Решение № 1426 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9022/2020 г.

Решение № 1426 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9022/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Б., чрез адв. Б. като процесуален представител, против решение № 842 от 12.02.2020 г., постановено по адм. дело № 9434/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 18-5448/28.05.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и преписката да се върне на административния орган за извършване на исканото изменение в кадастралната карта и регистър. Претендира се присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът - Г. С. (конституирана на мястото на починалата в хода на първоинстанционното производство страна Т. Стайкова), чрез пълномощника си адв. Б., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за настоящото производство. Ответниците – началникът на СГКК – София и Б. Б. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е оспорена заповед № 18-5448/28.05.2019 г. на началника на СГКК – София, с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Кокаляне, Столична община, за поземлени имоти (ПИ) 37914.6843.365 и 37914.6843.366. Изменението е поискано със заявление рег. № 01-321179/21.08.2018 г. на жалбоподателката, като се изразява в: заличаване на ПИ с идентификатор 37914.6843.365, с площ 1142 кв. м., начин на ползване – ниско застрояване, без данни за собственост, сградите в него с идентификатори 37914.6843.365. 1 и 37914.6843.365. 2, без данни за собственост; промяна в границите на ПИ с идентификатор 37914.6843.366, с площ 900 кв. м., начин на ползване: ниско застрояване, с вписан собственик Т. Стайкова, а след промяната - с площ 788 кв. м.; нанасяне на нови имоти с идентификатор 37914.6843.2336, с проектна площ 628 и идентификатор 37914.6843.2337, с проектна площ 627 кв. м, в границите на заличения ПИ с идентификатор 37914.6843.365 и върху част от ПИ с идентификатор 37914.6843.366. Искането до административния орган е за нанасяне на имота, собственост на заявителя и настоящия ответник Б. Бонев, в съответствие с УПИ VIIа-264 а, кв. 28 по регулационния план на [местност], одобрен със заповед от 1960 г. съгласно представена скица-проект. За да отхвърли жалбата, съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимата материалноправна разпоредба. Обосновава извод за законосъобразност на заповедта, тъй като срещу заявеното изменение на кадастралната карта е постъпило възражение от собственика на ПИ с имот с идентификатор 37914.6843.366, от който имот се отнема площ от 112 кв. м. Приема, че тази площ фигурира в титулите за собственост на заявителя и на лицето, отразено като собственик на засегнатия имот, поради което и при изрично заявено несъгласие от негова страна, е налице основание за отказ за изменение на КККР по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР поради наличието на спор за материално право, който подлежи на разрешаване по общия исков ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че КК и КР за землището на с. Кокаляне са одобрени през 2010 г. Видно от приложената към административната преписка скица – проект за изменението двата новопредвидени имота се нанасят върху заличения от КК имот в резултат на извършена през 1975 г. делба на същия и частично в границите на съседния имот. В случая собственикът на този имот с идентификатор 37914.6843.366 изразява в хода на административното производство изрично несъгласие с исканото изменение на КККР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 ДР ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 във вр. с § 1, т. 16 ДР на Наредба № РД - 02 - 20 - 5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая с оспорената заповед се отказва изменение на КК и КР поради констатирано от административния орган наличие на спор за материално право предвид установеното застъпване с част от ПИ с идентификатор 37914.6843.366 и подаденото от вписания в КР като негов собственик възражение, поради което следва да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорната част от имота, а претендираната непълнота и грешка да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. Този спор за собственост е недопустимо да бъде разрешаван в протеклото административно производство или в съдебното производство по оспорване на отказа за извършване на исканото изменение. След проследяване статута на двата имота по регулационните и кадастрални планове от 1959 г., последващите им изменения и извършване на съпоставка на представените документи за собственост на страните и техните праводатели, първоинстанционният съд достига до правилно заключение, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Данните по делото сочат на спор за материално право относно границата между двата имота, предмет на изменението, което е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Заключението на вещото лице е обсъдено заедно с останалите доказателства. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена на всички основания по чл. 146 АПК. Правните изводи на съда са подробно мотивирани. Настоящият състав не споделя възражението на касатора за необсъждане на съдебно -техническата експертиза в пълнота. В обжалваното решение съдът излага съображения в кои части възприема заключението на вещото лице. Доводите на касационния жалбоподател касаят основно собствеността на застъпената част, която се отнема от ПИ с идентификатор 37914.6843.366, като твърди, че не се обхваща от титула за собственост на вписаното в КР лице. При констатиран спор за материално право наведените аргументи, вкл. относно прилагането на регулацията от 1969 г. подлежат на обсъждане в исковото производство, но не и в процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР. Неправилно в обжалваното решение съдът излага мотиви от къде евентуално произтича констатираното застъпване между двата имота в документите за собственост на страните, но това не се отразява на правилността на крайния правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Компетентен да разреши спора относно местоположението на границата между тях е гражданският съд. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е правилно. Не са налице посочените от жалбоподателя основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника Г. Стойчева за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът следва да бъде осъден да й заплати такива в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.06.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,