Решение № 10372 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2015 г.

Решение № 10372 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. В. от гр. П., подадена чрез процесуалния му представител адв. М. К. срещу решение № 124 от 22.01.2015 г. на Административен съд П. (АСП) по адм. дело № 1159/2013 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на А. В. срещу Ревизионен акт (РА) № 161204002 от 21.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 287 от 25.03.2013 г. на зам. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П., при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с който на жалбоподателя е определен данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчния период 2009 г. в размер на 205 184.39 лв, ведно с прилежащите лихви и А. И. В. е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП сумата от 4581.84 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от жалбата. Касаторът оспорва решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно не са възприети от съда доказателствата за получени от ревизираното лице заеми, както и че неправилно е счетено, че на лицето не са изплатени печалби от "Е." ООД. Касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и претендира разноски. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. оспорва жалбата. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред Административен съд гр. П. РА в тежест на ревизираното лице са установени допълнителни задължения, както следва: данък по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчния период 2009 г. в размер на 220 184.39 лв, ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 60 136.63 лв. С постановеното решение Административния съд - П. е отменил процесния РА, в частта по отношение на установения на ревизираното лице данък по чл. 48 ЗДДФЛ за разликата над 205 184.39 лв., ведно с прилежащите лихви и е отхвърлил жалбата на А. И. В. в останалата част. Предмет на настоящия спор е решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на задълженото лице срещу РА № 161204002 от 21.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 287 от 25.03.2013 г. на зам. директора на дирекция "ОДОП" - гр. П., при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчния период 2009 г. в размер на 205 184.39 лв, ведно с прилежащите лихви и А. И. В. е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП сумата от 4 581.84 лв. В останалата чат решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Облагането по посочения ред за 2009 г. е обосновано с констатациите на органите по приходите за недостиг на парични средства, съгласно изготвения общ паричен поток на ревизираното лице на годишна база. Данъчната основа за облагане с данък върху доходите за съответните периоди е формирана след анализ на приетите за относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. За 2009 г. са взети предвид установените и статистически разходи на ревизираното лице и реално получените от него приходи на база годишен период. За да постанови спорното решение в обжалваната част, съдът е приел за недоказани твърденията на ревизираното лице относно получени заеми през 2009 г. от Г. С. Й. в размер на 2 000 000 лв, Б. Д. Я. в размер на 2 000 000 лв и изплатените печалби от "Е." ООД за 2008 г. в размер на 75317.90 лв и 2009 г. в размер на 4681.50 лв. Първоинстанционният съд е счел, че от представения писмен договор за временна финансова помощ от 20.01.2009 г., сключен между Г. С. Й. - заемодател и ревизираното лице - заемател и от представения писмени договор за временна финансова помощ от 3.09.2009 г., сключен между Б. Д. Я. - заемодател и ревизираното лице - заемател, не се доказва предаването на паричните средства, а от събраните доказателства по делото не се установява, че заемодателите са разполагали с горепосочените суми към момента на сключване на договорите. Административният съд - П. е приел, че от представените доказателства, включително и показанията на свидетелката Б. Я. не се установява, че заемите са върнати. Относно представените фишове за изплатени печалби от "Е." ООД съдът е счел, че от тях не се установява сумите да са изплатени именно на ревизираното лице. Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно. Неоснователно е касационно оплакване, че АСП неправилно не приел за доказано получаването от страна на ревизираното лице на заем от Г. С. Й. в размер на 2 000 000 лв и от Б. Д. Я. в размер на 2 000 000 лв. Съдът е обсъдил подробно всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че не се установява ревизираното лице да е получило заеми от двамата заемодатели в горепосочените размери. По делото е представен договор за временна финансова помощ от 20.01.2009 г., сключен между Г. С. Й. - заемодател и А. И. В. - заемател за сумата в размер на 2 000 000 лв, която сума заемателят се е задължил да върне в срок до 31.12.2009 г. при договорена лихва от 6 % и договор за временна финансова помощ от 3.09.2009 г., сключен между Б. Д. Я. - заемодател и А. И. В. - заемател за сумата в размер на 2 000 000 лв. Административният съд правилно е приел, че не е доказан фактът на предаването на паричните средства, предмет на договорите, не е доказано фактическото наличие на паричните средства в патримониума на заемодателите към момента на сключване на договорите, респ. техния произход, както и не е доказано връщането на въпросните парични средства обратно в патримониума на заемодателите. По делото не са ангажирани доказателства за конкретните обстоятелства, при които е обективирана волята на страните по сделките и точния начин и място на реалното предаване на паричните суми, за да е възможно да се направи безспорен извод за наличието на предаването на паричните средства по договорите, като позитивно проявен юридически факт. Такива факти не се установяват и от свидетелските показания на Б. Я., както правилно е приел и административният съд. От представеното писмо с изх. № 3000/2117/19.06.2014 г. на "Ю. Б." АД относно отпуснати кредити на "Л. К." ООД, управител и съдружник в което е Я., се установява, че в архива на "Ю. Б." АД са налице данни за отпуснати кредити на "Л. К." ООД от БСИ "М." АД, но не са открити данни за кредити с титуляр Б. Д. Я.. Поради изложеното съдът правилно е приел, че от представените доказателства не се установява, че към 2009 г. Я. е разполагала със сумата от 2 000 000 лв., за да ги даде на заем на ревизираното лице. По делото не е доказано, че заемите са върнати от ревизираното лице на заемодателите. В хода на ревизионното производство ревизираното лице е твърдяло, че на 3.09.2009 г. е получило парична сума в размер на 2 000 000 лв от Б. Я., която сума е използвало за връщане на сумата по договора, предоставена от Г. Й., на 4.09.2009 г. По делото е представена разписка от 4.09.2009 г. за връщане на сумата по договора от 20.01.2009 г., сключен между жалбоподателя и Г. Й., но единствено въз основа на нея не може да се приеме, че сумата от 2 000 000 лв. е върната действително. Представената разписка и договорът, сключен между Й. и В. представляват частни писмени документи, чието съдържание не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, като същият се преценява наред с останалите доказателства по делото, който доказателства, обаче, не са достатъчни да обосноват категоричен извод за реалното разместване на блага в обсъжданата насока. По отношение на предоставения заем от Б. Я. на ревизираното лице, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство не са поддържани твърдения и не са ангажирани доказателства за връщане на паричната сума. Съдът правилно е посочил, че аналогична интерпретация на обсъжданите правотношения е дадена в ревизионното производство на "Д. ф." ООД, представлявано от управителя А. И. В., приключило с влезлия в сила РА № 131002808 от 21.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 3 от 3.01.2011 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П., където е констатирано, че в хода на ревизията на дружеството са извършени проверки на лицата, заемодатели, като по отношение на едното от тях - Г. Й., което е предоставило заем в размер на 2000000 лв. не е доказана възможността същото да притежава въпросната сума, респ. да я предостави на А. В., който от своя страна да я предостави на "Д. ф." ООД. Все в обсъжданата насока във връзка с въпросната ревизия е прието, че по повод осъщественото подаване от управителя на ревизираното дружество - А. В. на ГДД от 29.04.2010 г. той е декларирал нов заемодател Б. Я. за същата сума от 2000000 лв., но ревизиращият орган не е зачел и този заем, тъй като е констатирал разминаване между данните от ГДД на двете лица А. В. и Б. Я.. Василев е посочил два милиона лева непогасена част от заема към 31.12.2009 г. по отношение на Б. Я., а последната е посочила непогасена част към същата дата от заема на А. В. в размер на 2 000.00 лв. В този смисъл е и решение № 7721 от 28.05.201З г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 3676/2012 г., първо отделение, с което е отречена действителността на двата договора - договор за временна финансова помощ от 20.01.2009 г., сключен между А. В. - управител на "Д. ф." ООД и Г. Й. и договор за временна финансова помощ от 3.09.2009 г., сключен между А. В. - управител на "Д. ф." ООД и Б. Я.. Неоснователно е оплакването на касатора, че АСП необосновано и неправилно не е признал приходите от печалби от "Е." за 2008 г. и 2009 г. Съдът подробно е обсъдил обстоятелството, че печалби на стойност до 2000 лв се изплащат във всеки букмейкърски пункт и в ЦОТ на "Е." ООД. Съдът е преценил поотделно и в тяхната съвкупност приложените доказателства. По делото действително са представени 120 бр. заверени копия на талони "форма изплащане" от "Е." ООД за 2008 г. на стойност 75 317.90 лв. и за 2009 г. на стойност 4 681.50 лв., но в съдържанието на представените талони не са включени имена на участника, който е направил съответния залог, поради което не може да се установи дали печалбите са изплатени именно на ревизираното лице. Освен това по делото не са представени конкретни доказателства за размера на вложените и печелени суми. Спорните суми не са вписани и като доходи в подадените декларации от ревизираното лице по чл. 50 ЗДДФЛ и чл. 124, ал. 3 ДОПК. Обосновано съдът е приел, че не е доказано участието на жалбоподателя в игрите, направени при тези залози, съответно - спечелените суми и изплащането им. В този смисъл е и непротиворечивата практика на Върховния административен съд по идентични случаи: решение № 12905 от 17.10.2012 г. по адм. дело № 15952/2011 г.; решение № 8317 от 12.06.2013 г. по адм. дело № 14170/2012; решение № 13696 от 25.10.2011 г. по адм. дело № 4426/2011 г.; решение № 6348 от 7.05.2012 г. по адм. дело № 11778/2011 г.; решение № 10417 от 10.07.2013 г. па адм. дело № 3611/2013 г. и др. При това положение обосновано АСП е приел за недоказани твърденията на ревизираното лице за получените печалби, поради което сумите не са приети като източник на средства. Предвид изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3869, 72 лв за настоящата инстанция, съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение