата, обсъдени от ревизиращите органи, за наличие на фиктивни договори за наеми на склад от преките доставчици, за които няма счетоводно отразяване за плащане на наемна цена и други консумативи за използването им, за липса на персонал и материална база за съхранение на стоките и пр. Необсъждането на всички доказателства, относими към реалността на извършените доставки на стоки, и излагането на фактически изводи по тях, представлява съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК. Основателно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е установил и факта, че трима от преките доставчици на ревизираното лице, са еднолични дружества, принадлежащи на един и същи собственик - Иван Валериев Петров, който се представлява от едно и също лице - Наташа Лайкова, която представлява и другите преки доставчици: "Ранела" ЕООД и "Диела-Д" ЕООД, както и че първата група от трима доставчици нямат никаква собствена материална база и активи, нямат собствени кадри /персонал/ за извършване на фактурираните доставки, поради което са наели подизпълнители, за които обаче също не се установяват данни за такава обезпеченост. От изложеното следва, че поради необсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, съдът не е установил фактите, относими към предмета на спора, не е извел и съответни правни изводи, т.е. в обжалваното решение липсват мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната му. Липсата на мотиви възпрепятства касационната инстанция да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното решение. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да отстрани допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи правилно релевантните за спора факти и изложи съответни на тях правни изводи по предмета на спора, касаещ реалността на фактурираните от преките доставчици спрямо РЛ доставки и доколко същите оборват констатациите направени с оспорения РА. С оглед този изход по касационното обжалване, разноски на ответника не се дължат. Разноските на касатора ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение