Решение № 1026 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14668/2019 г.

Решение № 1026 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14668/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за енергийно и водно регулиране e подала касационна жалба против решение № 6458/01.11.2019 г. по адм. дело № 6045/2019 г. по описа на Административния съд - София-град, в частта, в която е осъдена да заплати на [фирма] / с предишно наименование [фирма]/ обезщетение, общо в размер на 720 лева, за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-197/30.01.2015 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2016 г., разноски в размер на 136, 77 лева, направени по адм. дело № 6045/2019 г. и разноски в размер на 136, 77 лева, направени по адм. дело № 6044/2019 г., присъединено за съвместно разглеждане към първото. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваните части с постановяването на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло и се присъдят разноски. [фирма] със седалище и адрес на управление Варна е подало касационна жалба срещу същото решение в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството срещу Комисията за енергийно и водно регулиране искове за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от наказателно постановление №НП- 197/30.01.2015 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за разликата над 360 лева до 1356 лева, ведно със законната лихва от 30.06.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявените искове да се уважат изцяло и се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с наказателно постановление № НП- 197/30.01.2015 г. на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наложил на Енерго-Про Мрежи" АД със седалище и адрес на управление Варна имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Наказателното постановление било оспорено от дружеството пред съда. С решение № 174/23.03.2016 г. по НАХ дело № 57/2016 г. по описа на Районния съд-Русе наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд било оставено в сила с решение № 222/30.06.2016 г. по КНАХ дело № 183/2016 г. по описа на Административния съд-Русе. В хода на исковото производство пред Административния съд-София са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между [фирма] и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с които адвокатското дружество се задължило да осъществява правна защита и процесуално представителство пред съответния районен съд във връзка с обжалването на наказателно постановление №НП-197 от 30.01.2015 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и пред Административния съд-Русе като касационна инстанция, срещу възнаграждение от 1356 лева за всяка инстанция, платимо по банков път, по посочена в договора сметка. Видно от представените фактури, и двете възнаграждения били преведени от [фирма] по сметката на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори". По НАХ дело № 57/2016 г. по описа на Районния съд - Русе, образувано по жалбата на [фирма] (предишно търговско наименование на [фирма]) срещу наказателно постановление №НП-197/30.01.2015 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, се съдържа общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с адрес на кантората в [населено място], за представителство по всички видове дела, по които дружеството е страна. С друго пълномощно Адвокатското дружество "Величков, Желязков и партньори" преупълномощава адвокат Е. Караиванова от Адвокатски колектив-Русе да представлява дружеството в производството пред Районния съд-Русе. В проведеното по делото пред Районния съд-Русе съдебно заседание дружеството е представлявано от адвокат Караиванова. Адвокат Караиванова е представлявала "Електроразпределение Север" и пред Административния съд-Русе по преупълномощаване от Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори. В делата пред Районния съд-Русе и Административния съд-Русе не се съдържат договори за правна защита и съдействие, сключени с Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" или с адвокат Караиванова. Административният съд приел, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които следва да се ангажира имуществената отговорност на юридическото лице, в чийто състав е органът, издал отмененото наказателно постановление. Съдът преценил, че обезщетенията за имуществените вреди, понесени от дружеството, което заплатило адвокатски възнаграждения в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление, следва да бъдат намалени, тъй като възнагражденията, платени на "Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" са прекомерни. Според изложените от съда мотиви, дължимото обезщетение следвало да бъде съобразено с минималния размер на адвокатските възнаграждения за явяване по административнонаказателни дела за една инстанция в размер на 300 лева заедно с ДДС, възлизащо на 20 % от възнаграждението. Този размер бил обоснован и справедлив, тъй като съответствал на фактическата и правна сложност на делата. Поради това административният съд осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на [фирма] обезщетение в размер на 360 лева за имуществена вреда, представляваща заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХ дело № 57/2016 г. по описа на Районния съд - Русе, и обезщетение в размер на 360 лева за имуществена вреда, представляваща заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по КНАХ дело № 183/2016 г. по описа на Административния съд-Русе, ведно със законната лихва, считано от отмяната на наказателното постановление. В останалата част съдът отхвърлил предявените искове. Съразмерно с уважената част от исковете административният съд присъдил в полза на [фирма] разноски в размер на 136, 77 лева, направени за производството по адм. дело № 6045/2019 г., и разноски в размер на 136, 77 лева, направени по присъединеното дело № 6044/2019 г. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд, с изключение в частта за разноските, е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и с материалния закон и е обосновано. Административният съд е установил предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и организации от административна дейност - отменен като незаконосъобразен административен акт, в пряка и непосредствена връзка, с който имуществото на ищеца е намаляло вследствие на направените от него разходи за съдебна защита. По делото са събрани писмени доказателства, от които е видно, че ищецът е заплатил възнаграждения на адвокати за осъщественото от тях процесуално представителство по делата, образувани във връзка с обжалването на наказателното постановление. Съдът изложил подробни мотиви при определяне на присъдения размер на обезщетенията за имуществени вреди. Първоинстанционният съд съобразил постановеното решение с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Същевременно с Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд е прието, че е допустимо намаляване на обезщетението за имуществена вреда, произтичаща от разноски за адвокатско възнаграждение, с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар, така че той да съответства на изискването по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата да е справедлив и обоснован. Административният съд е направил законосъобразна преценка, че платените от [фирма] адвокатски възнаграждения надвишават многократно установения в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 300 лева и се явяват прекомерни спрямо фактическата и правна сложност на делото, което е поредното от много еднотипни дела, образувани по жалба на "Електроразпределение Север". По всяко от делата е проведено едно заседание, което съдът също е взел предвид, за да намали размера на обезщетението до минималния размер на възнаграждението, дължимо за една инстанция по административнонаказателни дела. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение като не е приспаднал от обезщетението съответната част, равна на 20 % ДДС върху адвокатското възнаграждение. Не може да се сподели довода на Комисията за енергийно и водно регулиране, че дължимото обезщетение за имуществена вреда следва да се намали със стойността на начисления върху адвокатското възнаграждение данък върху добавената стойност, тъй като за [фирма] като платец на възнаграждението възниква право на приспадане на данъчен кредит. Комисията за енергийно и водно регулиране не е ангажирала доказателства, че това право е реализирано, а и при определяне на размера на обезщетението за имуществена вреда съдът преценява реално настъпилото намаление на имуществото. Административният съд законосъобразно е присъдил на ищеца разноски в размер на 136, 77 лева, направени по адм. дело № 6045/2019 г., съразмерно с уважената част от исковете, но е допуснал нарушение, присъждайки допълнително разноски в размер на 136, 77 лева, направени от електроразпределителното дружество по присъединеното дело № 6044/2019 г. по описа на Административния съд - София. Комисията за енергийно и водно регулиране не дължи разноски за две производства, при положение, че разделянето на произтичащите от едно и също фактическо и правно основание искове в две отделни дела не е обусловено от прилагането на процесуални правила, а е предприето изцяло по усмотрение на ищеца и в негов интерес. Същевременно след последващото обединяването на двете дела процесуалното представителство на [фирма] е осъществено в едно производство. Поради това решението следва да се отмени в частта, в която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на [фирма] разноски за присъединеното дело № 6044/2019 г. в размер на 136, 77 лева. В останалата част постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските на страните в касационното производство следва да останат както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се оставя в сила решение № 6458/01.11.2019 г. по адм. дело № 6045/2019 г. по описа на Административния съд - София град в частта за уважаване на предявените от [фирма] против Комисията за енергийно и водно регулиране искове, общо за сумата 720 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в пряка и непосредствена причинна връзка от издаденото от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наказателно постановление № НП-197/30.01.2015 г., отменено като незаконосъобразно от съда. Намирам за основателно възражението на Комисията за енергийно и водно регулиране, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-207/30.01.2015 г. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателното постановление, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на множество еднотипни дела без фактическа и правна сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуалната защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел [фирма] да се представлява по всички дела от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираните от [фирма] като имуществена вреда разходи за адвокатско възнаграждение, които не биха могли да се окачествят като неизбежни и обективно необходими за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт. В делата пред Районния съд-Бяла и Административния съд-Русе не се съдържат договори за правна защита и съдействие, сключени с Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" или с адвокат Е. Караиванова, която е представлявала [фирма] в съдебните производства. Според представените едва в исковото производство договори за правна защита и съдействие, Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" следва да осъществи правна защита и процесуално представителство пред съответния районен съд и пред административния съд във връзка с обжалването на наказателно постановление НП -197/30.01.2015 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу възнаграждение от 1356 лева за всяка инстанция. В договорите не е предвидено право на преупълномощаване на други адвокати. Възнаграждението е платено на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на [фирма]. Първоинстанционният съд не е отчел това обстоятелство, както и това, че и двата договора нямат достоверна дата. След като [фирма] е платило на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното му представителство до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на дружеството за отмяната на постановлението, липсва основание за обезщетяване на имуществена вреда, настъпила за [фирма] в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление № НП-197/30.01.2015 г. Съдия: /Жанета Петрова/