Решение № 8 от 6.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 735/2008 г.

Решение № 8 от 6.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 735/2008 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Р. Р. Х. е отправил на 26 ноември 2008 г. искане по реда за възобновяване на наказателните дела (глава 33 от НПК) срещу осъждането му от районния съд - София като първа инстанция и от Градския съд - като втора инстанция. Първоинстанционната присъда е от пети декември 2007 г. по нохд № 1998/06 г. и е за хулиганството, извършено на 14 юни 2004 г. - престъпление по чл. 325, ал. 2 НК (хулиганските действия са се отличавали с изключителен цинизъм), за което е наложено наказание 1 г. лишаване от свобода условно за 3 г. Това наказание и наказанията по други две дела на СРС са кумулирани по правилата за съвкупностите от престъпления в едно общо наказание в размер на 3 г.л. св. и обществено порицание, а то вече е увеличено с една втора за ефективно изтърпяване при общ режим. Второинстанционното (въззивно) решение - № 59 от 23 юни 2008 г. по внход № 284/08 г., е издадено по жалба от подсъдимия, не е обжалваемо по касационен ред и не е проверявано досега по реда на възобновяването. Искането за възобновяване на делото съдържа позоваване на всички основания за това, но единственото възражение на неговия подател е за осъждането му без разпита на свидетеля И, респ. при съществено нарушение на процесуалните правила относно доказването на обвинението. Осъденият не е взел участие в съдебното заседание на ВКС, а искането за възобновяване на делото е поддържано от служебен защитник, който го допълва и с възражение за несъставомерност на извършеното като хулиганство. Прокурорът в тази инстанция е за отхвърляне на искането на осъдения. ВКС намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Неоснователно се смята, че показанията на И. К. могат да се противопоставят решаващо на останалите доказателства, подкрепящи осъждането. Може дори да се предположи некоректност при частичното му оспорване, ако се имат предвид неуспешните усилия в двете съдебни инстанции да бъде издирен свидетелят, промяната в показанията му по време на дознанието и противопоставянето на Х. да бъде констатирана тя в предишен етап на съдебната фаза по делото (нохд № 6919/04 г., съд. зас. на 6 юни 2005 г.) като и междувременното изчезване на съответния протокол за разпит на л.20 от досъдебното производство. Предположението за некоректност се подсилва и от опита на Р. Х. да създаде основание за отвод на съдията в първата инстанция, завеждайки гражданско дело срещу нея по време на висящия наказателен процес (л.194-196 от последното дело в районния съд). Що се отнася до направеното от служебния защитник в тази инстанция възражение за несъставомерност на деянието като по-тежко наказуемо хулиганство, то очевидно не държи сметка, че подобно поведение съвсем не е инцидентно за Х., а също така за конкретното съдържание на непристойните му действия. Ръководен от изложеното и съобразено с разпоредбите в глава ХХХIII от НПК, ВКС - I н. о.