Решение № 2460 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8294/2013 г.

Решение № 2460 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8294/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Свищов чрез процесуалния си представител юриск. Явор Якимов срещу решение № 243/7.05.2013 г., постановено по адм. дело № 974/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд в частта, в която е отменен мълчаливия му отказ да се произнесе по подадено искане от "Арсис" ЕООД - гр. Плевен за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС на енергиен продукт white spirit (минерален терпентин) с код по КН 2710 12 21, който ще се използва за производство на безири и разредители, както и в частта, в която е отменено решение № АА47/0005/25.10.2012 г. на началника на същата митница, с което изрично е отказано издаването на такова удостоверение. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират всички, посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания - поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага оплаквания, че неправилно съдът е приел, че не е имало нередовности по искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Не е съгласен с изводите на съда, че изискването за заплащане на акциз за процесния енергиен продукт възниква едва, когато се установи по безспорен начин употребата му от дружеството като моторно гориво или гориво за отопление. Според касатора неправилно съдът е приел, че нито в закона, нито в правилника за приложението му има изискване за съдържание на документа, с който претендиращият освобождаването трябва да установява разходни норми по отношение на конкретната суровина, представляваща енергиен продукт. Касаторът е посочил оплаквания, че първоинстанционното решение не е обосновано с представените по административната преписка и събраните в съдебната фаза доказателства и фактология. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, включително и в частта за разноските и потвърждаване на оспореното решение на митническия орган. Ответникът по касационната жалба "Арсис" ЕООД - гр. Плевен в депозирано писмено становище я оспорва с искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба от "Арсис" ЕООД срещу мълчалив отказ на началника на Митница - Свищов за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС по искане, вх. № АА-47/0005/3.08.2012 г. Съдът е сезиран и с жалба срещу изричен отказ с решение № АА47/005/25.10.2012 г. на началника на същата митница, предвид присъединеното дело с определение на съда № 527/27.11.2012 г. по адм. дело № 1133/2012 г. Затова съдът е приел, че следва да се произнесе и по изричния отказ на административния орган. По същество първоинстанционният съд е приел, че не се спори между страните по делото, че е подадено искане от "Арсис" ЕООД за издаване на УОАКП за енергиен продукт "минерален терпентин" с код по Комбинираната номенклатура (КН) 2710 11 21 и 2012 2701 12 21. Според съда жалбоподателят е декларирал икономическа дейност "производство на бои, лакове и др. подобни продукти, печатарски мастила и китове", като е установил, че с искането са описани годишните прогнозни количества, които ще се потребяват, материалната отчетност, която ще се води по отношение на продукцията, видовете получени продукти по доставчик и стойност, максималния производствен капацитет, търговското наименование на произвежданите продукти и техните кодове по КН, както и максималния складов капацитет. Съдът се е позовал на чл. 2, § 1, б) от Директива 2003/96/ЕО от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (Директивата) и е направил извод, че процесният продукт попада в обхвата на дефиницията за енергийни продукти на същата Директива. Според съда чл. 2, § 3 от Директивата предвижда, че когато енергийните продукти са предназначени за използване, предлагани за продажба или използвани като моторно гориво или гориво за отопление, те се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво. Съдът е изложил мотиви, че извън изрично в цитираната разпоредба изключение се предвижда, че когато един енергиен продукт е предназначен, използва се или се предлага за продажба като гориво за отопление или моторно гориво, то следва този продукт да се обложи данъчно така, както би се обложило съответното гориво. Според съда след като в чл. 2, § 4 от Директивата е посочено, че нейните разпоредби не се отнасят до енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Въз основа на това в обжалваното съдебно решение е направен извод, че след като съответния енергиен продукт ще се използва за различни цели от тези посочени в Директивата, а в конкретния случай е използването в "производство на на бои, лакове и др. подобни продукти, печатарски мастила и китове", то краен продукт следва да бъде освободен от акцизно облагане. Съдът е посочил приложимите разпоредби на ЗАДС, а това са чл. 24, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, а процедурата, релевантна към предявяването на искането от "Арсис" ЕООД - чл. 24а - чл. 24ж ЗАДС. Съдът е счел, че всички изискуеми по чл. 24а, ал. 5 и 6 ЗАДС са били представени от дружеството, както и, че то е описало подробно целия технологичен процес за производството на посочените продукти, приложени са разходни норми на необходимите за това производство суровини, извадки от счетоводната система, от които се установяват изписването от склада на суровините и влагането им в производството и формиране себестойността на произвежданите продукти. Относно взимането на проби съдът е приел, че с чл. 24б, ал. 2 ЗАДС се цели да се установи наличието на акцизната стока в крайния продукт (с оглед евентуалната възможност за липсата му) и класифицирането на този продукт по КН, предвид потенциалната му възможност за облагането на този продукт, в зависимост от резултатите от пробата. Съдът е приел, че процесния продукт представлява енергиен продукт на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗАДС. При съобразяване с чл. 20 от Директивата съдът е приел, че в него е указано, че контролът върху стоката с код по КН 2710 11 21 (2710 12 21) може да се извършва само в наливно състояние, предвид значението му за химическата промишленост като основен разтворител, участващ задължително в рецептурите за производството на химически продукти - бои, покрития и разредители. В тази връзка съдът се е позовал и на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАДС, според който изрично се освобождават от облагане с акциз енергийните продукти с кодове по КН 1710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 в потребителски опаковки до 3 литра. Според съда произвежданите от "Арсис" ЕООД стоки с код по КН 3214 10 90 - безири и с код 3814 00 90 - разредители не са енергийни продукти по смисъла на чл. 13 ЗАДС и затова не се облагат с акциз. Използването според съда на енергийния продукт с код по КН 2012 2701 12 21, за който се иска освобождаване от акциз, както за производството на безири, покрития, така и за разредители, препарати за премахване на бои и лакове е такова за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление и затова следва да се освободи от облагане с акциз. Направен е извод от решаващия съд, че не е налице законово основание за възникване на данъчно задължение - облагане с акциз на основание чл. 19 и чл. 20 ЗАДС, а е налице основанието по чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия закон. Въз основа на тези мотиви съдът е приел, че мълчаливият отказ на административния отказ за издаване на исканото от дружеството УОАКП е незаконосъобразен. Относно изричния отказ на административния орган, обективиран в решение № АА47/0005/25.10.2012 г. съдът е установил, че писмо от 16.08.2012 г. до "Арсис" ЕООД не е такова за уведомяване за отстраняване на нередовности по реда на чл. 24б, ал. 2 ЗАДС, тъй като не е указано на жалбоподателя да представи образци и сравнителен материал за взимане на проби и не е даден конкретен срок за изпълнение съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба. На това основание съдът е приел, че изричният отказ е незаконосъобразен и го е отменил. На основание чл. 173, ал. 2, предл. 2 АПК съдът е приел, че естеството на акта не позволява да се реши спора от съда по същество, затова е приел, че преписката следва да се върне за ново произнасяне по направеното искане, като се преценят всички представени от "Арсис" ЕООД доказателства, предвид изложените по-горе мотиви, както и да му се даде срок за представяне на исканите образци и сравнителен материал за извършване на експертиза и едва тогава административният орган да се произнесе дали е основателно или не искането за издаване на УОАКП. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на относимите разпоредби от Директива 2003/96/ЕО от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (Директивата), както и че съгласно чл. 2, § 4 от Директивата разпоредбите й не са относими до енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Изрично дружеството в искането си до митническия орган за издаване на УОАКП е посочило, че минералният терпентин ще се използва за различни цели от тези посочени в Директивата, а в конкретния случай е използването в "производство на на бои, лакове и др. подобни продукти, печатарски мастила и китове", то този краен продукт не подлежи на акцизно облагане. Първоинстанционният съд е проследил хронологично провелата се пред административния орган процедура по искането по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за издаване на УОАКП за енергиен продукт "минерален терпентин" с код по Комбинираната номенклатура (КН) 2710 11 21 и 2012 2701 12 21. Няма спор, че право на административния орган е да извърши проверка дали подалия искането е изпълнил всички законови изисквания и това правомощие на органа следва от разпоредбата на чл. 24б, ал. 1 ЗАДС. По аргумент на ал. 3 на същата разпоредба, когато се установят нередовности, които могат да бъдат отстранени, началникът на митницата в 14-дневен срок от подаване на искането писмено уведомява лицето, което отстранява нередовностите или предоставя допълнителна информация в посочения срок от получаване на уведомлението. В процесния случай административният орган с писмо от 16.08.2012 г. е уведомил дружеството, че следва да се представят разходни норми за произвежданите стоки, посочени в искането от 3.08.2012 г. Със същото писмо е посочено, че се уведомява дружеството, че на 13.12.2012 г. служители на митницата са извършили проверка на обекта на дружеството, където ще ще се получават и използват енергийните продукти, но не е осигурена възможност за взимане на проби съобразно чл. 24б, ал. 2 ЗАДС с цел установяване на вложеното количество от акцизната стока в крайния продукт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това писмо не е такова по смисъла на чл. 214б, ал. 3 ЗАДС, тъй като не е указано на дружеството в какъв срок (по закон той е 14-дневен) да отстрани нередовностите по искането. От приложеното към писмото известие - обратна разписка с дата 20.09.2012 г. не се установява то да е получено от упълномощен представител на фирмата, тъй като от известието не става ясно какъв документ е изпратен на дружеството, нито кой е получил разписката. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че от административния орган не е спазена процедурата, предвидена в чл. 24б ЗАДС, поради което и изричният отказ е незаконосъобразен, имайки предвид, че неговите мотиви са свръзани с невъзможността на митническите органи да извършат проверка на продукта, който се произвежда от "Арсис" ЕООД. Неоснователно е възражението на касатора, че исканото удостоверение не следва да се издава, тъй като "Арсис" ЕООД не притежава данъчен склад по смисъла на ЗАДС. В административната преписка и в изричния отказ от издаване на УОАКП няма мотиви, че то е неоснователно, тъй като отказът не е на основание, че дружеството не притежава данъчен склад. Дефиницията за данъчен склад се съдържа в чл. 4, т. 3 ЗАДС и според нея това е е място, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на този закон. Във връзка с това е следвало административният орган да установи дали дружеството е лицензирано за данъчен склад, съобразно чл. 48 и сл. от ЗАДС, както и за производството на посочения продукт необходимо ли е да притежава данъчен склад. Наистина чл. 60 ЗАДС разпорежда, че производството по чл. 59 (а в ал. 2 се включват и енергийните продукти), с изключение на добива на природен газ, се извършва само в данъчен склад за производство и складиране. В преписката се съдържа УОАКП, издадено от началника на същата митница от 27.04.2012 г. за производство на безири, което опровергава твърденията на касатора, тъй като след като това удостоверение е издадено, въпросът за наличие или не на данъчен склад не е бил обсъждан. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, като съдът е дал указания при връщане на преписката да се преценят всички представени в съдебното производство от "Арсис" ЕООД доказателства, предвид изложените по-горе мотиви, както и да му се даде срок за представяне на исканите образци и сравнителен материал за извършване на експертиза. Настоящият съд изцяло споделя доводите на съда, че за да се извърши правилна преценка по искането на дружеството за издаване на УОАКП, трябва да се изпълнят указанията на първоинстанционния съд. Наред с това административният орган трябва да се произнесе и по въпроса за наличие или не на лицензиран данъчен склад за производство, както и да прецени дали за произвеждания продукт е необходимо наличие на данъчен склад, след преценка на всички доказателства и изискване на такива от дружеството, предвид че в касационната жалба са наведени такива доводи. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и затова следва да бъде оставено в сила - арг. от чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,