Решение № 14117 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2010 г.

ВАСIII отделение23.11.2010 г.докладчик т Венета Марковска

Диспозитив

Отменя решението от 12.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1602 от 2001 г. от Софийския градски съд - АО, III-Г състав, И Връща делото на същия съд за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14117 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2010 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област София, чрез пълномощника му юрк. А. Георгиева, против решение от 12.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1602 от 2001 г. от Софийския градски съд - АО, III-Г състав. В жалбата се мотивират съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяна на съдебния акт. Ответниците, чрез пълномощника си адв. Й. Геров, пледират за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че в съдебното решение не следва да бъде посочен само общият размер на присъденото по реда на ЗОСОИ обезщетение, а сумата следва да бъде разпределена по наследници съобразно наследствените им квоти. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Обжалваното решение е постановено във втората фаза на производство по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) - по оценка на претенциите на Тал Рон и Орит Рон. С влязло в сила съдебно решение от 12.12.2008 г., постановено в първата фаза на реституционното производство по адм. дело № 1602 от 2001 г., им е признато правото на обезщетение по реда на ЗОСОИ - с жилищни компенсаторни записи, в качеството им на наследници на Исраел Ицхак Прулов. Съдът е счел, че в случая не следва да бъде назначавана допълнително съдебно-оценителна експертиза за оценката на правата на правоимащите. Това е така, тъй като с решението си от 17.10.2005 г. съдът вече го е определил на 126 600 лв. в полза на останалите наследници по закон на Исраел Ицхак Прулов - Рут Сегал, Муше Сачи, Яел Рон, Сузи Митрани и Рут Елазар, по отношение на които също е признато право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи с решение на СГС - АО, III-Г състав, от 16.11.2004 г., постановено по същото дело. Ето защо вещото лице М. Григорова е била призована и изслушана в съдебно заседание. Експертизата й от 18.03.2005 г., съгласно която на наследниците на Исраел Прулов следва да бъдат изплатени жилищни компенсаторни записи на обща стойност 126 600 лв., не е била оспорена и е била приета от съда. В мотивната част на решението си - предмет на настоящата касационна проверка, съдът е разпоредил обезщетението да бъде разпределено между наследниците съобразно квотите им в съсобствеността, които следва да бъдат декларирани пред административния орган. Областният управител е останал недоволен от така постановения съдебен акт, тъй като в него няма посочени точно квотите на наследниците, а сумата на обезщетението - 126 600 лв. - е посочена общо за всички правоимащи, без да е разпределена между тях съобразно участието им в съсобствеността. Оспорва също присъждането на разноските по делото. В случая тези възражения са основателни. Съдът е постановил решението си при съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяна на съдебния акт и до връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. Това е така при следните съображения: С решението, постановено в производството по първата фаза на реституционното производство, съдът определя правоимащите лица и начина на обезщетяване. В случая са налице две съдебни решения в производството по първата фаза на ЗОСОИ, постановени в различни периоди от време: 1. от 16.11.2004 г., с което е признато правото на обезщетяване с жилищни компенсаторни записи на наследниците на Исраел Ицхак Прулов - Рут Сегал, Муше Сачи, Яел Рон, Сузи Митрани и Рут Елазар - за одържавения му по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот, а именно първи (партерен) и трети (предпоследен) етаж от външната сграда и четвърти (последен) етаж от вътрешната сграда, намиращи се в гр. София, ул. "Балкан" № 2, заедно с принадлежащите им избени и тавански помещения и съответните идеални части от дворното място от 382,15 кв. м по нот. акт, а по скица - 378,06 кв. м, както и съответните идеални части от общите части на сградите, и 2. от 12.12.2008 г., с което е признато право на обезщетяване с жилищни компенсаторни записи на Тал Рон и Орит Рон, също в качеството им на законни наследници на Исраел Ицхак Прулов, за същия одържавен му по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот (първи (партерен) и трети (предпоследен) етаж от външната сграда и четвърти (последен) етаж от вътрешната сграда, намиращи се в гр. София, ул. "Балкан" № 2, заедно с принадлежащите им избени и тавански помещения и съответните идеални части от дворното място от 382,15 кв. м по нот. акт, а по скица - 378,06 кв. м, както и съответните идеални части от общите сгради на сградите). От доказателствата по делото е видно, че след смъртта си на 8.11.1060 г. Исраел Бен-Ицхак Прулов е оставил като наследници съпруга Лиза (Лея) Прулов, сина си Ицхак Прулов и дъщерите си Шели Елиезер Леви и Виктория Леон Сачи (л. 29). Жалбоподателите Сузи Митрани и Рут Елазар са наследници на Шели Леви (л. 32); Рут Сегал и Моше Сачи - на Виктория Сачи (л. 62); Яел Рон, Тал Рон и Орит Рон - на Ицхак Рон (л. 52). След влизането в сила на решението от 16.11.2004 г. на 20.12.2004 г. производството по обезщетяването на правоимащите Рут Сегал, Муше Сачи, Яел Рон, Сузи Митрани и Рут Елазар се е развило във втората фаза. Съдът е назначил съдебно-оценителна експертиза, депозирана на 18.03.2005 г., чието заключение не е било оспорено от страните. Същото е възприето изцяло от съда в решението му от 17.10.2005 г. На Рут Сегал, Муше Сачи, Яел Рон, Сузи Митрани и Рут Елазар е определено обезщетение общо в размер на 126 600 лева. Решението е влязло в сила на 16.11.2006 г. и въз основа на него е бил издаден изпълнителен лист. Нито на експерта по делото, нито пред съда е била представена изискуемата по чл. 5 от Наредба № 9 от 14.08.1998 г. за условията и реда за заплащане на възнагражденията на вещите лица от списъка по § 4 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (обн., ДВ, бр. 98 от 21.08.1998 г.) нотариално заверена клетвена декларация, в която са определени квотите на наследяване на всеки един от тях в съответствие с разпоредбите на българския Закон за наследството. По идентичен начин е процедирал съдът и при постановяване на обжалваното понастоящем решение. В производството за обезщетяване по реда на ЗОСОИ съдът не прави делба между правоимащите. На основание чл. 5 от Наредба № 9 от 1998 г. собствениците на отчуждените имоти или техните правоприемници следва да представят пред органа по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ при уважено искане (или пред съда в производството по чл. 6, ал. 6 във връзка с ал. 5, какъвто е настоящият случай) нотариално заверена клетвена декларация, в която са определили квотите на наследяване на всеки един от тях в съответствие с разпоредбите по Закона за наследството (ЗН). По делото са приложени решения за обявяване на наследство: л. 29 - на Исраел Бен-Ицхак Прулов; л. 65 - на Лиза (Лея) Прулов; л. 32 - 35 - на Шели Леви; л. 52 - на Ицхак Рон; л. 62 - на Виктория Сачи, но тези решения са заверени преди влизането в сила на ЗОСОИ - през 1992 г., и не могат да бъдат приети като клетвена декларация по смисъла на чл. 5 от Наредба № 9. След като такава декларация липсва, съдът не е могъл да изпълни законовото си задължение да определи квотите на жалбоподателите на основание правата им по ЗН съгласно правилата за условията и реда за определяне на квотите на правоимащите по реда на ЗОСОИ. От друга страна, съдът не е изпълнил задължението си да укаже на жалбоподателите да представят такава декларация, поради което решението му е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и ще следва да се отмени изцяло, а делото - да се върне на същия съдебен състав. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1