Решение № 13985 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2018 г.

Решение № 13985 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на К. Ванков, чрез адв. Д. Дилков срещу Решение № 416 от 19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 419/2018 г. по описа на Административен съд П. с доводи за неправилност и незаконосъобразност – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна в отхвърлителната част и да бъде уважена исковата молба в пълен размер. Ответната страна – Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - П., в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на постановения съдебен акт, като моли да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е осъдил Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"- П. да заплати на К. Ванков, [населено място], обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 150 (сто и петдесет) лева, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба - 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи платените от него разноски за процесуално представителство по КНАХД № 440/2017 г. по описа на Административен съд П., както и сумата от 43 (четиридесет и три) лева, представляваща разноски по делото. В останалата част е отхвърлил иска на Ванков за разликата над присъдения размер от 150 (сто и петдесет) лева до пълния претендиран размер от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляващи вреди от отменено, с влязло в сила съдебно решение, наказателно постановление, представляващи договорено адвокатско възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в НАХД № 333/2017 г. по описа на Районен съд П., ведно с дължимата законна лихва върху тази разлика. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 55 от 19.12.2016 г., издадено от началника на РСПБЗН - П. е наложено административно наказание, на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията, глоба в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, за извършено нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във вр. с Таблица № 52 към чл. 538 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. При обжаването на този акт, с Решение № 303 от 07.04.2017 г., постановено по НАХД № 333/2017 г., Районният съд П. го е отменил. В проведеното съдебно производство жалбоподателят е упълномощил адв. Д. Дилков да го представлява, с когото е сключил договор за правна защита и съдействие № 440 от 27.01.2017 г. Съгласно този договор страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., от които 150 при сключване на договора, а остатъкът от 150 лв. е следвало да бъдат заплатени на 14.12.2017 г. (л. 71 от НАХД № 333/2017 г.). В договора не е посочено изрично как е следвало да бъде изплатена посочената сума, нито дали договорената част от 150 лв. е изплатена при сключването му. Решението на РС П. е обжалвано и потвърдено, като правилно и законосъобразно, с Решение № 344 от 20.07.2017 г., постановено по КНАХД № 440/2017 по описа на Административен съд П.. Пред касационния съд адв. Дилков е представил друг договор за правна защита и съдействие - № 451 от 07.07.2017 г., съгласно който за процесуалното представителство пред АС - П. му е заплатена в брой сумата от 150 лв. (л. 14 от делото). Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че искът е доказан по основание, а по размер до сумата от 150 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична основателност на исковата претенция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Доказателствената тежест обаче е на страната на ищеца, който при условията на пълно доказване, с всички допустими доказателства и доказателствени средства следва да установи твърденията си. В случая ищецът не се е справил и не е доказал пълния размер на претендираните вреди. Записванията в договора за правна помощ и съдействие имат силата на разписка, с която се доказват вписаните в него обстоятелства (в тзи смисъл вж. Тълкувателно решение № 6 по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Върховния касационен съд). След като няма изричен запис, че договореното възнаграждение от 300 лв., платимо на два пъти, е заплатено в брой, и не са представени доказателства за заплащането му по банков път, то съдът обосновано е приел този факт за недоказан. Не е доказан и факта, че 150 лв. от договорените 300 по договора за правна защита и съдействие № 440/27.01.2017 г. са били заплатени на 14.12.2017 г. По този начин е останал недоказан факта на заплащането на 300 лв. по договора, представен пред РС - П.. Доказано е изплащането в брой само на сумата от 150 лв., за което сочи вписаното в договора за правна помощ и съдействие № 451 от 07.07.2017 г., представен пред АС - П. в касационното производство. При тези съображения изводът на АС П., че искът е доказан по основание, а по размер за 150 лв. е обоснован и законосъобразен. Правилен също така е извода на съда, че представеното заверено копие на договор № 440 от 27.01.2017 г., в който е дописано, че договорената сума от 300 лева е платена в брой, не съответства на оригинала на документа, представен в производството по НАХД № 333/2017 г. по описа на Районен съд П. и в този смисъл не е доказателство, годно да установи факта на плащането. Предвид изложеното настоящата инстанция намира обжалвяното решение за правилно и като такова същото ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение