Решение № 12729 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3130/2016 г.
ВАСIV отделение24.10.2017 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/25.01.2016 г. постановено по адм. дело № 612/2015 г. на Административен съд-М.. ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие", гр. С., да заплати на М. Й. Й., гр. С., ж. к. "Банишора", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12729 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3130/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ц. М., против решение № 41/25.01.2016 г. по адм. дело № 612/2015 г. на Административен съд-М. С последното, по жалбата на М. Й. Й. е отменено като незаконосъобразно, уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-120-6500/2508/26.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, в частта му относно удържаната сума по СЕПП и СПП, при съответно възлагане на направените по делото разноски. В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост, алтернативно - за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - М. Й. Й., чрез пълномощника си адвокат М. Х. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-М. е образувано по жалбата на М. Й. против уведомително писмо изх. № 02-120-6500/2508/26.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е прихваната цялата оторизирана сума в размер на 6 040.67 лв по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и 2 792.23 лв по Схемата за преразпределително плащане /СПП/. От данните по делото се установява, че М. Й. е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2014 г. с уникален идентификационен номер УИН: 12/200514/63398, с което е кандидатствал за финансово подпомагане по СЕПП, СПП, Схемата за национални доплащания на хектар земя и Плащания по Натура 2000. В резултат проведеното по заявлението административно производство е издадено оспореното уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което цялата заявена площ и е одобрена, като са оторизирани суми по СЕПП в размер на 6 040.67 лв и по СПП - 2 792.23 лв, които обаче не са изплатени поради прихващане - съгласно отразеното в Таблица 2 от уведомителното писмо същите са приспаднати от суми, представляващи наложени на земеделския производител санкции за предходни периоди, недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, и изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Във връзка с конкретния спор в административната преписка са приложени доклад за нередност и уведомително писмо за принудително възстановяване на лошо вземане. От съдържанието им е видно, че М. Й. не е изпълнил свое договорно задължение, произтичащо от договор № 12/112/05558/16.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери", сключен между него и ДФЗ. По делото е представено и решение от 27.11.2015 г. на Районен съд-Лом, с което са отхвърлени предявени от ДФЗ искове против М. Й., за връщане на изплатена от ДФЗ първоначална сума по горепосочения договор, като няма данни производството да е приключило с влязъл в сила акт. При тези данни съдът е приел, че административният акт не съдържа мотиви в атакуваната част, тъй като не е конкретизирано в резултат на кое от изброените по-горе основания, се извършва удържането и въз основа на какъв предходен акт, който да е влязъл в сила. На второ място с оглед процесуална икономия спорът е разгледан по същество, като е анализирана разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия и е установено, че прихващането е незаконосъобразно, тъй като вземането не е установено с влязъл в сила индивидуален административен акт, както по основание, така и по размер. В резултат е прието, че липсват и материалноправните предпоставки за издаване на акта в оспорената част и последната е отменена като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за удържане на сумите. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на уведомителното писмо да се запознае с позицията на органа относно предпоставките, наложили прихващането на дължимите суми. В Таблица 2 от акта в колона "Прихваната сума" действително са посочени сумите 6 040.67 лв по СЕПП и 2 792.23 лв по СПП, но нито под таблицата, нито в акта като цяло, е отразено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и какво е неговото фактическо основание. В хода на делото от представените доклад за нередност и уведомително писмо за принудително възстановяване на лошо вземане е установено, че по силата на договор № 12/112/05558/16.02.2010 г., Йорданов дължи връщане на полученото по него плащане, но никъде в уведомителното писмо не е направено позоваване, нито препращане към предходен акт, за да може съдът да приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размера на прихващането по Таблица 2. Липсва посочване и на приложената от органа правна норма, въз основа на която са намалени дължимите за изплащане суми за кампания 2014 г. чрез прихващане. Поради това, обоснован е направеният от административния съд извод за неспазването в случая на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В обжалваното пред административния съд уведомително писмо е посочено, че прихванатата сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции за предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки. Според чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., в сила от 1.01.2015 г./ държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Нормата на отменения чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. е възпроизведена в чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В разпоредбата е посочено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, да има и неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство. В случая за прихванатата сума не може да се приеме и, че представлява неуредено задължение на М. Й., установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено посоченото изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е изискуема, в противен случай няма неуредено задължение. Следва и сумата да е установена по основание и размер, които условия също не са налице. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението не е било изискуемо, с оглед липсата на влязъл в сила административен или съдебен акт, въз основа на който носителят на вземането би могъл юридически обосновано да иска от насрещната страна - длъжник, изпълнение на задължението й. Висящият съдебен спор означава, че вземането не е било установено по основание и размер. Неоснователно е и твърдението на касатора, че по делото липсва документ, установяващ действително извършено плащане на адвокатско възнаграждение от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Видно от договор за правна защита и съдействие № 32/13.01.2016 г., уговорената сума в размер на 880 лв е платена в брой. Не намира основание и доводът, че първоинстанционният съд е следвало да намали претендираното адвокатско възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид редакцията на цитирания текст и утвърдената съдебна практика, липсва основание за споделяне на това схващане. Още повече, че при определяне на присъдените суми съдът е отчел включително характера и фактическата и правна сложност на спора, като във връзка със своевременно предявеното възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, е намалил претендираното от М. Й. при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това настоящият състав приема, че претенцията за изменение на съдебното решение в частта за разноските също е неоснователна. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Размерът на последното, с оглед своевременно предявеното от касатора възражение за прекомерност и действителната фактическа и правна сложност на спора следва да бъде намален от съда, до размера на сумата от 1000 лв, която Д. фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да му заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение