Решение № 13901 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7578/2020 г.

Решение № 13901 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7578/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Онбоксмедия" ЕООД, гр. София срещу Решение № 1821/12.03.2020 год., постановено по адм. дело № 9603/2018 год. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221517005132-091-001 от 9.05.2018 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП - София, в частта, потвърдена и изменена с Решение № 1066 от 13.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/- София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първостепенният съд не е изложил никакви мотиви относно възраженията му за нарушаване на императивни правила при провеждане на ревизионното производство, регламентирани в чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 5, чл. 6, ал. 3 ДОПК. Подчертава, че в тежест на приходната администрация е да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения РА, а това не е сторено. Намира, че съдът не се е съобразил със спецификата на онлайн продажбите на стоки, при които множество от пратките се получават от куриера в период, значително отдалечен от датата на изпращането им и издаването на касов бон. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение, отмяна на РА и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-22221517005132-091-001 от 9.05.2018 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП - София, в частта, потвърдена и изменена с Решение № 1066 от 13.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/- София при ЦУ на НАП, с която за "Онбоксмедия" ЕООД са установени задължения за ДДС за д. п. м. 02.2014 г., м. 02, 03, 04 и 05.2015 г., както и КД за 2014 г. и лихва за забава по ЗДДС за д. п. м. 12.2014 г.; задължения за ДДС за д. п. м. 12.2014 г. в размер на 1 662. 08 лв. и лихва за забава в размер на 559. 48 лв.; за д. п. м. 01.2015 г. ДДС за внасяне в размер на 643. 43 лв. и лихва за забава в размер на 211. 04 лв., както и КД за 2015 г. в размер на 1914. 59 лв. и лихва за забава в размер на 409. 06 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на обжалвания РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА, в частта, изменена и потвърдена при административния контрол, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е начислен допълнително дължим ДДС в размер на общо 6 747. 69 лв. за недекларирани от дружеството продажби на стоки чрез интернет- магазин, ведно със следващите се лихви за забава. На основание чл. 78 ЗКПО е преобразуван счетоводният финансов резултат на дружеството за 2014 и 2015 г. със съответния размер на данъчните основи от неотразените приходи от продажби чрез интернет - магазин в общ размер на ЗЗ 738. 47 лв., в резултат на което е установен допълнително дължим КД за 2014 и 2015 г., ведно със следващите се лихви за забава. В хода на ревизията ораните по приходите са констатирали, че основната дейност на ревизираното дружество е търговия със сувенири от дърво, изработка, дизайн и поддръжка на интернет сайтове. Установили са още, че ревизираният е получавал суми по наложени платежи от куриерски дружества за осъществявана от него онлайн търговия. След съпоставка на получените суми по наложените платежи от куриерските дружества "Еконт експрес" ООД, "Спиди" ЕАД и "Д и Д Експрес" ООД с отчетените от ревизирания продажби чрез регистрирани фискални устройства органите по приходите са приели, че не са осчетоводени продажби в общ размер на 40 486. 16 лв. Поради това и на основание чл. 86 ЗДДС те са установили ДДС за съответния данъчен период в общ размер на 6 747. 69 лв. Предвид неосчетоводените продажби при онлайн търговия, на основание чл. 78 ЗКПО приходните органи са увеличили финансовите резултати на ревизираното дружество за 2014 г. и 2015 г. общо със сумата от ЗЗ 738. 47 лв., в резултат на което са определили допълнително дължим КД и лихви за забава. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 118, ал. 1 ЗДДС ревизираният е бил длъжен да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Подчертал е, че по аргумент от чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н- 18 от 13.12.206 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от доставчика, предава се на разносвача, който от своя страна е предоставя на купувача при плащането. При констатираното неизпълнение на задължението на продавача да издава фискална касова бележка за всяка поръчана по електронен път стока решаващият състав е достигнал до извода, че законосъобразно с РА е начислен допълнително дължим ДДС за неосчетоводените доставки и е преобразуван в посока увеличение финансовият резултат на дружеството за 2014 г. и 2015 г. с неосчетоводените приходи. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса и в резултат на това е достигнал до необосновани правни изводи. Действително, при проведена ревизия по общия ред фактическите констатации в РА не се ползват с презумптивна вярност, поради което следва да бъдат доказани главно и пълно от приходната администрация. В случая, както допълнително установените задължения по ЗДДС, така и за КД, произтичат от констатацията за неосчетоводени продажби на стоки при онлайн - търговия. Тя е обоснована от извършената съпоставка между издадените от ревизирания фискални касови бележки и събраните от куриерските дружества индивидуални товарителници за изпратената стока и получените суми по наложени платежи от "Ригано" ООД. След като в хода на извършената проверка ревизираният сам е декларирал, че получените от "Ригано" ООД суми по наложени платежи са за доставки от "Онбоксмедия" ЕООД и тези суми са му преведени по банков път, то обоснован е изводът, че за осъществените доставки чрез куриери ревизираният е следвало да издаде фискални касови бележки, да начисли ДДС и да отрази приходите от всички извършени продажби. Несподелима е тезата на касатора, че съпоставка между събраните доказателства за издадените от ревизирания фискални касови бележки и получените суми по наложени платежи от куриерските дружества може да се прави само при ревизия, проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. След като в ревизионното производство, проведено по общия ред, са констатирани конкретни разлики между отчетените продажби и получените за съответните данъчни периоди приходи от продажби по конкретни товарителници, липсва пречка да се приеме, че разликата е формирана от извършените облагаеми доставки от "Онбоксмедия" ЕООД. В случая приходите на ревизирания не се презумират, а са установени от събраните доказателства, поради което неотносими са аргументите относно предпоставките за приложението на чл. 123 ДОПК. Приложеният от ревизиращите подход не е в колизия с цитираните от касатора принципи на данъчното производство, тъй като е основан на действителните факти от значение за случая, установени след обективна преценка и анализ на събраните доказателства. Различен извод не следва от изтъкнатата особеност на сделките при онлайн продажби, при които издаването на фискалната касова бележка предхожда предаването на стоката и плащането на цената. По аргумент от § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г., продажбата на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка е " разносна търговия", а съгласно чл. 25, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. В хода на ревизионното и съдебното производство " Онбоксмедия" ЕООД не е ангажирало доказателства, че данъчните събития по конкретните неосчетоводените доставки, както и приходите от тях, са реализирани в данъчни периоди, различни от приетите от ревизиращите. Поради това не би могло да се приеме, че констатираният недостиг между сбора по касовите бонове за съответния данъчен период и получените суми по наложени платежи е резултат от последващо обратно превишение. Ето защо, като е достигнал до извод, че законосъобразно на основание чл. 86, ал. 1 и съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС ревизираният е следвало да начисли и дължи ДДС за осъществените доставки на стоки при онлайн търговия в установения размер първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В частта по ЗКПО в касационната жалба липсват каквито и да е доводи, обосноваващи твърдяните касационни пороци на обжалвания съдебен акт, а при осъществената служебна проверка за приложението на материалния закон настоящият състав не констатира такива. На основание чл. 78 ЗКПО законосъобразно с неотчетените приходи за 2014 и 2015 г. е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока увеличение, определен е дължимия КД и след редуциране на внесения е установен допълнително дължимия, ведно със следващите се лихви за забава. Предвид гореизложеното обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 865. 15 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд