Решение № 6831 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1949/2015 г.

Решение № 6831 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1949/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на [ЮЛ] ([ЮЛ]) - гр. [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. К., срещу Решение № 573/19.12.2014 г., постановено по адм. дело № 169/2014 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 20/5.09.2012 на Началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 559/25.10.2012 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на адресата на акта са установени публични задължения за мито и ДДС, ведно със законната лихва върху вземанията, считано от 1.10.2008 г. до окончателното изплащане на главницата. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото 1/. при нередовно приключване на транзитна операция или при приключване чрез злоупотреба или измама, чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР задължава митническите органи да потърсят дължимите публични държавни вземания първо от пряко дължащите ги лица в рамките на възможното, а отговорността на Асоциацията е обикновена солидарна и задължително предполага поредност при събиране на вземанията, която в случая не е спазена. 2/. митническите органи са нарушили разпоредби на Директива 76/308 /ЕИО, кодифицирана с Директива 2008/55 ЕС на Съвета от 26.05.2008 г. относно взаимната помощ по отношение получаването на плащане на митни сборове като е следвало да прибегнат до съдействието на властите на друга държава-членка за събиране на задълженията от получателя на стоката. 3/. неправилно е начислена лихва, считано от задействането на карнета, а не от изтичане на трите месеца по чл. 11, пар. 3 от КТИР за доброволно плащане. Иска се отмяна на решението и на оспорения митнически акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив, чрез юрк. П. Г., оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционния съд са установени следните факти: На 30.09.2008 г., във входно митническо учреждение МП "Капитан Андреево" бил задействан карнет ТИР RX59070187, с титуляр на режима [фирма] / [фирма]/, Република Турция. Превозът започнал от Република Турция като Получаващото митническо учреждение било със сигнификация ROBU1030 Румъния. Срокът, определен от МП "Капитан Андреево" за представяне на превозваните под покритието на тир карнета стоки - 244 колета, с общо бруто тегло 21. 200 кг., в непроменен вид, пред получаващото митническо учреждение бил 30.10.2008 г., като задължение на титуляра на ТИР карнета било да представи ППС, заедно със стоките и съответния ТИР карнет в получаващото митническо управление. Поради липса на данни за приключване на режима до посочения срок, титуляра на режима бил уведомен с писмо изх. № КА4414/ 4084/1.12.2008 г. на Митница Свиленград да представи документи за приключване на транзитната операция. Уведомена за липсата на данни за приключване на режима била и гарантиращата асоциация [ЮЛ]. Във връзка с последното, [ЮЛ] с писмо изх. № 529/25.02.2009 г., представила на Митница Свиленград заверени от Международния съюз за автомобилен транспорт / ИРУ/ фотокопия на талони 1- 2 стр. 3- 4, удостоверяващи завършването на операцията ТИР в получаващото митническо бюро. Входното митническо управление "Капитан Андреево" извършило проверка като изпратило с писмо изх. № КА 4414/1214/19.02.2009 г., до компетентните митнически органи в Република Румъния ТИР карнет известие за издирване. Получен бил отговор от румънските власти, че в получаващото митническо учреждение не са представени нито пратката, нито ТИР карнета и не може да бъде получена информация за тях. С Писмо изх. № КА 4414- 1214/30.04.2009 г. МУ "Капитан Андреево" изискало последваща проверка на полученото от гарантиращата асоциация фотокопие от талон № 2, стр. 4, от който било видно че транзитната операция е завършила в Република Румъния, изпратило до румънската митническа администрация ТС 21 "Искане за последваща проверка" на документи свързани с режим транзит. В отговор, с Писмо изх. № 31327 TZT/ 10.06.2009 г., получено в Митница- Свиленград на 16.06.2009 г., Румънските митнически власти върнали заверен изпратения формуляр ТС 21 в който било отразено, че формулярът не е представен пред компетентния орган и печатът изглежда неистински или фалшифициран. Същевременно, с Писмо изх. № 2319/9.07.2009 г., [ЮЛ] изпратила на Митница- Свиленград копие от манифеста на стоките и талон 1, стр. 1 на карнета ТИР, заверени от румънската митническа администрация, копие от CMR - товарителница, подписана и подпечатана от получателите, заверени от румънската митническа администрация, както и писмо от румънската митническа администрация, потвърждаващо, че няма проблеми по приключването на тези превози. В отговор на това писмо, с друго такова- изх. № КА 4414/1214/16.07.2009 г., МП "Капитан Андреево" посочил, че върнатият от румънските митнически органи формуляр ТС 21 бил с отметка "печатът изглежда неистински или фалшифициран" и поради това Митница- Свиленград ще продължи процедурата по събиране на дължимите митни сборове и други държавни вземания. Предвид тези обстоятелства, административният орган приел, че режимът "транзит", осъществен под покритието на карнет ТИР RX59070187 не е приключил редовно, поради което и съгласно нормата на чл. 203, § 1 и чл. 215, § 3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета, в Република България е възникнало вносно митническо задължение за отговорното лице по режима. По тази причина, на 28.07.2009 г. Началникът на МП "Капитан Андреево" издал Решение № 5000- 0044/28.07.2009 г., с което в съответствие с чл. 214 от Регламент / ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета е бил определен размерът на възникналото митническо задължение- 207 830 лева от който 72 499 лева мито и 135 331 лева ДДС. На основание чл. 96, пар. 1 от Регламент / ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета, титулярът на ТИР карнета бил определен като длъжник и му бил даден 10-дневен срок за заплащане на сумите. Видно от съдържанието на Писмо изх. № КА 14414- 2761/28.07.2009 г., титулярът на ТИР карнета бил уведомен на основание чл. 8, т. 7 и чл. 11, ал. 1 от КТИР и обяснителните бележки към тях, че транзитната операция не е редовно завършена, както и за размера на митническите задължения и другите държавни вземания за стоките, превозени под покритието на конкретния ТИР карнет. С писмо изх. № КА 4414- 2761 от 28.07.2009 г. Митница - Свиленград уведомила на основание чл. 11 и обяснителните бележки към него от Конвенция ТИР от 1975 г. и гарантиращата асоциация, че транзитната операция на територията на Република България извършена под покритието на карнет ТИР № RX59070187, приет на 30.09.2008 г. в МП "Капитан Андреево", е приключила със злоупотреба или измама. В съответствие с това, на асоциацията било посочено, че може да представи доказателства за редовното завършване на транзитната операция, осъществена под покритието на посочения тир карнет. Посочено било и че ако не е възможно доказването, че операцията осъществена под покритието на горепосочения тир карнет е завършена, асоциацията става отговорна съвместно и солидарно с титуляра на процесния ТИР карнет за заплащане на дължимите суми за стоките, превозвани под покритието на същия както следва: 72 499 лева мито и 135 331 лева ДДС. В отговор на това писмо, с друго такова - изх. № 2667/6.08.2009 г., [ЮЛ] изразила становище, че уведомлението за завършване на операцията под покритието на ТИР карнета е нередовно връчено, поради което не може да й бъде ангажирана отговорност. На свой ред, с Писмо изх. № КА 4414/2761/4.09.2009 г., МП "Капитан Андреево" посочил, че върнатият от румънските митнически органи формуляр ТС 21 е доказателство за злоупотреба и измама, поради което уведомлението е редовно изпратено. Междувременно титулярът на ТИР карнет ТИР RX59070187 [фирма], Република Турция обжалвал издаденото по отношение на него Решение № 5000- 0044 от 28.07.2009 г. пред Началника на Митница- Свиленград, който със свое Решение № 8000- 0969 от 01.09.2009 г. оставил жалбата без уважение. Решение № 5000- 0044 от 28.07.2009 г. на Началника на МП "Капитан Андреево" и потвърждаващото го Решение № 8000- 0969 от 1.09.2009 г. на Началник Митница - Свиленград, били обжалвани пред АС- Хасково и отменени с Решение № 14/28.01.2010 г. по адм. д. № 759 по описа на съда за 2009 г. С Решение № 14437 от 29.11.2010 г. по адм. дело № 3043/2010 г., Върховният административен съд отменил решението на Административен съд- Хасково и отхвърлил жалбата на [фирма], Република Турция срещу Решение № 5000- 0044 от 28.07.2009 г. на Началника на МП "Капитан Андреево, потвърдено с решение № 8000- 0969 от 1.09.2009 г. на Началник Митница- Свиленград. На 6.10.2010 г. с Писмо изх. № 42 от същата дата, [ЮЛ] изпратила до Митница- Свиленград, копие от потвърждение на получателя за получаване на стоката, превозена под покритието на ТИР карнета. Решението на ВАС било изпратено на титуляра на ТИР карнета, а с Писмо изх. № 8000- 0969/16.06.2011 г. на Митница- Свиленград, същото било представено и в ТД на НАП- гр. София, Дирекция "Събиране" за образуване на изпълнително дело. На 15.06.2011 г., с Писмо рег. индекс 9000 - 0761 от посочената дата, [ЮЛ] в качеството й на гарантираща асоциация, отново била уведомена от митническите органи на Република България, че не са получени доказателства за завършване на транзитна операция на територията на страната под покритието на карнет ТИР...., поради което дължимите суми били изискани от нея, като били посочени банкови сметки за заплащането им. Писмото било получено от [ЮЛ] на 20.06.2011 г. В тримесечен срок от получаване на писмото гарантиращата асоциация не изплатила изисканите суми. При това положение административният орган приел, че тъй като в случая режимът се осъществява под покритието на карнет ТИР, солидарно с титуляра на същия финансовата отговорност, съгласно нормата на чл. 8 от Конвенция ТИР е на гарантиращата асоциация- поръчител [ЮЛ]. Тъй като титулярът на ТИР карнета не изпълнил доброволно задължението си да изплати изискуемите суми, въпреки че Митница- Свиленград е направила всичко възможно за събирането им от него издал процесното ППСПДВ № 20/2012 от 5.09.2012 г., с което задължил жалбоподателя [ЮЛ] да заплати публични държавни вземания, представляващи мито в размер на 72 499 лева и ДДС в размер на 44 850. 80 лева, ведно с дължимата законна лихва от 1.10.2008 г. до окончателното им погасяване. Постановлението било оспорено и на 25.10.2012 г. заместващия въз основа на Заповед № ЗАМ 676/15.10.2012 г. Директора на Агенция "Митници", със свое Решение № 559 го потвърдил. По делото са депозирани и писма изх. №№ 3547- 000004/11.09.2012 г., 3547/2012/ 000008/8.01.2013 г., 3547/2012/ 000020/16.10.2013 г., 3547/2012/ 000031/27.05.2014 г., 3547/2012/ 000033/11.11.2014 г., всички на публичен изпълнител при ТД на НАП- София, от които е видно, че по повод влязлото в сила решение на Началника на Митница- Свиленград срещу титуляра на ТИР карнета, било образувано изпълнително дело № 3547/2012 г. по което, вкл. към датата на съставяне на последното писмо, няма постъпили суми. Представен са още и Договор от 23.04.2007 г. и Споразумение от 24.04.2007 г. между [ЮЛ] и Агенция "Митници", с което се уреждат отношенията между страните по прилагане на Конвенция ТИР и определяне на условията, при които [ЮЛ] осъществява своите функции като гарантираща асоциация / чл. 1 от Споразумението/. В изпълнение на дадените с отменителното Решение № 4941/9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5044/2013 г. указания, от страна на ответника е изискана и представена информация, получена от Румънските данъчни власти по реда на чл. 171 от ЗДДС и Регламент / ЕО/ № 1798/2003 на Съвета от 7.10.2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху ДДС и за отмяна на Регламент / ЕИО/ № 218/92. Видно от обективиращия я документ - формуляр "Обмен на информация, съгласно членове 7, 15, 16 и 25- 27 от Регламент / ЕО/ 904/2010", при извършена проверка относно съществуването и дейността на получателя на стоките по процесния ТИР карнет- румънското дружество [фирма] / [фирма]/, e "липсващ търговец", неактивен към 1.08.2010 г., като компанията е в банкрут от 20.12.2011 г., предвид което е стартирала правна процедура в Република Румъния по дерегистрацията й. За да отхвърли жалбата против оспорения митнически акт Административния съд Хасково, е изложил мотиви, аналогични на тези на митническите органи. Приел е, че за да се ангажира законосъобразно отговорността на касатора е необходимо наличието на четири предпоставки: да е налице нередовно приключила операция ТИР, което да поражда митническо задължение, конкретизирано по вид и размер; пряко задълженото лице/лица и гарантиращата асоциация да са уведомени за задължението; пряко задълженото лице /лица да не са платили доброволно задължението и да е спазена поредността по чл. 8, § 7 от Конвенция ТИР. Съдът е приел, че първите три предпоставки са безспорни, а и четвъртата е налице, защото митническият орган е направил всичко възможно да изиска плащане от пряко задължения титуляр на режима. Приел е, че щом операцията ТИР не е приключена редовно или е приключила със злоупотреба или измама, не е доказано стоките да са достигнали до получателя и върху него не е преминала отговорността за представянето им пред получаващата митница. Относно началния момент на лихвите за забава, съдът е намерил, че това е моментът на отклоняване на стоката от митнически надзор-датата на задействане на ТИР карнета. Решението е правилно. С Определение от 12.04.2016 г. съдебен състав на Върховния административен съд отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на разпоредбата на чл. 8, § 7 от Конвенция ТИР и разпоредби от Митническия кодекс на Общността в главно производство, по което са установени аналогични на процесните факти. С Решение от 22.11.2017 г. по дело С-224/16 СЕС постанови, че: " Член 8, параграф 7 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, одобрена от името на Общността с Регламент № 2112/78, изменена и публикувана в консолидиран вид с Решение 2009/477, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство митническите органи са изпълнили задължението по споменатата разпоредба да изискат, в рамките на възможното, плащането на съответните вносни мита и такси от титуляря на карнета ТИР като пряко дължащо тези суми лице, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. Член 203, параграф 3, трето тире и член 213 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че получател е придобил или задържал стоки, за които е знаел, че са били превозвани под покритието на карнет ТИР, и фактът, че не е установено тези стоки да са били представени и манифестирани пред получаващото митническо учреждение, сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че такъв получател е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае, че стоките са били отклонени от митнически надзор по смисъла на първата от посочените разпоредби, така че получателят да трябва да бъде признат за солидарен съдлъжник по митническото задължение по силата на втората от тези разпоредби." Дадените отговори по тълкуването на приложимите разпоредби на правото на ЕС потвърждават правилността на първоинстанционното решение и съответствието му с материалния закон. Налице е нередовно приключила операция ТИР, което поражда митническо задължение, конкретизирано по вид и размер; пряко задълженото лице /титулярът на ТИР карнета/ и гарантиращата асоциация са уведомени за задължението; пряко задълженото лице не е платило доброволно задължението и е спазена поредността по чл. 8, § 7 от Конвенция ТИР, като митническия орган е изискал в рамките на възможното плащането на съответните вносни мита и ДДС от титуляря на карнета ТИР като пряко дължащо тези суми лице. Неоснователно е касационната оплакване за неправилно определяне на задължението за лихви, доколкото митническото задължение става изискуемо на датата на задействане на ТИР карнета. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение