Решение № 259 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2010 г.

Решение № 259 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Огнян Димитров Бодуров, от гр. Айтос, срещу решение № 714/23.06.2010 г. по адм. д. № 1153/2009 г. на Бургаския административен съд. Счита обжалваното решение за необосновано и неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на сектор Бургас при РДНСК-Югоизточен район чрез своя пълномощник в съдебно заседание намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба Ганчо Пенчев Пенчев и Областно пътно управление -Бургас в писмено становище чрез своите представители считат касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал . 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора с жалба срещу заповед № ДК-02-БС-30/15.07.2009 г. на началника на РДНСК-Бургас, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "обект за обществено хранене", находящ се в поземлени имоти 000994, 000998 и 000989 като изграден без строителни книжа, без променен статут на имота и без подробен устройствен план на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че обектът е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа. Това сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Издаденото удостоверение за търпимост правилно е преценено от съда, тъй като видно от заключението на вещото лице изграденият обект не е допустим по действащите към момента на изграждането му и към актуалните разпоредби за строителните правила и норми. В тази насока строежът не може да е допустим, а оттам и търпим, след като е извън границите както на общ, така и на подробен устройствен план. Представеният нотариален акт за собственост по давностно владение може да легитимира собственост действително и за съпругата на жалбоподателя, но нейното неконституиране в съдебноадминистративното производство не представлява съществено нарушение на процесуални норми. Съпругата на жалбоподателя е адресат на акта и тя на собствено основание има право на жалба срещу оспорената заповедта, ако срокът за обжалване от същата не е изтекъл. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил обосновано и правилно решение. Спрямо него не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение