Решение № 344 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 826/2009 г.

Решение № 344 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 826/2009 г., III г. о., ГК, докладчик Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Н. от гр. В., чрез процесуалния си представител-адвокат С. против въззивно решение № 53 от 9.03.2009 г. по в. гр. д. № 29 по описа за 2009 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 823 от 28.10.2008 г. по гр. д. № 1259/2008 г. на Районен съд Велико Търново, с което е отхвърлен предявения от Д. С. Н. искове срещу О. В., с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и на сумата от 98.84 лв. -имуществени вреди, вследствие издаването на Заповед № 8 от 24.01.2000 г. на директора на Дом за стари хора гр. В., ведно със законната лихва за периода от увреждането до окончателното им изплащане като неоснователни и недоказани. Искането е за отмяна на въззивен акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Желае въпросът да бъде разрешен по същество, с уважаване на предявените искове. С определение № 733 от 2.07.2009 г. - Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставения въпрос за наличието или не на изменение на основанието на предявения иск пред въззивната инстанция. В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват и не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С постановеното решение, въззивният съд като е приел, че е надлежно сезиран по претенцията с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД - единствено във връзка с наведения факт за причинени вреди вследствие на незаконно уволнение, се е произнесъл по него, като е посочил, че отговорността на работодателя е ограничена до тази по чл. 225, ал. 1 от КТ, която се явява специална. Отказал е да се произнесе по наведения довод за причинени вреди вследствие на деликтна отговорност на работодателя, като е счел, че няма изложени твърдения за противоправни действия или бездействия на ръководителя, издал заповедта за незаконно уволнение в исковата молба, а такива се сочат-едва пред въззивната инстанция, което е недопустимо, тъй като се касае до промяна на основанието на иска. Настоящият съдебен състав намира този извод на въззивния съд за неправилен. Отговорът на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е отрицателен. Не е налице недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред въззивната инстанция, защото не е налице нито промяна на правното основание, което е по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, нито на петитума на иска, нито е налице позоваване на нов юридически факт, непосочен в исковата молба. Още в исковата си молба, независимо, че е акцентирала на причинените й вреди, ищцата/сега касатор/ е изложила твърдения, сочещи противоправност на действията на работодателя. Освен това- по делото са били приети като доказателство водените дела, във връзка с приключения трудов спор, от които се установява, че заповедта за уволнение/във връзка, с която ищцата е предявила иска си за обезщетение за причинени вреди по общия исков ред/е била отменена от съда поради обстоятелството, че работодателят не се е съобразил със закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, с каквато се е ползвала ищцата, в качеството й на трудоустроено лице. От приключилото производство е било видно, че ищцата вече се е възползвала от специалният ред по чл. 225 от КТ за обезщетяване на причинените й вреди вследствие на незаконно уволнение, което съдът е следвало да съобрази. При тези обстоятелства- въззивният съд, който е запознат с Постановление № 4 от 30.Х.1975 г. на Пленума на ВС /където е прието, че в случаите, когато работодателят е издал заповед за уволнение след като му е било известно, че не са налице основания за това- носи отговорност за действително причинените вреди, ако при издаване на незаконосъобразна заповед е действал в хипотеза на непозволено увреждане/, ако е имал колебания- на какви факти ищцата основава предявения иск-вместо да постановява съдебен акт по същество, е бил длъжен да остави без движение исковата молба и да даде указания за отстраняването им, като по този начин изпълни задължението си - да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. Съгласно приетото в ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС-отстраняването дефектите на исковата молба пред въззивния съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл. 98 и чл. 99 ГПК (отм.), с посоченото съобразяване, че то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеният съдебен акт следва да бъде обезсилен, а делото върнато на въззивния съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск за преценка отговорността на работодателя в хипотеза на непозволено увреждане, с оглед приетото Постановление № 4 от 30. Х. 1975 г. на Пленума на ВС. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение