Решение № 5321 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 371/2014 г.

Решение № 5321 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 371/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и от "Орион 2001" ООД, ЕИК 112587916, представлявано от управителя Иван Папазов, срещу решение № 1943 от 20.08.2013 г. по адм. дело № 1456/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив. Касаторът - зам. директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 16251100207 от 12.10.2011 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърдена с решение № 356 от 5.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Пловдив (сега "ОДОП") при ЦУ на НАП, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в общ размер на 128 343.31 лв. и лихви по фактури издадени от "Мийт Индъстри" ЕООД и "Сара Мийт" ЕООД. Касаторът е посочил, че е налице основанието по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В касационната жалба се твърди, че представените от страна на ревизираното лице доказателства, не са достатъчни, за да се приеме, че доставките по спорните фактури, издадени от "Мийт Индъстри" ЕООД и "Сара Мийт" ЕООД са реално осъществени. От представените доказателства не се установява прехвърлянето на стоките от доставчиците към ревизираното лице, а констатираното от вещото лице счетоводно отразяване при доставчиците и заключението за редовно водено счетоводство не доказва реалното осъществяване на спорните доставки на стоки. По делото не са представени сертификати за качество на процесните стоки. Иска касационната жалба да бъде уважена и да се отмени решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Орион 2001" ООД, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност по тази касационната жалба. Касаторът - "Орион 2001" ООД обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу РА № 16251100207 от 12.10.2011 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта потвърдена с решение № 356 от 5.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив (сега "ОДОП") при ЦУ на НАП, досежно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 182 372.99 лв. по фактури издадени от "Лили 2010" ЕООД, "Лотос Ей Енд Ай" ЕООД, "Меспа" ЕООД, "Агро Строй" ЕООД и "Стоп Комерс" ООД. Изводите на съда, че доставките не са реални са неправилни. От представените доказателства се установява, че процесните доставки на стоки са реално осъществени. Извършените продажби са осчетоводени надлежно в счетоводството на доставчиците. Иска решението, в обжалваната част да бъде отменено. Ответникът - зам. директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност по тази касационна жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Жалбите са подадени в срок, от страни по делото, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение е отменен по жалба на "Орион - 2001" ООД РА № 16251100207 от 12.10.2011 г. издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, Дирекция "СДО", потвърден в обжалваната част с решение № 356 от 5.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП") - гр. Пловдив, с който акт на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 128 343.31 лв. и лихви по фактурите с издател "Мийт Индъстри" ЕООД и "Сара Мийт" ЕООД, като е отхвърлена жалбата на "Орион - 2001" ООД в останалата й част. С обжалваното решение "Орион - 2001" ООД, гр. Пазарджик е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 4 097 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, а Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Орион - 2001" ООД, гр. Пазарджик, сумата от 1 135 лв., представляваща разноски по делото. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил процесния РА, с който на на ревизираното лице са установени задължения за ДДС в общ размер на 310 716.30 лв., ведно с прилежащите лихви, във връзка с отказан данъчен кредит за данъчните периоди м. 11.2009 г. и м. 01.2010 г. по две фактури, издадени от "Стоп Комерс" ООД, с предмет на доставка "дизелово гориво"; за данъчните периоди м. 08, м. 09 и м. 10.2009 г. по седем фактури, издадени от "Лили 2010" ЕООД, с предмет на доставка "свинско месо - половинки" и "свинско месо"; за данъчните периоди м. 08, м. 09 и м. 10.2009 г. по седем фактури, издадени от "Евро Трейд 2007" ЕООД, с предмет на доставка "свинско месо - половинки"; за данъчните периоди м. 09, м. 10 и м. 11.2009 г. по седем фактури, издадени от "Лотос Ай Енд Ай" ЕООД, с предмет на доставка "свинско месо", "свинско месо - половинки" и "пресни свински половинки"; за данъчните периоди м. 09 и м. 10.2009 г. по фактури издадени от "Меспа" ЕООД, с предмет на доставка "свинско месо"; за данъчни периоди м. 02, м. 03 и м. 04.2010 г. по шест фактури, издадени от "Сара Мийт" ЕООД, с предмет на доставка "свински половинки (охладени, пресни)" и "свински глави"; за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2010 г. по пет фактури, издадени от "Мийт Индъстри" ЕООД, с предмет на доставка "свинско половинки (охладено, парени)"; за данъчни периоди м. 05 и м. 06.2010 г. по фактури, издадени от "Агро Строй" ЕООД, с предмет на доставка "пшеница". Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения, но за част от спорните фактури незаконосъобразно органът по приходите е приел, че не отразяват реални облагаеми доставки и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказал да признае декларираното право на данъчен кредит. Решаващият съд е обсъдил всички събрани доказателства, от които е приел за установено, че спорните фактури, издадени от "Мийт Индъстри" ЕООД и "Сара Мийт" ЕООД са издадени по повод реално осъществени облагаеми доставки. По отношение на спорните фактури, издадени от "Лили 2010" ЕООД, "Лотос Ей Енд Ай" ЕООД, "Меспа" ЕООД, "Стоп Комерс" ООД и "Агро Строй" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките. По делото е назначена ССЕ, която съдът е кредитирал като обективна и кореспондираща с представените по делото доказателства. По касационната жалба на зам. директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП: По отношение на частта от решението, с която е отменен частично процесния ревизионен акт, касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с правилно установената фактическа обстановка. Без да са допуснати процесуални нарушения съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, от които е приел за установено, че по спорните фактури, издадени от "Мийт Индъстри" ЕООД и "Сара Мийт" ЕООД, е доказано, че отразяват реални облагаеми доставки в полза на ревизираното лице, от което следва, че данъкът по тях е правомерно начислен и е възникнало право на приспадането му. Неоснователен е довода на касатора, че от представените доказателства не се установява прехвърлянето на стоките от доставчиците към ревизираното лице, а констатираното от вещото лице счетоводно отразяване при доставчиците и заключението за редовно водено счетоводство не доказва реалното осъществяване на спорните доставки на стоки. По отношение на спорните доставки от "Сара Мийт" ЕООД по делото са представени процесните фактури и към всяка от тях: приемо-предавателни протоколи, фактури от предходни доставчици и доказателства за транспорт. По доставките от "Мийт Индъстри" ЕООД са представени процесните фактури и към всяка от тях: партидни листа, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и ЧМР. От представените приемо-предавателни протоколи се установява, че спорните стоки са предадени от доставчиците на ревизираното лице. Първоинстанционния съд правилно е приел, че от представените доказателства за предходните доставки се установяват извършени ВОП с доставчик по тях "Covameat NV", Белгия, както и последващите контрагенти по веригата, които са безспорни по делото. По делото са представени доказателства за превоза на стоките и тяхното предаване - товарителници (ЧМР), партидни листове, стокови разписки между страните, което е констатирано и в заключението на вещото лице по ССЕ. От заключението на вещото лице се установява, че счетоводството на ревизираното лице и доставчиците е водено редовно и по процесните фактури е извършено плащане. Липсата на сертификати за качество, към процесните фактури не може да бъде основание за отказ от правото на данъчен кредит за ревизираното лице, след като са изпъленни всички други изисквания в тази връзка, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Неоснователен е довода на касатора, че административният съд неправилно се е позовал на решение № 50 от 14.03.2012 г. на Пазарджишки окръжен съд по търг. дело № 1/2012 г. Предмета на това дело е бил иск по чл. 327 от Търговския закон (ТЗ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предявен от "Мийт Индъстри" ЕООД срещу ревизираното лице за главница 384 792 лв. и лихви за забава 1 529.33 лв., и с което решение съдът е осъдил "Орион 2001" ООД да заплати на "Мийт Индъстри" ЕООД сумата от 384 792 лв., представляваща част от стойността на доставеното и незаплатено свинско месо за периода м. 09.2010 г. - м. 05.2011 г. Първоинстанционният съд не се е позовал единствено на това решение, за да приеме, че доставките са реални, а го е обсъдил във връзка с останалите представени по делото доказателства и правилно е приел, че същото е допълнителна индиция за реалност на спорните доставки. С оглед на гореизложеното, решението, в частта в която е обжалвано от зам. директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Орион 2001" ООД: Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението на административния съд в обжалваната част е неправилно. Ревизираното лице не е ангажирало доказателства, от които да се направи извод, че доставките по спорните фактури, издадени от "Лили 2010" ЕООД, "Лотос Ей Енд Ай" ЕООД, "Меспа" ЕООД, "Стоп Комерс" ООД и "Агро Строй" ЕООД са реално осъществени. По отношение на доставките от "Лили 2010" ЕООД с предмет "свинско месо - половинки" са представени единствено спорните фактури. По доставките от "Лотос Ей Енд Ай" ЕООД с предмет "свинско месо", "свинско месо - половинки" и "пресни свински половинки" по пряката доставка са представени процесните фактури и фактури от предходни доставчици. По доставките от "Меспа" ЕООД, с предмет "свинско месо" са представени процесните фактури, търговски документи с предмет "сланина", стокови разписки с предмет "сланина" и доказателства за предходни доставчици. По доставките от "Стоп Комерс" ООД, с предмет "дизелово гориво" са представени единствено процесните фактури. По доставките от "Агро Строй" ЕООД, с предмет "пшеница" са представени само процесните фактури. Касационната инстанция намира, че изводите на административният съд са обосновани и законосъобразни. Решаващият съд е обсъдил всички релевантни събрани доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. Съдът правилно е приел, че въз основа на установените факти не може да се приеме за доказано извършването на реални доставки от страна на горепосочените доставчици. Единствено по процесните доставки от "Меспа" ЕООД са представени търговски документи и разписки, но същите са с предмет "сланина", който е различен от предмета на процесните фактури - "свинско месо". По делото не са представени никакви доказателства за приемо-предаването на спорните стоки, транспортирането им от доставчиците до ревизираното лице и наличието на кадрова и материална обезпеченост. Заключението на вещото лице по ССЕ правилно е кредитирано от съда, но счетоводното отразяване на фактурите не влече след себе си автоматичният извод за наличието на облагаема доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Първоинстанционния съд е достигнал до правилен извод за материална законосъобразност на оспорения РА в тази част, доколкото ангажираните доказателства (процесните фактури) не обосновават извод за реални доставки. С оглед на гореизложеното, решението на административния съд в тази част е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като ответник по касационната жалба на ревизираното лице, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 265.30 лв., изчислено съобразно чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като ответникът не се е явил в съдебно заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,