Решение № 12243 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2714/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 46 от 04.01.2024 г., постановено по административно дело 574/2023 г. от Административен съд Плевен, с което е обявена нищожността на негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. 02-150-2600/6379#8/22.05.2023 г. (УП). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу писмото бъде отхвърлена и му бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Агросервиз Комтрак Тръстеник ЕООД, чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. За да обяви обжалваното пред него УП за нищожно първоинстанционният съд приема, че същото е постановено в противоречие със съдебно решение. От доказателствата по делото се установява, че за кампания 2019 г. по подаденото от Агросервиз Комтрак Тръстеник ЕООД заявление за подпомагане е било постановено УП с изх. 02-150-2600/6379/05.08.2021 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което за Схема за плащания за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) от поисканата сума в размер на 101736,36лв. са извършени намаления в размер на 48528,78 лв. и е изплатена сума в размер на 53207,58 лв. В частта, в която е извършено посоченото намаление УП е обжалвано, при което е образувано адм. дело 709/2021 г. по описа на АС Плевен. С постановеното по него решение 66 от 21.02.2022 г., оставено в сила с решение 10854 от 29.112022 г., постановено по адм. дело 3161/2022 г. на ВАС това УП е отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне след констатация, че актът не отговаря на изискванията за неговата мотивираност, тъй като не са посочени фактическите и правни основания за постановяването му, което препятства съдебната проверка на акта за неговата материална незаконосъобразност. В тази връзка са изложени конкретни факти, приети за установени от съда, които според него не са били съобразени, като е посочена и нормативна уредба, която обаче не е била посочена от органа като основание за постановяване на УП. След връщане на преписката Заместник изпълнителният директор на ДФЗ постановява обжалваното по адм. дело 574//2023 г. по описа на АС Плевен УП, което с обжалваното пред настоящия състав решение 46 от 04.01.2024 г. е обявено за нищожно. За да постанови акта си първоинстанционният съд приема, че УП е постановено, в противоречие с дадените от съда указания, като в тази насока сочи, че административният орган се е позовал отново на резултатите от извършената проверка на място в хода на административното производство, по отношение на която в съдебното решение, с което е отменено предходното УП е прието, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Посоченото не отговаря на фактите, тъй като в решение 66/21.02.2022 г., постановено по адм. дело 709/2021 г. на АС Плевен за нарушение е прието, не позоваването на резултатите от извършените проверки, а липсата на извършена проверка по възражението, подадено от земеделски производител срещу констатациите, направени въз основа на тези проверки, тъй като съдът е счел, че това е довело до постановяване на акта при неизяснена фактическа обстановка. Необосновани и неправилни, а и взаимоизключващи са изводите в обжалваното решение, че при постановяване на акта не са изпълнени указанията за неговата мотивираност, тъй като органът се е позовал на същите факти, на които се е позовал и при издаване на предходното УП, които не е имал право да преценява, като обхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо на двете решения (вероятно на решението на АС Плевен и това на ВАС). Безспорно при постановяване на актовете си административните органи следва да съобразят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като съгласно чл. 36 АПК доказателствата се събират служебно от органа, който е сторил това извършвайки две проверки на място. При това няма пречка събраните в хода на административното производство доказателства да бъдат съобразени от органа при постановяване на акта му, а и липсват подобни указания в решение 66/21.02.2022 г., постановено по адм. дело 709/2021 г. на АС Плевен противно на приетото в обжалваното пред настоящия състав решение. Обстоятелството дали фактите и обстоятелствата са правилно установени и отговарят на действителното положение е въпрос по същество, който се решава от съда, след обсъждане и анализ поотделно и в съвкупност на всички събрани в хода административното и съдебно производство доказателства. В решението си АС Плевен приема, че обстоятелството, че в обжалваното пред него УП са доразвити и конкретизирани някои от мотивите и правните основания посочени в първото постановено УП по заявлението на земеделския производител не променя извода, че при издаването му е допуснато нарушение по чл. 177, ал. 2 АПК, защото фактическите основания за издаване на акта са идентични с тези, посочени в първото УП. Този извод е неправилен и необоснован, тъй като на първо място първото УП е отменено с влязло в сила съдебно решение с изложени подробни мотиви, че не са посочени конкретни фактически и правни основания т.е. прието е, че такива е нямало и съответно са дадени указания при новото произнасяне органът да изложи именно фактически и правни основания, въз основа на които е формирал изводите си, а на второ от съдържанието на обжалваното пред първоинстанционния съд УП се установява, че органът се е съобразил с дадените му указания, като е изложил установените и приети от него фактически и правни основания за конкретния случай. Предвид изложеното настоящия състав намира, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено. В случая не е извършена проверката по чл. 168, ал.1 АПК актът не е проверен за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, при което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който при постановяване на акта си по съществото на спора следва да се произнесе и по направените искания за присъждане на разноски по делото, съобразно разпоредбата на чл. 143 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение