Решение № 4232 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2014 г.

ВАСVI отделение16.04.2015 г.докладчик т Александър Еленков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1994 от 23.09.2014 г. по адм. дело № 1000/2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4232 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Пловдив срещу решение № 1994 от 23.09.2014 г. по адм. дело № 1000/2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Според чл. 66и (или т. 66и), изречение трето от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен) във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2, предложение последно от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) трудовият стаж, придобит в оранжерийното производство на длъжност агроном, техник по растителна защита, механик и монтьор по поддържане на съоръженията, е от втора категория. С разпореждане № 5409164462 (протокол № ПР-2797 от 07.12.2012 г.) длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - гр. Пловдив е отказало да отпусне на Любен Владов Романов от гр. Раковски лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, като е приело, че не е от втора, а е от трета категория осигурителният стаж от общо 17 години 2 месеца и 7 дни, положен от Любен Владов Романов на длъжностите: а) работник по поддръжката - за периода 28.10.1975 г. - 31.10.1979 г.; б) шлосер по ремонт и подръжката - за периода 01.11.1979 г. - 30.11.1989 г.; в) механик отоплителна централа - за периода 01.12.1989 г. - 19.12.1989 г.; г) енергетик - за периода 01.01.1994 г. - 16.01.1997 г. Този свой извод длъжностното лице е основало на констативен протокол вх. № МП 44820 # 7 от 07.12.2012 г. за извършена проверка по разплащателни ведомости, според който "от предоставената съхранявана в ООА при ТП на НОИ гр. Пловдив информация на фирма СБ "Оранжерии" гр. Раковски не може да се направи категоричен извод и няма доказателства, че дейността на г-н на заеманите длъжности (електротехник в I котелно, бригадир, шлосер по ремонта и шлосер) е свързана с работа непосредствено в оранжерия". С решение № 45 от 28.02.2013 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (сега ТП на НОИ) - гр. Пловдив е оставил без уважение жалбата на Любен Владов Романов срещу това разпореждане със следните мотиви: а) осигурителният стаж за периода 28.10.1975 г. - 31.10.1979 г. на длъжност "работник по поддръжката" правилно е зачетен от трета категория, тъй като в списъка на приравнените професии и длъжности в оранжерийното производство липсва тази длъжност; б) (осигурителният стаж) от 01.11.1979 г. - 30.11.1989 г. правилно е зачетен от трета категория, тъй като в същия списък фигурира длъжност "шлосер по ремонт и поддръжка на вентилации и отопление (проветрителни и оросителни инсталации)" и няма данни положеният стаж като "шлосер по ремонта и поддръжката" да е по подръжка на вентилации и отопление (проветрителни и оросителни инсталации); в) (осигурителният стаж) от 01.01.1994 г. - 16.01.1997 г. правилно е зачетен от трета категория, тъй като длъжността енергетик не е включена в списъка по т. 66и ПКТП (отм.); г) заеманите длъжности по данни от трудовата книжка и по данни в разплащателните ведомости се различават, няма посочени шифри, няма налични други документи, доказващи отнасянето им към приравнените длъжности и професии по т. 66и ПКТП (отм.), ползващи втора категория труд, поради което и не може да бъде уважена претенцията на лицето за зачитане на процесните периоди от тази категория. С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отменил решение № 45 от 28.02.2013 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане № 5409164462/ПР-2797 от 07.12.2012 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че "за периода от 01.11.1979 г. до 30.11.1989 г. в трудовата книжка (на Романов) е вписана длъжност "шлосер по ремонта и поддръжка", а в разплащателните ведомости за същия период Романов фигурира като ел. техник в I котелно, бригадир, бригадир-механик, шлосер по ремонта, шлосер, но това обстоятелство не променя характера на извършваната от него трудова дейност, която несъмнено следва да се квалифицира като дейност, присъща на механик и/или на монтьор по поддържане на съоръженията в оранжерийното производство (защото) използвайки термина "съоръжения", без да конкретизира последните, законодателят очевидно е имал предвид всички инсталации, уреди, машини, апарати, постройки с определено предназначение и др., които се използват в оранжерийното производство". Решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в случая е решение № 45 от 28.02.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив (чл. 118 КСО). А то изцяло е основано на твърдян от директора на ТП на НОИ списък на приравнените професии и длъжности в оранжерийното производство, който не е обнародван в "Държавен вестник" и не е представен от него по делото, нито с пенсионната преписка, нито по някое от проведените по делото съдебни заседания. Затова съдът е бил длъжен да изиска директорът на ТП на НОИ да представи заверен от него препис на този списък. Отговорът на въпроса дали извършваната от Любен Владов Романов трудова дейност като ел. техник в I котелно, бригадир, бригадир-механик, шлосер по ремонта и шлосер, следва да се квалифицира като дейност, присъща на механик и/или на монтьор по поддържане на съоръженията в оранжерийното производство, изисква специални знания в областта на оранжерийното производство, каквито съдът не притежава. В изпълнената по делото съдебна експертиза този въпрос не е обсъждан, а даденият от Пловдивския административен съд в мотивите към съдебното решение отговор е и необоснован, защото изброяването на длъжностите ел. техник в I котелно, бригадир, бригадир-механик, шлосер по ремонта и шлосер не съдържа данни, че трудовите функции по тях са свързани с "поддържане на съоръженията в оранжерийното производство". Спорът между страните по делото е от коя категория - втора или трета - е трудовият (сега осигурителен) стаж, придобит от Любен Владов Романов на длъжностите "работник по поддържката" (за времето от 28.10.1975 г. до 01.11.1979 г.), "шлосер по ремонта и поддръжката" (за времето от 01.11.1979 г. до 01.12.1989 г.), "механик отоплителна централа" ( за времето от 01.12.1989 г. до20.12.1989 г.) и "енергетик" (за времето от 01.01.1994 г. до 16.01.1997 г.) в оранжерии за зеленчуци - гр. Раковски, след това преобразувани в СБ "Оранжерии", "Булгарцвет" ЕООД и "Булгарцвет" ЕАД. В частност спорът между страните е дали така изброените длъжности, вписани в трудовата книжка от Любен Владов Романов, съответстват на длъжностите по т. 66и (или чл. 66и) ПКТП механик и монтьор по поддържане на съоръженията в оранжерийното производство. Отговор на този въпрос следва да бъде даден от специалист в областта на оранжерийното производство. Затова, като е отхвърлил изричното искане на Любен Владов Романов назначената по делото съдебна експертиза да бъде възложена на такъв специалист, Пловдивският административен съд е допуснал съществено нарушение на правилата по чл. 171, ал. 2, изр. 1-во АПК и чл. 195, ал. 1 ГПК. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното от директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив съдебно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Пловдивския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Искането на ответника по касационната жалба, направено с молбата от 20.03.2015 г., да му бъдат присъдени разноските, направени от него в касационното производство, не следва да бъде обсъждано сега. На основание чл. 226, ал. 3 АПК с новото решение по делото Пловдивският административен съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1