Решение № 527 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 308/2009 г.

Решение № 527 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 308/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на Е. З. С. от гр. Б., за отмяна на влязло в сила решение № 1215/26.11.2007 г. по гр. дело № 1419/2006 г. на ВКС на РБ, IVа г. о., с което е оставено в сила въззивно решение № 814 по гр. дело № 638/2004 г. на Б. окръжен съд и е оставено в сила решение № 1216/18.03.2004 г. по гр. дело № 620/2002 г. на Районен съд Б., а ревандикационният иск за собственост, касаещ 1/4 ид. ч. от процесния имот е отхвърлен. Молителката се позовава на порочност на атакуваните съдебни актове, основаваща се на нови писмени доказателства, които не са могли да й бъдат известни в хода на процеса и чието обсъждане би обосновало други правни изводи, различни от изложените в съдебните актове. Ответниците по молбата за отмяна С. С. Т., А. Т. К., А. С. А., И. Я. Г., Т. Г. М., И. Г. Г., всички от гр. Б., С. З. М. и Г. З. М. от гр. С. не изразяват становище по нея. Касационният съд счита, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на атакуваните съдебни актове, по следните съображения: съдилищата са приели недоказаност на претенцията за ревандикация на процесния имот, тъй като праводателят на ищците, между които е и молителката, не е доказал правото си на собственост, върху недвижимия имот, съгласно представеният нот. акт № 40/1958 г., издаден въз основа само на обяснителна бележка на ГПК - К. стопанство, гр. Б. Отсъствието на решение на управата на общинския съвет за предоставяне на процесния имот в обезщетение, който е бил държавна собственост, надлежно одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, съгласно изискванията на действащия по това време ППИНМ е мотивирало към изводите, че издаденият констативен нот. акт № 40/1958 г. не легитимира праводателката А. С. и нейните наследници, с претендираните от молителката, в качеството й на приобретател права, поради съществуването на категорични данни за извършеното разпореждане с държавния имот, което е в нарушение на изискванията на действащото по това време законодателство. В подробното изложение в молбата за отмяна молителката коментира друга интерпретация на обсъдените от съдилищата правни норми, съгласно която извършеното разпореждане с държавен имот, какъвто е представлявал процесния е съобразено със закона. Изложените доводи касаят оплаквания за неправилност на изводите на съдилищата, относно приложението на материалния закон, по отношение на които е изчерпана процесуалната възможност за проверка, осъществена по пътя на касационния контрол, вече упражнен от касационния съд, по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Представените писмени доказателства: заповеди на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, постановление на МС за оказване помощ във връзка с наводнението в Б. и издадените въз основа на тях решения на Бюрото на МС и доклад на правителствената комисия са доказателства, относими към безспорния факт, за набелязаните мероприятия във връзка с наводнението на града и корекцията на коритото на река Б. и С., на територията му, както и за мерките за обезщетяване на онези стопани, чиито имоти са били засегнати. Тези доказателства не са и нови, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото за този факт са били събирани доказателства по делото. Представеното копие от плана на града от 1955 г., засягащ процесния имот не е ново доказателство, защото е приложено по делото и е коментирано от назначената техническа експертиза. Не представлява ново писмено доказателство и разписката, подписана от праводателката на молителката А. С., с която удостоверява, че е получила протокол на комисията, назначена със заповед № 369/16.IХ.1954 г. на ГНС за обезщетяване на отчуждения й имот, защото няма пряко отношение към акта, въз основа на който е издаден констативния нот. акт № 40/1958 г., а именно "решение на комисията на ГПК, с дата 15.Х.1956 г., надлежно узаконен и утвърден", каквото решение, надлежно одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, отсъства в Д. архив Б., обстоятелство, установено от в. л. Стоилов. По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, и като констатира, че молителката следва да внесе изискуемата се държавна такса за настоящето производство, в размер на 15 лева, по сметка на ВКС, я присъди и