Решение № 9309 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2015 г.
ВАСII отделение02.09.2015 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Борислав Йосифов Лоринков, от гр. Белене, с искане за прогласяване на нищожност на Разрешение за строеж № РС-6/6.02.2015 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Разрешение за строеж № РС-6/6.02.2015 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 9309 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 149, ал. 5 АПК, вр. чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Образувано е по жалба на Борислав Йосифов Лоринков, от гр. Белене, срещу Разрешение за строеж № РС-6/6.02.2015 г., издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което на основание чл. 148, ал. 3, т. 2, б. "б" и ал. 4 и чл. 145, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗУТ е разрешено на Агенция "Пътна инфраструктура" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството да извърши строително-монтажните работи за обект: "Северна скоростна тангента от км 14+150 до км 14+900 и от км 15+400 до км 16+540 и пътна връзка 2 на пътен възел "Ботевградско шосе". Оспорващият се легитимира като собственик на имот, засегнат от разрешения с оспореното разрешение строеж. Счита, че разрешението за строеж е нищожно; че е издадено в нарушение на императивните разпоредби на чл. 144, ал. 1, т. 1 и чл. 182, ал. 1 ЗУТ, тъй като имотът, засегнат от строежа, не е собственост на инвеститора, комуто е разрешено строителството, както и при липса на учредено право на строеж по реда на чл. 182 и сл. ЗУТ. В жалбата се излагат и доводи за незаконосъобразност и се претендира прогласяване нищожността на оспореното разрешение със законните последици. С молба от 26.03.2015 г. се прави уточнение, че с жалбата се оспорва разрешението за строеж с искане за обявяване на нищожността му. Ответникът-министърът на регионалното развитие и благоустройството, представляван от процесуалния си представител, поддържа становище за недопустимост, алтернативно - неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без разглеждане или отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ (собственик на имот, засегнат от разрешения строеж). Същата не е просрочена, предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, съгласно която нищожността на административния може да бъде искана без ограничение във времето. Разгледана по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С оспорения с искане за обявяване на нищожност административен акт - Разрешение за строеж № РС-6/6.02.2015 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, е разрешено на Агенция "Пътна инфраструктура" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството да извърши строително-монтажните работи за обект: "Северна скоростна тангента" от км 14+150 до км 14+900 и от км 15+400 до км 16+540 и пътна връзка 2 на пътен възел "Ботевградско шосе". От приложената по административната преписка документация (РМС № 302/20.04.2012 г.) се установява по безспорен начин, че процесното разрешение е за обект с национално значение, поради което компетентният орган по смисъла на ал. 3, чл. 148 ЗУТ за издаване на разрешението за строеж е министърът на регионалното развитие и благоустройството, от който именно орган е издадено процесното разрешение. Следователно се касае за валиден административен акт. Не е налице и съществен порок на процедурата, засягащ акта до степен да е невъзможно пораждането на целените последици, тъй като издаването му се предхожда от заявление на възложител по чл. 161, ал. 1 ЗУТ (вх. № АУ 22-2/26.01.2015 г.) и писмо вх. № АУ-22-2
/30.01.2015 г. на Агенция "Пътна инфраструктура"; комплексен доклад за оценка на съответствието на проектната документация със съществените изисквания към строежите; влязло в сила решение по ОВОС № 6-3/2011 г. на министъра на околната среда и водите, съгласувателни становища на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР и на Столична дирекция на вътрешните работи, Отдел "Пътна полиция". Разрешението за строеж е издадено след одобрен ПУП - план за регулация и застрояване по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ с решение № 545 от 29.07.2009 г. на Столичния общински съвет. Съгласно установената съдебна практика, за нищожен се прогласява административен акт, който не отговаря на изискванията за валидност - постановен от компетентен орган (материална компетентност), в рамките на неговата компетентност (степенна и териториална), да е в предписаната от закона форма, да е подписан и да е в съответствие с целта на закона. В случая, при отсъствие на основни недостатъци, засягащи формата, съдържанието, компетентността на органа-издател, административният акт не е засегнат от такива съществени пороци, които да водят до нищожност. Възраженията в жалбата за нищожност от една страна са бланкетни, като не са придружени с конкретни твърдения, подлежащи на доказване, а от друга - са относими към законосъобразността на акта и дори и да са налице, не водят до неговата нищожност. С оглед изложеното, оспорването досежно нищожността на процесното Разрешението за строеж № РС-6/6.02.2015 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този резултат искането за спиране на допуснатото на основание чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение на обжалвания административен акт не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,