Решение № 104 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7189/2013 г.

Решение № 104 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7189/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: С решение № I-25-133/20.02.2012 г. по гр. д. № 18834/2010 г. по описа на Софийския районен съд, I г. о., 25 състав, С. А. А. от [населено място] е осъдена да заплати на [фирма] - С., сумата 900 лева, представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 5.01.2010 г., за месеците март и април 2010 г. и сумата 181,68 лева - разноски. Срещу влязлото в сила решение на първоинстанционния съд е подадена, е подадена молба за отмяна, вх. № 1032560/9.08.2012 г. от ответницата по исковата молба С. А. А., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди се, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като призовките за нея са връщани в цялост и съдът е приел, че е уведомена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указанията на съда изрично е упоменато задължение за ищеца да посочи съдебен адрес. Твърди се, че призовкарката е залепила уведомлението, но съдът не е спазил изискването на чл. 47, ал. 4 ГПК, тъй като призовкарката не е установила и това е записано на призовките, върнати в цялост, че ответникът не пребивава на посочения адрес. Навежда се довод за нарушение на процесуалния закон. Излагат се оплаквания и по съществото на материалния спор. Моли се за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение. Ответникът по молбата за отмяна ЯБ "К. Н. Г." О. - С., посредством управителят си Г. Г. оспорва молбата за отмяна и моли същата да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид становището на ответника в настоящото производство, изразено в съдебно заседание от управителя му и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения: За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 47 ГПК, тъй като след узнаването на постоянния и настоящия адрес на ответницата по исковата молба е приложил процедурата по чл. 47, ал. 3, изречение второ ГПК, за ново залепване на двата адреса, след което е назначил особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Поради това изцяло неоснователни са наведените в молбата за отмяна доводи за нарушения на чл. 47, ал. ал. 4 и 5 ГПК. Предвид изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,