Решение № 8916 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2010 г.

Решение № 8916 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Петър Стефанов Николов от гр. София срещу Заповед К-2541 от 21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила - липсва мотивирано предложение до органа по назначаването, поради което моли нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. С оглед събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със Заповед № К-2541/21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, въз основа предложение по чл. 268 от ППЗМВР на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция", на осн. чл. чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на жалбоподателя е прекратено служебното правоотношение като държавен служител в МВР от длъжността главен инспектор, началник на група в РУ "Транспортна полиция" - София към дирекция "Транспортна полиция" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, с категория "В", поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Правомощието да се прекрати служебното правоотношение поради придобитото право на пенсия е по инициатива на органа по назначаването. Преди издаване на обжалваната заповед, органът по назначаването е изготвил справка за осигурителния стаж, от която е видно, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж от 30 години, 01 месец и 15 дни, от които 13 години, 0 месеца и 27 дни - служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители, както и 15 години 0 месеца е 18 дни - служебен стаж във ведомства по чл. 69 от КСО, а също така и 02 години, 0 месеца и 0 дни - наборна военна служба. При първоначалното разглеждане на делото, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че справката обективира точно осигурителния стаж на жалбоподателя като относим за спора юридически факт, обосновал се е с обвързващата го материална доказателствена сила на този официален удостоверителен документ, обсъдил е направените в жалбата възражения, които е приел за неоснователни и е отхвърлил жалбата. В касационното решение на петчленният състав на Върховен административен съд № 1525 от 5.02.2010 г. по адм. д. № 14448/2009 г. е приел, че справката не сочи стажът, положен извън МВР, в кои ведомства е придобит, не са посочени и на какви длъжности е служил жалбоподателят, с оглед възможността за кумулиране на стажа до необходимите 2/3 от общо прослужени 25 години по чл. 69 от КСО. След отмяна на решението, делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция се представя пенсионна книжка на жалбоподателя, от която е видно, че същият има прослужени като офицер - военнослужещ на действителна военна служба общо 15 години, 0 месеца и 21 дни към датата 15.09.1994 г. От посоченото доказателство, представено в заверено от страна копие, става ясно, че стажът по т. 2 от Справката за осигурителния стаж, изготвена за целите на административното производство, е придобит като кадрови военнослужещ на офицерска длъжност. Предвид този факт, за придобиване право на пенсия за жалбоподателя важат разпоредбите на чл. 69 от КСО - общо 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени на длъжности по посочените закони. Основното възражение на жалбоподателя при настоящото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е за това, че стажът по чл. 69, ал. 1 и чл. 69, ал. 2 от КСО, при каквито условия същият е придобит, не може да се кумулира за целите на приложение на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Възражението е неоснователно. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правната възможност органът по назначението да прекрати служебното правоотношение на държавния служител в МВР само когато правото на пенсия по чл. 69 от КСО е придобито. Приложената от административния орган норма не съдържа уточнение по коя от алинеите на същия текст следва да е придобито правото на пенсия. Следователно, законосъобразността на уволнението в приложеното от органа основание, зависи единствено от факта на придобиване от служителя на право на пенсия. Да се приеме възражението на жалбоподателя, че стажът по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО не може да се събира за придобиване право на пенсия, означава, държавните служители и военнослужещите, при промяна на службата, но също като държавни служители в МВР, ДАНС и ЗСВ, да започнат да набират нов осигурителен стаж до получаване на изискуемите по ал. 1 или ал. 2 или ал. 3 на чл. 69 от КСО - 16.6 години, за да придобият право си на пенсия. Това разбиране не намира опора в закона - КСО, нито съответства на целта на закона. Нормата на чл. 69 КСО, озаглавена по същия начин, регламентира условия за придобиване на право на пенсия от военнослужещи и държавни служители, осъществяващи държавната си служба при особени условия, различни от общите условия на труд, за които важат правилата за право на пенсия по по чл. 68 от КСО. След като за придобиване право на пенсия в общия случай може да се събира осигурителен стаж, било такъв само по чл. 68 от КСО или и такъв по чл. 69 от КСО, неоснователно е да се твърди, че стажът по ал. 1 не може да се събира с този по ал. 2 на чл. 69 от КСО, за да се придобие правото на пенсия. И след като разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не предвижда правото на пенсия да е придобито само по ал. 2 на чл. 69 от КСО, неправилно е стеснителното тълкуване на тази норма, ограничаващо правомощието на органа до правото му прекратяване на служебното правоотношение при стаж от 16.6 години, положен само в МВР. След като право на пенсия е възникнало, без значение по кои от специалните закони по чл. 69 КСО, то може да бъде упражнено както от служителя, така и от органа по назначаването, което е основанието по т. 13 на чл. 245 от ЗМВР за прекратяване на служебното му правоотношение. Заповед К-2541 от 21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 27.04.2009 г. в съответствие с чл. 270, ал. 1 от ППЗМВР. Върху нея той саморъчно е отбелязал, че не се намира в законоустановен отпуск, т. е. спазено е изискването на чл. 248 от ЗМВР, съгласно който държавните служители в МВР не се освобождават от служба по време на отпуск. От приложените по делото съдебни удостоверения от ВАС и от предложение рег. № ОА-4385/08.04.2009 г. по описа на ГДОП-МВР се установява, че със Заповед № К-121/21.01.2002 г. той е бил дисциплинарно уволнен от МВР на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.). С Решение № 39/12.12.2003 г. по адм. д. № С-68/2002 г. по описа на ВАС, 5-членен състав заповедта е отменена. Служителят е преназначен на длъжност в РУТП - Горна Оряховица, но на 05.01.2004 г. е отказал да я приеме. Поради това със заповед рег. № К-269/02.02.2004 г. е бил освободен от служба в МВР на основание чл. 253, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Тази заповед е отменена с Решение № Я-5/26.01.2006 г. по адм. д. № С-79/2005 г. по описа на ВАС, 5-членен състав. По силата на съдебното решение и на основание чл. 260 в сила към датата на възстановяване на длъжност от ЗМВР (отм.) жалб. Николов е бил възстановен на длъжност в МВР, считано от 16.02.2006 г. Неоснователно е възражението на Николов, че не е налице едно от кумулативните условия по чл. 69 от КСО за придобиване на право на пенсия, а именно да е прослужил две трети от осигурителния си стаж във ведомствата по чл. 69 от КСО. Съгласно чл. 260 от ЗМВР (отм.) при отмяна на незаконно уволнение държавният служител в МВР се възстановява на предишната или друга равностойна длъжност в МВР и може да я заеме, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви в съответната служба. Влязлото в сила решение на съда има преобразуващо действие Ч със силата на пресъдено нещо се възстановява висящността на съществувалото служебно правоотношение в пълен обем. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител отпадат с обратна сила свързаните с него правни последици. Освен това, съгласно чл. 9, ал. З, т. 2 , във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето през което държавния служител в МВР е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи Ч от датата на уволнението до възстановяването му на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, прави следните изводи: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министър на вътрешните работи. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Спазени са административнопроизводствените правила, а заповедта по изложените по-горе съображения съответства на приложимия материален закон. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,