Решение № 10656 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11176/2010 г.

Решение № 10656 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11176/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Илонка Николаева Горчовска от гр. София против заповед № РД 09-461/22.07.2010 г., издадена от министъра на здравеопазването с доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната и. Ответникът-министърът на здравеопазването чрез процесуалния си представител адв. Веронова оспорва допустимостта на жалбата като подадена срещу административен акт, който няма белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол, алтернативно като неоснователна. Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: По допустимостта на жалбата. Настоящият състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, а Илонка Николаева Горчовска има правен интерес от оспорването на заповедта по следните съображения: Със заповед № РД 09-168/11.04.2008 г., издадена на основание чл. 77, ал. 2, чл. 79 и чл. 84, ал. 3 от Закона за признаване на професионални квалификации и § 4, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за признаване на професионални квалификации и § 3а от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 254 на Министерски съвет от 2005 г. министърът на здравеопазването определя комисии за признаване на професионална квалификация и/или специалност в областта на здравеопазването, като с т. III е разпоредено дейностите на комисиите да се подпомагат технически от служители между които и Илонка Горчовска в качеството и на технически сътрудник, дирекция "Европейски въпроси и международна дейност". С т. VII от цитираната заповед е определено възнаграждението на членовете на комисиите за всяко заседание, включително и възнаграждението на техническите лица, което възлиза на 60% от минималната работна заплата за страната. Със заповед № РД 09-452/21.12.2007 г. на основание чл. 8 и чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за признаване на професионална квалификация по медицинска професия и на специализация в областта на здравеопазването, чл. 6 от Наредба № 26 от 12.09.2006 г. за временно упражняване на медицински дейности в Република България от граждани на Европейския съюз и другите държави от Европейското икономическо пространство и § 3 от ПЗР на ПМС № 254 от 2005 г. във връзка с доклад на директора на дирекция "ЕВМС", министърът на здравеопазването определя, като частично променя състава на комисиите за признаване на професионални квалификации и /или специализации по професии в областта на здравеопазването. Жалбоподателката отново е включена като технически сътрудник. Възнагражденията на участниците в комисиите и техническите помощници са възпроизведени от предходната цитирана заповед. Не се променя участието на Горчовска в това и качество и със заповед № РД 09-432/14.07.2010 г. на министъра на здравеопазването. С оспорената в настоящото производство заповед № РД 09-461/22.07.2010 г. на основание чл. 79 от ЗППК и т. 1 от т. Разни от Протокол - Решение № 54 от заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването от 21.06.2010 г. министърът на здравеопазването определя нови размери на възнагражденията на участниците в комисията за признаване на професионални квалификации по регулирана медицинска професия и/или на специалност в областта на здравеопазването, определени със заповед № РД 09-432/14.07.2010 г. като по същество намалява размера и го определя в абсолютни стойности. При тези данни настоящата инстанция намира, че след като Илонка Горчовска е определена като участник в комисията за нея възниква от една страна задължението да участва в работата и като я подпомага съобразно възложените и с административните актове и с приетите и утвърдени на основание чл. 79, ал. 4 Правила за работата на комисиите от органа по признаване - министърът на здравеопазването функции, а от друга - възниква правото и да получи съответното възнаграждение, определено от министъра на здравеопазването съгласно чл. 13, ал. 1 от Правилата (Приложение № 6 към заповед № РД 09-432/14.07.2010 г. Следователно оспорената заповед № РД 09-461/22.07.2010 г. на министъра на здравеопазването има характеристиката на индивидуален административен акт, който в конкретния случай рефлектира неблагоприятно в правната сфера на жалбодателката, като засяга правото и да получи възнаграждение за работата и в комисията по признаване на професионални квалификации в първоначално определения и размер. По тези съображения жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването на административния акт на министъра на здравеопазването и при наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване следва да бъде разгледана по същество. По основателността на жалбата. Със Законът за признаване на професионални квалификации са уредени условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване на регулирани професии на територията на Република България (чл. 1). В чл. 4 на закона са изброени органите по признаване на професионални квалификации сред които е и министърът на здравеопазването за медицинските професии. Органите по признаване създават експертни комисии, които разглеждат подадените заявления за признаване на професионални квалификации (чл. 79, ал. 1 от ЗППК). Комисиите работят по правила, утвърдени от органа по признаване (чл. 79, ал. 4 от ЗППК). От доказателствата по делото се установява, че Правила за организацията на дейността на комисията за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия и/или специалност в областта на здравеопазването са приети със заповед № РД 09-432/14.07.2010 г. на министъра на здравеопазването (Приложение № 6 към заповедта), наричани по-нататък Правилата. В чл. 13 от тях е регламентирано правото на председателя, членовете и техническия сътрудник на комисията да получават възнаграждения за участие във всяко заседание, определени със заповед на министъра на здравеопазването, като възнагражденията следва да се изплащат след представяне на отчет за извършената работа и присъствен лист, изготвени от техническия сътрудник и подписани от председателя на комисията. Както е посочено по-горе, на основание на цитираните Правила, със заповед № РД 09-168/11.04.2008 г. министърът на здравеопазването определя възнаграждението на членовете на комисията. С оспорената заповед № № РД 09-461/22.07.2010 г. на министъра са променени като са намалени и определени в абсолютни стойности. Като фактическо основание за така произнесената заповед е посочено протоколно решение № 54 от заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването от 21.06.2010 г. Видно от представеното извлечение от решението с т. 1.1. Разни е прието да бъде изготвена заповед за определяне на възнагражденията за участие в заседание на всички комисии, определени със заповед на министъра на здравеопазването, според която те са определени в размер 100 лв. за председател на комисия, 80 лв. за чл. и 30 лв. за техническо лице, като заплащането да е на основание подписан отчет за участие в заседанието с ограничаване на заплащането до три заседания на конкретен доклад. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 79 от ЗППК, обсъдена по-горе. При тези факти настоящия състав намира жалбата за основателна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, но при неспазване на установената форма. Действително при издаването на заповед по силата на чл. 79, ал. 4 във връзка с чл. 13, ал. 1 от Правилата министърът на здравеопазването действа при оперативна самостоятелност в частта за определяне на възнагражденията на членовете на комисиите, но това не освобождава органът от задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК да посочи фактическите основания за издаване на акта, съображенията, които го ръководят да произнесе заповед с оспореното съдържание в частта за изменение на възнагражденията. А при съдебния контрол на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административния орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове (чл. 169 от АПК). От приобщените към административната преписка доказателства, по-конкретно от протоколното решение на ръководството на министерството не става ясно какви са конкретните съображения, които налагат изменението на възнагражденията. Най-общото посочване на размера им и изискванията за отчетност към комисията не дават отговор на въпроса за причините, които налагат промяната на първоначалната заповед № РД 09-168/11.04.2008 г. за определяне на възнагражденията на членовете на комисиите по чл. 79 от ЗППК, т. е. какви са действителните съображения за издаване на административния акт. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че така постановена оспорената пред настоящата инстанция заповед е в противоречие с изискването за законосъобразност по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е основание за отмяна на административния акт. Предвид изхода на съдебноадминистративния спор искането на жалбоподателката и доказателствата за действително направените разноски по делото, Министерство на здравеопазването следва да заплати на Илонка Николаева Горчавска сумата от 460 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение