Решение № 13657 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13958/2015 г.

Решение № 13657 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13958/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от У. М. А., гражданин на Ирак, подадена чрез адв. В. И., срещу Решение № 6008 от 13.10.2015 г., постановено по адм. дело № 7587/2015 г. от Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не е изразил становище по жалбата. Допълнително, в писмено становище от 10.11.2016 г., по доказателствата, представени от касационния жалбоподател, юрк. Славова в качеството й на процесуален представител на административния орган, изразява мнение, че тези писмени доказателства не обосновават извод за наличие на предпоставките на националния закон за предоставяне на закрила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, решаващия съд е отхвърлил жалбата на У. М. А., гражданин на Ирак, срещу Решение № 5406 от 09.07.2015 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. Според съда правилно административният орган е обосновал отказа си за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Спрямо търсещият закрила не е извършено преследване, включително и на религиозна основа, което по своето съдържание и интензитет да е основание да събуди основателен страх в заявителя за опасност за неговия живот. Представената бежанска история е противоречива, нелогична, недостоверна и измислена с цел получаването на закрила. Първостепенният съд е установил, че в интервютата пред административния орган чужденецът първо е заявил като лични, единствено икономически причини за напускане на страната по произход и желание да достигне България като най-близката европейска държава, в която има работа, а във второто такова е изложил история за заплашване от въоръжени шиитски милиции на основа религиозната му принадлежност като сунит. Като неубедителни и неясни са обсъдени от съда и доводите на жалбоподателя, че цялото негово семейство било заплашено, тъй като бил отказал да постави бомба в кола. Административният съд е приел за напълно недостоверно, че колегите му шиити са искали от него да взриви сграда, в която е разположено държавно ведомство и заплахата със смърт, ако не взриви сградата. Поради това е обобщил, че така представената бежанска история е недостоверна и са налице икономически причини за напускане на страната - желание на молителя да се установи в най-близката европейска държава, в която има работа. От доказателствата по делото и от твърденията на чужденеца не се съдържа информация за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Във връзка с изложеното съдът е приел искането на жалбоподателя в частта му за предоставяне на бежански статут като неоснователно. Според съда не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че жалбоподателят e бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. Според съда обстановката в Ирак, тълкувана в светлината на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30.01.2014 г., постановено по дело № С-285/2012 г., както и на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, не достига до такова високо равнище на безогледно насилие, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателят бъде върнат в Ирак ще претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ поради самото си присъствие на територията на страната си на произход. Въз основа на справка за положението в страната Ирак - вх. № 01-5299 от 28.05.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ съдът е направил извод, че не са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Общата ситуация на несигурност и насилие в определена държава сама по себе си не може да обуслови нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ при връщане на лицето на територията й. Съдът е намерил за неоснователно и позоваването на позицията на ВКБООН относно връщането в Ирак (т. 27) от октомври 2014 г., тъй като тя е неактуална към момента на провеждане на съдебното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя причините за напускането на страната на произход имат личен и криминален характер и са извън приложното поле на ЗУБ. Твърденията на жалбоподателя не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Спрямо него не е извършено насилие. Не се установява в страната си по произход У. М. А. да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Същият не се е занимавал с политическа дейност и не твърди да е членувал в партия. По отношение на депозираните в касационното производство писмени доказателства съдът намира възраженията на ответника досежно тяхната годност за основателни. Представените на арабски език "писма" са копия, които не са заверени за "вярно с оригинала". Вярно е, че са представени заверени преписи на документите, касаещи преводите на български език и подписани от преводач, но това само по себе си не доказва произхода на самите документи. Налице са и несъответствия в датите на издаване на документите. Основателни са и доводите досежно представеното Шериатско съдебно решение, на което, от една страна, липсва дата на издаване, а от друга, не може да се направи категорично обоснован извод, че то е постановено по посочените причини в бежанския разказ на чужденеца. Съществува съществено разминаване между данните, които се съдържат в жалбата, подадена от майка му, докато кандидата за статут е бил все още в страната си на произход и това което е заявил пред административния орган. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо У. М. А. са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице и предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Кандидатът за статут се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Ирак. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕО и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак и по-конкретно в гр. Б., съдържаща се в представената по преписката справка вх. № 01-5299 от 28.05.2015 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От представената справка за актуалното положение в Ирак се установява, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна и конкретно в Багдад, съществуващото насилие не е безогледно, чужденецът може да се ползва от вътрешна закрила от държавата си на произход на части от територията, на които ситуацията е относително стабилна. Видно от нея е, че има възможност за вътрешно разселване в И. К., поради което не може да се направи извод, че степента на насилие в страната е масово и безогледно. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила и това правилно е преценено от административния съд. Видно от текста на решението на СЕС по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО е, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. По изложените съображения решението на Административен съд С.-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,