Решение № 9005 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3700/2019 г.

Решение № 9005 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3700/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП и Г. Кръстев от [населено място], чрез адв. Китанова срещу решение № 7659/17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 9872/2018 г. по описа на Административен съд – София – град. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-22002217001641-091-001/30.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 972/06.07.2018 г. на същия директор за ангажирана отговорност на Г. Кръстев по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и определени задължения за лихви за неплатени в срок данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 141 154, 07 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът правилно е анализирал доказателствата и е достигнал до извода за наличието на всички законоизискуеми предпоставки, които ангажират отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК, но в нарушение на чл. 14, т. 3 и чл. 16, ал. 1 и 3 ДОПК е ограничил размера на отговорността му единствено до главниците на публичните задължения. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е приел, че отговорността на Г. Кръстев е само за задълженията за данъци и осигурителни вноски, а лихвите, регламентирани в чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, като отделен вид публични задължения са изключени от обхвата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Цитира се практика на ВАС. Искането е за отмяна на оспореното решение, в частта, с която е отменен РА и постановяване на ново решение по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 7 883 лв. Ответникът по тази касационна жалба Г. Кръстев от [населено място], чрез процесуален представител адв. Горанова, в проведено съдебно заседание, оспорва същата. Г. Кръстев от [населено място], чрез процесуален представител адв. Китанова обжалва съдебното решение в частта, в която жалбата му срещу посочения ревизионен акт е отхвърлена за определени задължения в общ размер на 190 497, 90 лв. на "Планет Комерс" ЕООД, в. т. ч. за данък върху добавена стойност в размер на 190 023, 16 лв., за вноски за ДОО за осигурители в размер на 218, 59 лв., за здравно осигуряване за осигурители в размер на 193, 53 лв., за Универсален пенсионен фонд за осигурители "УПФ" в размер на 62, 62 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са преповторени оплакванията за незаконосъобразност на оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт. Сочи, че процесният РА е нищожен, като издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 109 ДОПК. Твърди, че заповедта за възлагане на първото ревизионно производство му е връчена на 14.01.2016 г., след изтичане на преклузивния 5 – годишен срок. Счита, че солидарна отговорност за задълженията на "Планет Комерс" ЕООД може да се ангажира само за данъчен период – м. 12. 2010 г. На следващо място според касатора не са налице предпоставките за възникване на отговорността му по реда на чл. 19 ДОПК. Не се установява по безспорен начин от органите по приходите, в условията на пълно доказване, че е налице някое от основанията в посочената разпоредба, като в обжалваното съдебно решение също липсват мотиви относно това обстоятелство. Не се представят доказателства, че ревизиращите са предприели всичко необходимо за събиране на вземанията от основния длъжник, както и за това, че не са могли да съберат установените с РА публични задължения на дружеството. Незаконосъобразно според жалбоподателя АССГ не е приложил института на погасителната давност, въпреки изричното искане за прилагането му. Прави възражение за изтекла погасителна давност на публичните му задължения към датата на издаване на оспорения РА, като счита, че с погасяването на главницата, съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, определените задължения за лихви също следва да бъдат погасени, независимо дали давностният срок за тях е изтекъл. Иска се отмяна на решението в тази обжалвана част и постановяване на ново решение, с което да се прогласи нищожност на ревизионния акт. В условията на алтернативност моли за отмяна на РА. В съдебно заседание е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. Згурева, в проведено съдебно заседание, оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими и за да се произнесе установи следното: Съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че безспорно се установява, че ревизираното лице Г. Кръстев е бил управител на задълженото лице "Планет Комерс" ЕООД, като през периодите на формиране на задължения за здравноосигурителни вноски и данъци, попадащи в обхвата на ревизионното производство, е отклонявал парични средства. Поведението му се изразява в целеви, упорити във времето, недобросъвестни действия, свързани с неотразяването в патримониума на дружеството на всички получени парични средства от клиентите на "Планет Комерс" ЕООД през 2010 г. След анализ на наличното към преписката извлечение от сч. сметка 501 /Каса в лева/, съдът е констатирал, че в нея не са отразени постъпления от Р. Сидерова, И. Йотов, И. Чинков, Д. Цветкова, М. Динеков, Х. Иванов, С. Мичев, Н. Деновска и Г. Димов, във връзка с издадените от дружеството фактури към тези лица. Съгласно данните от дневниците за продажби по ЗДДС, "Планет Комерс" ЕООД е отразило през 2010 г. продажби в размер на 947 948, 24 лв., а отразените постъпления в сч. сметка 501 са в размер на 275 940, 34 лв. Горепосочените физически лица са придобили с нотариални актове недвижими през 2010 г., находящи се в [населено място], [адрес]. Съдът е приел за установено, че разликата от 672 007, 90 лв. не е отразена от дружеството в сч. сметки от гр. 50, като същевременно не са налице данни, че същата е постъпила и по банковите сметки на ревизираното лице. С оглед изложеното решаващият състав е обосновал извод, че неотразените постъпления от горецитираните лица представляват скрито разпределение на печалбата или дивидент от страна на Г. Кръстев, във връзка с недобросъвестно плащане в пари от имуществото на задълженото юридическо лице. Вследствие на това недобросъвестно поведение е допуснато намаляване на имуществото на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, като същото е изключително по причина на извършените от управителя разпоредителни сделки, което е довело до неплащане на данъци или осигурителни вноски. На следващо място първоинстанционният съд е счел заявеното възражение относно задълженията за лихви в размер на 141 154, 07 лв. за основателно. Излагат се мотиви, че в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК е предвидена отговорност за неплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, но не и за лихвите върху тях. Задълженията за данъци са по т. 1 на ал. 2 от чл. 162 ДОПК, норма, съдържаща изброяване на публичните държавни и общински вземания, а лихвите върху тях са по т. 9 на същия текст, като обосновава извод, че са налице различни публични държавни вземания. В чл. 19, ал. 2 ДОПК не е предвидено изрично, че отговорността обхваща и лихвите върху установените, но несъбрани публични вземания за данъци, от което следва, че такава отговорност на ревизираното лице е незаконосъобразно ангажирана. Относно направените възражения за нарушение на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК и искането на лицето за прилагане на института на погасителната давност, АССГ е отхвърлил същите като неоснователни. Обжалваното решение следва да се отмени изцяло поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. И пред първоинстанционния съд, и в касационната жалба на Г. Кръстев се поддържа, че при издаване на оспорения от него ревизионен акт е нарушена разпоредбата на чл. 109 ДОПК. С обжалваното решение е прието, че така направеното възражение от ревизираното лице за изтекъл срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК, е неоснователно. Съдът е приел, че ревизионното производство е образувано със ЗВР № Р-22221515010965-02-001/29.12.2015 г. и е приключило с издаването на РА № 22221515010965-091-001/09.12.2016 г. Посочено е от съда, че ревизионният акт е бил отменен с решение № 288/24.02.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София и е върнат за нова ревизия по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК. Правилно съдът е счел, че е издадена ЗВР № 22002217001641-02-001/22.03.2017 г. се явява продължение на възложеното със ЗВР от 29.12.2015 г. ревизионно производство. Съдът е преценявал и двата срока - по чл. 109 и чл. 171 ДОПК, които са различни – първият е преклузивен и за него съдът следи служебно, а вторият е давностен и съдът се произнася по него само при наличие на възражение от ревизираното лице, а такова е направено още в първоинстанционната жалба. Безспорно е, че при проверката на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК съдът следва да изследва в кой момент заповедта за възлагане на ревизията е връчена на лицето. В процесния случай Г. Кръстев е твърдял пред съда, че това е станало на 14.01.2016 г. и това е първоначалният момент на ревизионното производство, а не с издаването на ЗВР. Доводите на касационния жалбоподател са за нищожност на ревизионния акт поради изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, което не се споделя от настоящия касационен съдебен състав. Провеждането на ревизия след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до отмяна на ревизионния акт, а не до нищожността му, каквито са твърденията на Кръстев. В този смисъл е налице съдебна практика на ВАС, която е цитирана в първоинстанционната жалба на Кръстев, както и решения по адм. дела № 4742/2017 г. № 6013/2018 г., № 14432/2017 г., № 3146/2017 г. и мн. др. По делото няма данни за връчването на ЗВР от 29.12.2015 г., нито е приложена самата заповед, а само тази от 22.03.2017 г. след отмяната на ревизионния акт по административен ред с решение № 288/24.02.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София. Няма доказателства по делото и кога е връчена на Г. Кръстев първоначално издадената заповед за възлагане на ревизията от 29.12.2015 г., а са налице само твърдения от него, че това е станало на 16.01.2016 г. При така установеното съдът е следвало да събере доказателства за момента на връчване на първоначално издадената заповед на 29.12.2015 г. за възлагане на ревизията, поради което неправилно е изчислявал срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК от момента на издаването на тази заповед. Освен изложеното следва да се отбележи, че съдът не е провел разпоредително заседание, като не е разпределил доказателствената тежест между страните на основание чл. 170, ал. 3 и чл. 171 АПК, както и е следвало да укаже на приходната администрация да представи в цялост административната преписка, вкл. кога е връчена заповедта за възлагане на ревизията от 29.12.2015 г. за проверка на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, както и че върху нея пада доказателствената тежест да установи наличието на предвидената по чл. 19 ДОПК отговорност за управителя на "Планет Комепс" ЕООД. Освен това съдът се е позовал на предходни ревизионни актове, като само този от 28.11.2011 г. е приложен по делото. Съдът няма право да обсъжда доказателства, които не са представени по делото, както и да ги цитира в решението си с оглед констатациите на приходните органи, без да извърши собствена преценка относно тяхната годност и доказателствена стойност, респ. относимост към съответния правен спор, с който е бил сезиран. В тази връзка следва да се посочи, че изводите на съда, че управителят на "Планет Комерс" ЕООД – Г. Кръстев е отклонявал парични средства от сметки на дружеството не са подкрепени с надлежни писмени доказателства или чрез проверка на съдебно-счетоводна експертиза, която не е била назначавана от съда. Съдебното производство пред първостепенния съд е проведено в едно съдебно заседание и съдът е възприел безкритично и без разпределяне на доказателствената тежест между страните и без извършването на собствена проверка на относими за спора факти и обстоятелства и е постановил съдебния си акт. В решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол съдът не е разграничил хипотезите на чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК и не се е съобразил, че в решението си решаващият орган при административното обжалване на ревизионния акт изрично е приел, че са налице само два от елементите на тази отговорност чл. 19, ал. 1 ДОПК - че Г. Кръстев е управител и че не могат да се съберат задълженията на управляваното от него дружество, както и че в ревизионния акт не се съдържат констатации за наличие на причинна връзка между поведението на жалбоподателя и последицата от това да не могат да бъдат събрани задълженията на дружеството. В същото време директорът на дирекция "ОДОП" – гр. София в решението си е посочил, че е налице хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на Г. Кръстев. Съдът е смесил и двете форми на проявление на отговорността на задълженото лице и по чл. 19, ал. 1 и по ал. 2 ДОПК, което създава неяснота на решението му. По отношение на погасителната давност първоинстанционният съд е изложил мотиви, че това възражение е неоснователно, но настоящият състав счита, че съдът след събиране на доказателства за това дали е спазен от приходните органи срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК и в случай, че установи, че този срок не е изтекъл, тогава следва да се произнесе относно възражението за погасителната давност на задълженията по чл. 171 ДОПК във връзка с чл. 115 КСО и чл. 40 ЗЗО. Това е така, тъй като ако се установи, че приходните органи не е следвало да образуват ревизионно производство поради изтеклия преклузивен срок по посочената разпоредба, то само на това основание следва да се отмени ревизионния акт, без да се изследва въпросът за погасителната давност и без съдът да се произнася по същество относно законосъобразността на определените с акта публични вземания. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение счита, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и затова обжалваното решение изцяло подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК да се постанови друго решение, като делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът първо следва да се произнесе след събиране на относимите доказателства за връчване на първоначално издадената заповед за възлагане на ревизията дали е спазен преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК и ако не е спазен това е самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. Ако от доказателствата се установи, че този срок е спазен, съдът следва да се произнесе по съществото на спора, като укаже на приходната администрация да попълни цялата административна преписка, както и да разпредели доказателствената тежест между страните по делото. На основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът не се произнася по исканията на страните за разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение