Решение № 7674 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2016 г.

Решение № 7674 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 530 от 12.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3411/2015 г. по описа на Административния съд-В., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031203508/02.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., в частта потвърдена с решение № 92/05.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В.. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да потвърди обжалвания РА. Претендира разноски за четири съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото е над минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът по касационната жалба - " Блек сий яхт сервиз" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Амуджиев, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 11965/11.11.2015 г., постановено по адм. д. № 2166/2014 г., Върховен административен съд е отменил Решение № 3074 на Административен съд-гр. В., от 04.12.2013 г., постановено по адм. д. № 1629/2013 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - В.. ВАС е върнал делото, тъй като първоинстанционният съд е прогласил нищожността на РА и не е разгледал спора по същество. При новото разглеждане на делото АДмС - В. е постановил решение, с което е отменил ревизионен акт № 031203508/02.01.2013 г., в частта потвърдена и изменена с Решение № 92/05.04.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с което на "Блек сий яхт сервиз" ООД, в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от "Яхт център В." ЕООД, "Яхтинг БГ" ЕООД, "Яхт транспорт" ЕООД и "Яхт център Б." ЕООД за данъчни периоди м. 06 и 10.2008 г., 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2009 г., 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10.2010 г. и 01, 02, 05 и 11.2011 г. са определени задължения по ЗДДС - ДДС общо в размер на 31 215,56 лв., ведно със съответните лихви за забава. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Решаващият съд е направил извод за реалност на доставките по фактурите, издадени от "Яхт център В." ЕООД, "Яхтинг БГ" ЕООД и "Яхт център Б." ЕООД с предмет материали и издадените от "Яхт транспорт" ЕООД фактури с предмет транспортна услуга. Въз основа на събраните писмени доказателства и на приетата съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел за доказано действителното извършване на доставките по фактурите, издадени от посочените доставчици. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е доказано извършването на доставката на стоки и услуги. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. По делото са събрани множество писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи, товарителница за обществен транспорт, договор за заем, договор за продажба на боя, както и заключение на съдебна експертиза, които АС-В. подробно е обсъдил. Въз основа на заключението на ССчЕ е направен извод за редовно водената счетоводна отчетност при получателя. В счетоводните регистри на РЛ заприходяването и изписването на материалите /стоките/ предмет на доставка по фактурите, издадени от доставчиците е извършена съгласно счетоводните стандарти и разпоредби на ЗСч. Доставките на материалите са свързани с осъществяването на основната икономическа дейност на ДЗЛ - ремонт и поддръжка на плавателни съдове. Въз основа на счетоводните данни от ССчЕ, е установено, че всички фактури са били осчетоводени като материали като е била дебитирана сметка 301 "Материали" с данъчната основа по всяка отделна фактура, а придобитите стоки са вложени в дейността на дружеството. Освен това между ревизираното дружество и преките му доставчици са извършени реални разплащания по процесните фактури, което обстоятелство би било нелогично, ако стоките н е бяха получени от жалбоподателя. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б"а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. В конкретния случай първоинстанционният съд обосновано е извършил тази преценка и е достигнал до законосъобразен извод, че са налице реални доставки. Разноски: От страна на процесуалния представител на Д"ОДОП"-гр. В. в писмен отговор по касационната жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. При условията на чл. 161, ал. 2 ДОПК при прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът "може" да намали същото до минималния размер по чл. 36 ЗА. В случая обжалваемият интерес е в размер на 31 215 лв., поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение при условията на чл. 36 ЗА във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1466 лева, поради което заплатеното възнаграждение от 5160 лв. за процесуално представителство по адм. д № 1626/2013 г. по описа на АС-В., адм. д. № 2166/2014 г. по описа на Върховния административен съд и по адм. д. № 3411/2015 г. по описа на АС-В. не може да бъде разглеждано като прекомерно и необосновано завишено. С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила и в осъдителната му част за разноските. С оглед изхода на спора по настоящето дело на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 2160,00 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,