Решение № 6631 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7036/2016 г.

Решение № 6631 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7036/2016 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба подадена от началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър против решение № 451 от 14.03.2016 г. постановено по адм. дело № 786 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Б., в частта, с която е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-929 от 28.11.2014 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Несебър, потвърден с решение № 1 от 19.01.2015 г. на началник-отдел "МДТ" в община Несебър, за горницата над 2 235,87 лв. главница и 1 230,90 лв. лихва за такса битови отпадъци (ТБО) за 2009 г. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му при нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не дължи заплащането на ТБО в компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като в близост до процесния имот няма обществени територии, нуждаещи се от почистване. Сочи, че е възможно точно до имота на "Риълти БГ" ЕООД тази услуга да не е извършвана, но почистване на териториите за обществено ползване е извършвано на територията на град О., през която се преминава, за да се достигне до имота на жалбоподателя. Таксата се дължи за почистване на териториите за обществено ползване в населеното място, а не само за териториите до имота на жалбоподателя. В съдебното производство за доказване на реалното предоставяне на услугата са представени множество писмени доказателства - трудови договори, длъжностни характеристики, длъжностно разписание, както и за материалната обезпеченост на извършваната услуга - МПС и друго оборудване. Предвид изложеното прави искане решението, в обжалваната от него част, да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на присъдените с решението разноски в полза на "Риълти БГ" ЕООД, включително и на адвокатския хонорар. Ответникът - "Риълти БГ" ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Сочи, че имотът се намира извън територията на населеното място гр. О., в район, за който няма подробен устройствен план (ПУП). Поради липсата на ПУП за процесния имот, той не може да бъде квалифициран като УПИ по смисъла на § 5, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Имотът е разположен в местността "Мешелика", попадаща в зона "Южен плаж", за която има регулационен план, приет 1971 г. и изменен през 1976 г., но регулацията не е приложена и по отношение на имота липсва действащ план за застрояване. Същият представлява незастроена, пустееща земя, в която няма територии предназначени за обществено ползване. Местността "Мешелика", в която се намира имотът на дружеството, не е посочена в заповед № 1193 от 30.10.2008 г. на кмета на община Несебър, в която са определени районите за организирано поддържане на чистотата за 2009 г. В хода на първоинстанционното производство не е доказано, че услугата по поддържане на териториите за обществено ползване е действително предоставяна на дружеството. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Възразява срещу несвоевременно направеното възражение за прекомерност на разноските пред първата инстанция. Претендира присъждане на направените по делото разноски. От "Риълти БГ" АД е подадена и частна жалба срещу определение № 668/12.04.2016 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение № 451/14.03.2016 г. в частта относно разноските. Излагат се подробни съображения, че реално сторените разноски не са прекомерни, тъй като претендираният размер на адвокатско възнаграждение е близък до минималния. Ответникът по частната жалба - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър - не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По отношение на подадената частна жалба, също мотивира заключение за неоснователност, тъй като разноските са били присъдени съобразно уважената част от жалбата и при отчитане на правната сложност на делото. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба също е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имащо право и интерес от оспорването и насочена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС - Б. е отменил АУЗД № МДТ-929 от 28.11.2014 г., издаден от главен експерт в отдел "МДТ" при община Несебър, потвърден с решение № 1 от 19.01.2015 г. на началник отдел "МДТ" при община Несебър, с който на "Риълти БГ" ЕООД са определени задължения за такса битови отпадъци за 2009 г., за поземлен имот с идентификатор № 53045.503.144, находящ се в землището на гр. О., общ. Несебър, в местността "Мешелика", за сумата над 2 235,16 лева главница и 1 230,90 лева лихва и е отхвърлил жалбата на "Риълти БГ" ЕООД, в останалата й част. Решението се обжалва в частта, с която отменен АУЗД. За да постанови решението съдът е установил от фактическа страна, че "Риълти БГ" ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 53045.503.144, с площ 33203 кв. м., находящ се в землището на гр. О., общ. Несебър, в местността "Мешелика" по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2008 г., влязло в сила на 22.03.2008 г., издадено от ЧСИ с рег. № 706 по изп. дело № 20077060400001. С това постановление дружеството е станало собственик на поземлен имот № 1125 в местността "Южен плаж", гр. О., който по кадастралната карта на града е съставен от два имота: поземлен имот с идентификатор 53045.503.147, с площ 20 359 кв. м. и процесният поземлен имот с идентификатор 53045.503.144. В информационната система на отдел "МДТ" вторият имот е с партиден номер 1751945910002, с площ от 37963 кв. м., като за него е подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с вх. № ДК14019611 от 22.11.2013 г. и посочена отчетна стойност в размер на 7 452 896,16 лв. С АУЗД № МДТ-929 от 28.11.2014 г., издаден от главен експерт в отдел "МДТ" при община Несебър и потвърден от горестоящия административен орган, по отношение на дружеството са установени задължения за имота с партиден номер 1751945910002 за ТБО за 2009 г. в общ размер на 92 275,58 лв., от които 59 623,17 лв. - главница и 32 652,41 лв. - лихви. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съдът е установил, че процесният имот се намира в местността "Мешелика", гр. О., общ. Несебър. Тази местност по действащия регулационен план на гр. О., одобрен със заповед № 919 от 15.12.1971 г., с извършени регулационни промени през 1976 г., одобрени със заповед № 687 от 16.04.1976 г. и актуалния неодобрен кадастрален план на гр. О. от 1989 г., попада на територията на Южен плаж. Имотът е необитаем, незастроен, с тревна, храстовидна и дървесна растителност, има вид на естествена гориста местност. В него не се извършва никаква дейност, не е електрифициран и водоснабден. До процесния имот няма свободен достъп. Стига се по тесен асфалтов път, преминаващ през съседния имот, където е построен клубен комплекс. Т. път е преграден с бариери, настилката не е с добро качество, но е възможно преминаване на коли, включително и такива, извозващи смет. Със заповед № 919/15.12.1971 г. е одобрен общ регулационен и идейно-застроителен план на гр. О.. Регулационният план е за улична регулация и отреждане. Теренът, върху който попадат процесните поземлени имоти, е отреден за пионерски лагер и озеленяване. С последваща заповед № 677/16.04.1976 г. е одобрено изменение на регулацията, действаща към момента на изготвяне на експертизата. По това изменение, теренът, върху който попада процесният имот запазва предназначението си за пионерски лагер и озеленяване. За имота одобрената регулация не е приложена. От разпита на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че имотът се намира в землището на гр. О., м. "Мешелика" - извън границите на населеното място, на територията на южния плаж. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, третиране на битови отпадъци и почистване на териториите за обществено ползване са извършвани от кметство О., по линия на дейност "Благоустройство и комунално стопанство". Не се установява отчетност, която да се отнася до предоставяне на услуги, конкретно за процесния имот. Със заповед № 1193 от 30.10.2008 г. на кмета на община Несебър са определени районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата за 2009 г., като в тази заповед не е включена местността "Мешелика". Не се установява дали тази местност попада в посочения в заповедта "О. - южен плаж". Няма данни в този район да е извършвано организирано събиране и извозване на отпадък. Не са налични данни и по отношение на използваното от общината депо. При така установеното съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че АУЗД, в частта, с която са установени задължения за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, тъй като с него е установено задължение на дружеството за услуги, които не са предоставени от община Несебър. Съдът е посочил, че съгласно т. 2.3 от приложението към заповед № 1193 от30.10.2008 г. на кмета на община Несебър, където е посочен О.-Ю. плаж, както и предвид заключението на вещото лице по СТЕ, с което е установено, че местността "Мешелика" попада в района на О.-Ю. плаж, имотът на дружеството попада в районите на територията на община Несебър, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в частност поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване и сметосъбиране и сметоизвозване. Изложил е, че в хода на производството не е установено в близост до обекта да са налице територии за обществено ползване - улични платна, площади и др., което предпоставя извод, че услугата поддържане на чистотата на територии за обществено ползване не е била реално предоставена. За 2009 г. достъпът до имота се е осъществявал по тесен асфалтов път, преминаващ през съседен имот, в който е изграден клубен комплекс, преграден с бариери, т. е. около него не е била изградена и не е съществувала никаква инфраструктура, която да може да бъде определена като територия за обществено ползване. Приел е също така, че не са ангажирани доказателства тази услуга изобщо да е била реализирана в района в който се намира процесният имот. Наред с това е приел, че липсват доказателства за извършвано в района сметосъбиране и сметоизвозване. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че имотът не се намира в границите на населеното място заради установената като неприложена регулация, тъй като в подадената от дружеството декларация по чл. 14 от ЗМДТ той е заявен като УПИ (парцел) в строителните граници. С оглед на установеното, съдът е отменил обжалвания АУЗД за установените с него задължения над 2 235,87 лв. - главница и 1 230,90 лв. - лихви. Решението е правилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). В разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ законодателят не е конкретизирал кое от определенията на населено място, посочени в чл. 18, ал. 1 от ЗАТУРБ и в § 5, т. 6 от ЗУТ има предвид. В нормата на чл. 10 от ЗМДТ обаче, по отношение на имотите, които се облагат с данък, е посочено, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителите граници на населените места и селищните образования, както и за поземлените имоти извън тях, които имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. С оглед на това и по аргумент от имотите, изключени от данък недвижими имоти - чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗМДТ, е видно, че водещо за законодателя по ЗМДТ е урбанизираният характер на имотите. ТБО може да се дължи и за урбанизирани територии или имоти извън строителните граници на населените места, ако те са включени в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, процесният имот се състои от два поземлени имота, посочени в кадастралната карта, с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване незастроен терен за курортно рекреационна дейност. Имотът е в регулацията на града, в кв. 6, отреден по плана за "Пионерски лагер" и "Озеленяване. От представената по делото заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, а именно заповед № 1193 от 30.10.2008 г. на кмета на община Несебър, е видно, че за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г., е предвидено, че на територията на О. - южен плаж, където се намира имотът на дружеството (съгласно от заключението на вещото лице по СТЕ), ще се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Поради това неоснователно е наведеното в отговора на касационната жалба възражение, че за процесния имот не се дължи ТБО, тъй като за него няма одобрен ПУП. За да е дължима такса за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи и фактът, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината. С цел доказване на реалното предоставяне на услугите от ответника в първоинстанционното производство са представени план-сметка за дейност "Чистота", както и за дейност "поддържане чистотата на обществените места" за 2009 г., за община Несебър; информация за изпълнението на договори за обществени поръчки за доставка на контейнери и кошчета за нуждите на община Несебър, справка за наличните МПС и закупени материали през 2009 г. за кметство град О., длъжностно разписание на дейността на БКС към кметство О., в сила към 01.04.2009 г., длъжностни характеристики за длъжностите "шофьор на товарен автомобил", "хигиенист - разносвач", "механик" и "механик на МПС", както и допълнителни споразумения към трудови договори за длъжностите чистач-разносвач, механик и шофьор. С оглед така представените доказателства, обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на процесния имот. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствената тежест за установяване на фактическите основания за издаване на административния акт е на органа. От представеното по делото длъжностно разписание на дейността на БКС към кметство О., в сила към 01.01.2009 г., се установява щатната численост на персонала, а не реално заетите длъжности към тази дата. Те биха могли да се установят от поименно длъжностно разписание. Следователно не се установява, че към тази дата към К. О. са били назначени 10 лица на длъжност "събирач на смет", 12 лица на длъжност "чистач на улици" и 5 лица на длъжност "работник - озеленяване". От представените допълнителни споразумения към трудови договори се установява единствено наличието на едно лице назначено на длъжност "шофьор", като видно от длъжностната му характеристика, то е следвало да шофира товарен автомобил тип "Сметосъбирач" за почистване на ТБО. Видно от длъжностната характеристика на лицето, назначено на длъжност чистач-разносвач, същото следва да почиства работните помещения в сградата на кметство О. и да изпълнява функции на куриер и връчител на книжа, т. е. тази длъжност не е свързана с почистване на териториите за обществено ползване. Сред основните функции и задължения за длъжността "шофьор на товарен автомобил" е регламентирано "управляването и обслужването на моторно превозно средство - товарен автомобил тип "Сметосъбирач" за почистване на ТБО", както и "попълване на съответните данни в пътните листа". По делото не са представени изготвените съгласно длъжностната характеристика за длъжността "шофьор на товарен автомобил" пътни листа, от които би могъл да се установи маршрутът на товарните автомобили, извършващи сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци. При така установените по делото доказателства и с оглед на така релевираните от касатора отменителни пороци на обжалваното съдебно решение, касационният съд следва да приеме, че по делото не е доказано по отношение на имота на ответника предоставянето на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2009 г. Следователно, като е отменил акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-929 от 28.11.2014 г., в частта на установените задължения за непредоставените услуги, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото ответникът има право на направените по делото разноски. Такива се претендират в размер на 4 869,78 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. От касатора е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е основателно предвид обстоятелството, че в производството пред настоящата инстанция е проведено само едно открито съдебно заседание и делото не представлява фактическа и правна сложност. С оглед на това на "Риълти БГ" ЕООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 3 194 лева, представляващи минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено при материален интерес 88 808,81 лв. По отношение на частната жалба за разноските пред първата инстанция настоящият състав на касационната инстанция намира същата за основателна. За да присъди по-малък от претендирания от "Риълти БГ" ЕООД размер на адвокатско възнаграждение първоинстанционният съд е обосновал извод за липса на фактическа и правна сложност на делото, както и за наличието на множество дела между същите страни с аналогичен предмет. В представения договор за процесуално представителство пред съд от 25.09.2015 г., сключен между "Риълти БГ" ЕООД и Адвокатско дружество "Димитров, Петров и Ко", уговореното адвокатско възнаграждение по дело 786/2015 г. е в размер на 3 000 евро с ДДС, като е посочено, че това възнаграждение е за защита на клиента пред всички съдебни инстанции по делото. С представения списък с разноски пред първата инстанция, процесуалният представител на дружеството е претендирал пълния хонорар за процесуално представителство и защита, съгласно представения договор - левовата равностойност на 3 000 евро - 5 867,49 лв. Минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от жалбата е 3 174 лева, /изчислено при материален интерес 92 275,58 лв. и уважена част от жалбата за 88 808,81 лв./, а не както е посочено в решението - 3 194 лева. В оспореното с частната жалба определение № 668/12.04.2016 г., с което е отхвърлено като неоснователно искането на процесуалния представител на "Риълти БГ" ЕООД за изменение на процесното решение в частта за разноските е посочено, че присъдените разноски включват заплатено адвокатско възнаграждение, заплатено възнаграждение на вещо лице и заплатена от жалбоподателя държавна такса. Това не кореспондира с мотивите на съдебното решение в частта за разноските, където е посочено, че присъденият размер представлява изчисленият от съда размер на минималното адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата. Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на фактическа и правна сложност на делото, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 5 867,49 лв. се явява прекомерно. На "Риълти БГ" ЕООД следва да бъде присъден и съответният на уважената част от жалбата размер на останалите извършени разноски - за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, а именно - 558 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение