Решение № 6272 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14349/2016 г.

Решение № 6272 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14349/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Г. и Р. П. Г., чрез адв. В. А., срещу Решение № 3838/6.06.2016 г. по адм. д. № 11657/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, 23-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като не са били обсъдени всички доводи, водещи до нищожност на един съдебен акт. Твърди се, че е нарушено правото на справедлив съдебен процес. И. се подробни доводи за нищожността на съдебното решение, чиято прогласяване се иска с предявения иск. Моли да се отмени решението на Административен съд С. - град /АССГ/ и да се уважи иска с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационните жалбоподатели, чрез процесуалния си представител, поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Представя подробно писмено становище. Претендира разноските по делото, съобразно представен списък. Ответникът - областен управител на Област с административен център Б., чрез писмено възражение срещу касационната жалба, моли да се остави в сила решението на АССГ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - О. Б., чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Спасова, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на АССГ. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на заплатените от касаторите разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - "С. ц. 1" ЕООД, гр. Б., не взима становище по касационната жалба. Ответниците - В. И. Г., А. И. А. и Л. И. В., чрез процесуалния си представител адв. Табаков, оспорват касационната жалба. Поддържат съображенията изложени в писмения отговор на касационната жалба за недопустимост на предявения иск, поради което искат да се обезсили първоинстанционното решение и да се прекрати производството по делото. Евентуално излагат съображения за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на АССГ да се остави в сила. Претендират разноските по делото. Ответникът - Е. С. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Д. Ж. К., не взима становище по касационната жалба. Ответникът - Е. Ж. К., не взима становище по касационната жалба. Ответниците - Т. Ц. П., Д. О. П. и Б. Д. Б., чрез процесуалния си представител адв. Пушкаров, оспорват касационната жалба и молят да се остави в сила решението на АССГ. Претендират разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 3838/6.06.2016 г. по адм. д. № 11657/2015 г. административният съд, е отхвърлил изцяло предявения от К. К. Г. и Р. П. Г. иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 /сега т. 8/ от АПК, срещу горепосочените ответници, за прогласяване на нищожност на Решение № 5467/14.06.2004 г. по адм. д. № 11203/2003 г. по описа на ВАС, Трето отделение. Претенциите на ищците са били свързани с произнасяне свръх петитум, незачитане силата на пресъдено нещо, неизяснена фактическа обстановка относно размера на отчуждените имоти и правото на обезщетение, както и неясна воля на съда, водещи до невъзможност за изпълнение на съдебното решение, поради което същото е нищожно. По подробно изложени съображения първоинстанционният съд е приел иска за допустим, като е приел за неоснователни доводите за противното от страна на ответниците - В. И. Г., А. И. А. и Л. И. В.. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя доводите на административния съд за допустимост на иска. В чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК изрично е уредена подведомствеността на исковете за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища, като няма пречка това да се иска и по отношение на решение на Върховния административен съд. Предвид изричната правна регламентация на тези искове, е неприложим сочения от ответниците ред по чл. 270, ал. 2 от ГПК. По същество, първостепенния съд, е приел предявения иск за неоснователен, тъй като не е налице нито един от пороците, водещи до нищожност на съдебния акт. Обсъдени са различни хипотези на нищожност на съдебно решение, при което с оглед данните по делото е направен обоснован и правилен извод за неоснователност на предявения иск, тъй като не е допуснат нито един тежък порок на решението, водещ до нищожност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, като са направени верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска, е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен материален закон. Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липсата на основания за прогласяване на нищожност на Решение № 5467/14.06.2004 г. по адм. д. № 11203/2003 г. по описа на ВАС, Трето отделение. Правилен е изводът на съда за това, че, за да е налице нищожност на съдебно решение, същото следва да страда от изключително тежки пороци, свързани с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Изхождайки от примерите за нищожност на съдебен акт съгласно утвърдената съдебна практика - решение, постановено от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано за съдебен заседател, устно или неподписано решение - АССГ е заключил, че визираните от ищеца пороци на съдебния акт не обуславят обявяване на нищожността му. Посочено е също така, че доводите изложени в исковата молба, са свързани със спор за материално право, който може и следва да се реши по общия исков ред. В тази връзка, касационната инстанция намира за неоснователни доводите в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по всички основания за прогласяване на нищожност. Твърденията, че решението на ВАС е нищожно, тъй като не зачитало силата на пресъдено нещо по АД 2929/2002 г. /всъщност е 292/2002/ по описа на БлОС, са изцяло неоснователни. Видно е, че Решение № 5467/14.06.2004 г. по адм. д. № 11203/2003 г. по описа на ВАС е постановено в т. нар. "първа фаза" на производство по обезщетяване по реда на ЗОСОИ, като изрично в диспозитива се позовава на признатите права на обезщетяване с влязлото в сила решение № 194/4.04.2003 г. по адм. д. № 292/2002 г. на Благоевградски окръжен съд. В същото време, конкретния размер на тези права, се определя в т. нар. "втора фаза", съобразно наследствените квоти на всеки от правоимащите. В този смисъл, са неоснователни доводите в касационната жалба за нарушено право на собственост, тъй като конкретния размер на полученото обезщетение се определя в друго производство. Освен това, видно от представените с исковата молба копия от съдебни решения, по молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от касатора в настоящото производство - К. К. Г., е постановено решение № 1346/2.02.2010 г. по адм. д. № 7956/2009 г. на петчленен състав на ВАС, с което е отменено Решение № 675/15.01.2009 г. по адм. д. № 1617/2008 г. по описа на ВАС /касаещо именно втората фаза/, като противоречащо на Решение № 5467/14.06.2004 г. по адм. д. № 11203/2003 г. След отмяната на влязлото в сила решение, делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на ВАС, като с Решение № 9558/8.07.2010 г. по адм. д. № 2130/2010 г. по описа на ВАС, Трето отделение, е отменено първоинстанционното съдебно решение на Благоевградски окръжен съд, касаещо определените квоти на правоимащите във втората фаза и делото е върнато за ново произнасяне. С решение от 15.08.2011 г. по адм. д. № 5/2010 г. по описа на Окръжен съд Б., е утвърдена направената оценка от вещото лице и е определено дължимото обезщетение на всеки от правоимащите. По подадена касационна жалба е образувано адм. д. № 972/2012 г. по описа на ВАС, което към настоящия момент е спряно, но в рамките на това производство ще се реши обема на правата на всяко едно от лицата, съобразно утвърдените квоти. Видно е, че ишците не са лишени от правото на справедлив съдебен процес, каквито доводи са изложени в касационната жалба, включително и по отношение на отнетите имоти и дължимото обезщетение, тъй като това ще се реши в рамките на горепосоченото висящо производство. Предвид изложеното, правилно е прието, че при постановяване на Решение № 5467/14.06.2004 г. по адм. д. № 11203/2003 г. Трето отделение, не е осъществено нарушение, обуславящо извод за нищожността на съдебния акт и като е отхвърлил предявения иск, Административен съд С.-град, е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, ще следва ищците да заплатят на ответниците, направените в настоящото производство разноски. По делото е направено искане от страна на В. И. Г., А. И. А. и Л. И. В. за присъждане на разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение на адв. И. Т., което съдът намира за основателно. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие в рамките на производството пред ВАС, договореното и съответно заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 2400 лв. Съдът макар и да намира, че този размер не съответства на правната и фактическа сложност на делото, при липсата на възражение за прекомерност не може да го намали. Направено е и искане от страна на Т. Ц. П., Д. О. П. и Б. Д. Б., за присъждане на разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение на адв. С. П., което съдът намира за основателно. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие в рамките на производството пред ВАС, договореното и съответно заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 1800 лв. Съдът макар и да намира, че този размер не съответства на правната и фактическа сложност на делото, при липсата на възражение за прекомерност не може да го намали. Също така основателно е искането за присъждане на разноски, представляващо юрисконсултско възнаграждение на О. Б.. По делото, този ответник е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, като са изложени от негова страна подробни съображения по съществото на спора под формата писмени бележки и е представен списък на разноските в размер на 300 лв., поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, този размер следва да се присъди, още повече, че не е направено възражение за прекомерност. Искането на ответника - областния управител на Област с административен център Б. за присъждането на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. По делото, този ответник не е представляван от юрисконсулт, като представените възражения срещу касационната жалба са подписани лично от областния управител. Другите ответници не са предявили искане за присъждане на разноски, като освен това не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. I от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение