Решение № 6247 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 749/2015. г.

Решение № 6247 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 749/2015. г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Галя Николова, срещу решение № 165 от 9.12.2014 г., постановено по административно дело № 576/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е: 1) отменена заповед № СПО2/6-1049 от 18.09.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич, потвърдена с решение № 94ТТ/0002/13.10.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Добрич; 2) върната административната преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич за ново произнасяне по подадената от Тодорка Драганова Филипова молба-декларация вх. № СП02-6-1049/04.09.2014 г., съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението, като е определен 14-дневен срок за произнасяне; 3) осъдена Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич да заплати на Тодорка Драганова Филипова сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева; 4) осъдена е Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич да заплати на Административен съд - Добрич сумата от 10 лева - държавна такса. Касаторът излага доводи, че обектът, в който са провеждани рехабилитационните услуги, не отговаря на изискванията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", което противоречи на чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интегриране на хората с увреждания, поради което смята, че неправилно е отменена процесната заповед и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Филипова. Освен съображения по съществото на оспорването са изложени и такива, касаещи несъобразяване на първоинстанционния съд с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и осъждането на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич да заплати държавна такса по делото в размер на 10 лева по сметката на Административен съд - Добрич. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на процесната заповед. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация - Тодорка Драганова Филипова, майка на детето Ивайло Георгиев Филипов, двамата от гр. Добрич, действаща чрез повереника си адв. Маргаритов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Добрич е заповед № СП02/6-1049/18.09.2014 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич, с която на Тодорка Драганова Филипова за детето Ивайло Георгиев Филипов е отказана добавка за социална интеграция по реда на чл. 42г, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Отказът е обоснован от административния орган с това, че посоченият доставчик на ползваните услуги от Ивайло Филипов и неговата майка (хотел "Орфей, к. к. Пампорово), не е регистриран като лечебно заведение за осъществяване на лечебна дейност по "Физикална и рехабилитационна медицина", като от правна страна е посочено, че не отговаря (лицето) на условията на чл. 42г от ЗИХУ във връзка с чл. 28 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания). За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение в частта, с която е отменена заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението на Тодорка Филипова, както и в частта, с която Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич е осъдена да заплати на жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, не страда от твърдяните от касаторовият процесуален представител пороци. Решението на Добричкия административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Тодорка Филипова - майка на детето Ивайло Филипов, е подала молба-декларация вх. № СП03-7-543/14.05.2013 г. за извършване на социална оценка на основание чл. 12 от ЗИХУ на детето й, като е приложило удостоверение за раждане на Ивайло и ЕР № 1374/076/26.04.2013 г. на ТЕЛК - Общи заболявания. Социалният работник от Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич е направил социален доклад и е изготвил социална оценка. С молба-декларация вх. № СПО2-6-1019 от 4.09.2014 г. Тодорка Филипова е поискала отпускане на добавка за социална интеграция по реда на чл. 28 от ЗИХУ, като е декларирала, че детето й Ивайло Георгиев Филипов притежава ЕР на ТЕЛК № 1374/076 от 26.04.2013 г., издадено от МБАЛ - Добрич, със срок до 1.04.2015 г. Приложила е и медицинско направление за санаториално лечение в хотел "Орфей", к. к. Пампорово, както и два броя фактури от посочения хотел за проведена социална рехабилитация за периода от 17.08.2014 г. - 24.08.2014 г. за детето Ивайло Филипов на стойност 252 лв. и фактура за придружителя на детето на стойност 301 лв. Във връзка с подадената молба-декларация вх. № СПО2-6-1019 от 04.09.2014 г. е изпратено запитване от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич до директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Смолян и до директора на РЗИ - Бургас, дали хотел "Орфей", к. к. Пампорово отговаря на изискванията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". В отговор на това запитване с писмо изх. № 28-03-276/10.09.2014 г. директорът на РЗИ - Бургас е отговорил, че "ВАЯ ТУР" ЕООД няма регистрирано лечебно заведение за осъществяване на лечебна дейност по "Физикална и рехабилитационна медицина". Предвид тези данни със заповед № СП02/6-1049/18.09.2014 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич на основание чл. 42, ал. 7 и ал. 9 от ЗИХУ във връзка с чл. 33, ал. 2 от ППЗИХУ е отказал на Тодорка Филипова добавката за социална интеграция по реда на чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Посочения административен акт е обжалван пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Добрич, който с решение № 94ТТ-0002/13.10.2014 г. го е потвърдил. Видно от посоченото по-горе детето на Тодорка Филипова е лице с трайно увреждане 80% с определена чужда помощ и отговаря на изискванията на чл. 42г, ал. 1 и ал. 2 от ЗИХУ във връзка с чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Представено е и направление от лекар, който е насочил детето за провеждане на санаториално лечение, като такова е осъществено в периода от 17.08.2014 г. - 24.08.2014 г. в хотел "Орфей", к. к. Пампорово, като за извършените разходи са представени на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Добрич разходооправдателни документи - фактури от 23.08.2014 г. Пред първоинстанционния съд е представен и договор за сезон лято 2014 г. за СПА хотел "Орфей", к. к. Пампорово, сключен на 12.05.2014 г. между Национална асоциация на децата с диабет и "ВАЯ ТУР" ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, влязла в сила от 04.07.2014 г., добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Предвид посоченото изменение на посочената разпоредба от ППЗИХУ, единствената пречка за заплащане на стойността на извършеното рехабилитационно лечение на Ивайло Филипов в случая, е това, че хотел "Орфей", к. к. Пампорово няма регистрирано лечебно заведение за осъществяване на лечебна дейност по "Физикална и рехабилитационна медицина". Този извод на административния орган е незаконосъобразен и правилно Административен съд - Добрич е приел, че е постановен в противоречие с материалния закон и с целта на закона. След като малолетният Ивайло Филипов предвид решението на ТЕЛК е правоимащ по смисъла на чл. 42г и чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ, и има медицинско предписание от лекар - специалист за санаториално лечение и то в хотел "Орфей", к. к. Пампорово с оглед определената му 80 % степен на инвалидност и разходооправдателен документ, то майка му (и негов придружител по време на проведеното лечение) следва да получи добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Административният орган не е извършил пълна преценка на действително ползваните услуги и тяхното отношение към медицинското предписание, още повече, че детето е посетило именно този хотел, тъй като организацията на посещението е по инициатива на Националната асоциация на децата с диабет, като се касае за голяма кампания за летен лагер за деца болни от диабет, започнала преди влизане в сила на изменението в чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Именно по организираната от Националната асоциация програма за срещи между лекари - специалисти и деца болни от диабет, детето е изпратено от лекаря за санаториално лечение в хотел "Орфей", наред с останалите деца, които са взели участие в рехабилитационната програма. Правилно предвид гореизложеното административният съд е приел, че отказът на административния орган по отношение на исканата добавка, обоснован с липса на покриване на изискванията на чл. 28 от ППЗИХУ - няма регистрирано лечебно заведение за осъществяване на лечебна дейност по "Физикална и рехабилитационна медицина", не е съобразен със закона. Съответното изменение на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ е влязло в сила на 4.07.2014 г., а инициативата за посещение на хотел "Орфей", к. к. Пампорово, поета от Националната асоциация на децата с диабет, е започнала с подписването на договора между асоциацията и "ВАЯ ТУР" ЕООД на 12.05.2014 г., което предхожда влизането в сила на изискването на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ. От представените по делото доказателства се установява, че детето Ивайло Филипов е провело санитарно лечение в периода от 17.08.2014 г. до 24.08.2014 г. за създаване на умения за самостоятелен живот чрез обучение от специалист - детски ендокринолог, за правилен хранителен режим, корекция на инсулиновите дози, двигателна активност, предоставена психологична помощ и измерване на гликиран хемоглобин, като от значение в случая е, че съответните лечебни процедури са извършени, а за изхода на спора е без значение дали обекта, в който са предоставени отговаря на условията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", още повече, че това изискване е влязло в сила след като е започнала организацията за групово посещение и лечение на деца болни от диабет в хотел "Орфей", к. к. Пампорово. Извършена е социална рехабилитация, за която е платена определена цена, както за конкретен брой леглодни, така и за храната, консумирана по време на престоя. Изискването обекта да отговаря на стандарта на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" за извършаване на посочените в закона рехабилитационни дейности, е законова предпоставка за отпускане на търсената интеграционна добавка, но само в случай, че след влизането в сила на това изискване е започнала инициативата и организацията на Националната асоциация на децата с диабет за осъществяване на социалната рехабилитация. Неоснователно е възражението на касатора и за прекомерност на възнаграждението, присъдено в полза на Тодорка Филипова в първоинстанционното производство. На първо място, искането за разноски е направено своевременно от жалбоподателката в първоинстанционното производство (сега ответник по касация) - с жалбата по делото от пълномощника й. Същата е представила договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че адвокатският хонорар в размер на 400 лв. е внесен реално и в брой. Насрещната страна е направила изрично искане на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за евентуалното намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно завишено, поради което претенцията за намаляване правилно е оставена без уважение. Пълномощникът на Тодорка Филипова е изготвил жалбата срещу заповедта на директора на ДСП - Добрич и решението на директора на РДСП - Добрич, както и жалбата до първоинстанционния съд, и е представил допълнителна молба, че е в невъзможност да се яви за насроченото за 27.11.2014 г. съдебно заседание, поради ангажираност по друго дело в Районен съд - Хасково, насрочено за същата дата в 9.30 ч., като в същата писмена молба е изразил становище по доказателствата и е приложил допълнителни доказателства, както и е изложил подробни и аргументирани доводи в полза на доверителката си. С оглед фактическата и правна сложност на делото и липсата на съдебна практика по съдебния спор възнаграждение в размер на 400 лв. не е прекомерно завишено, както правилно е преценил Административен съд - Добрич. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Добричкия административен съд за незаконосъобразност на процесната заповед, която страда от пороците по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, както и за дължимост на претендираната от жалбоподателката сума, представляваща адвокатско възнаграждение. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила в частта, с която е отменена заповедта на директора на ДСП - Добрич и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган по заявлението на Тодорка Филипова, както и в частта, в която ДСП - Добрич е осъдена да заплати на жалбоподателката 400 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Решението е неправилно в частта, с която ДСП - Добрич е осъдена да заплати 10 лева държавна такса по сметката на Административен съд - Добрич, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 5, б. "к" от Закона за държавните такси всички документи и книжа по обществено подпомагане се освобождават от заплащане на държавна такса. От данните по делото е видно, че предмет на делото в първоинстанционното производство е заповед № СП02/6-1049/18.09.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич, с която е отказано на Тодорка Филипова, за детето Ивайло Филипов, добавката за социална интеграция по реда на чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Административният акт, който се обжалва, по своята същност е отказ да се предостави обществено подпомагане, попадащо в разпоредбата на чл. 5, б. "к" от Закона за държавните такси. Щом като в случая правният спор, предмет на делото, е в сферата на социалното (общественото) подпомагане, жалбоподателят не дължи държавна такса, съответно при присъждане на разноски, поради недължимост на държавна такса от жалбоподателя, не е следвало и административния орган да бъде осъден за заплащане на такава. Предвид изложеното решението на Административен съд - Добрич в частта, с която е осъдил ДСП - Бургас да заплати държавна такса в размер на 10 лева по сметката на Административен съд - Добрич, като неправилно и в противоречие с чл. 5, б. "к" от Закона за държавните такси следва да бъде отменено. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответницата по касация за присъждане на сторените съдебни разноски за производството пред настоящата инстанция, които са в размер на 400 лв. (заплатени от нея на упълномощения да я представлява пред ВАС адвокат, видно от договора за правна защита и съдействие от 10.03.2015 г.), платими от касатора. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице приложното поле на чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,