Решение № 9533 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1365/2012 г.

Решение № 9533 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1365/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Хлебопроизводство" ООД със седалище в гр. Стара Загора против решение № 5574 от 06.12.2011 г., постановено по адм. д. № 7932/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД -03-03 от 19.07.2011 г. и. д. главен директор на ГД "Контролна дейност" - ДАИ към Изпълнителна агенция за прилагане на принудителна административна мярка "спиране от движение за шест месеца" чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на собствения на дружеството товарен автомобил - влекач "Мерцедес" с рег. № СТ 2347 КК на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Представени са писмени бележки. Ответникът - главеният директор на ГД "Контролна дейност" - ДАИ към Изпълнителна агенция, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение Административният съд - София град е приел от фактическа страна, че при извършена проверка за спазване разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП на 19.07.2011 г. е съставен АУАН от младши инспектор при ОО "КД - ДАИ" - Стара Загора, в който е констатирано, че Димчо Делчев Димов, в качеството му на водач на влекач "Мерцедес" с рег. № СТ 2347 КК и прикачено полуремарке рег. № СТ 6554 ЕХ, собственост на "Хлебопроизводство" ООД, гр. Стара Загора, е извършвал обществен превоз на товари - пшеница, като влекачът е без издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България. При проверката е иззето от водача и отразено в АУАН № 119305/19.07.2011 г. свидетелство за регистрация на влекача. Безспорно е, че влекачът "Мерцедес", който е осъществявал обществения превоз на товари е собственост на касатора. На основание съставения на водача акт за установяване на административно нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган с оглед представената по делото заповед за делегиране на правомощието за издаване на ПАМ по чл. 106а от ЗАвтП. Счел е, че оспореният административен акт е издаден в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения, че е изпълнена хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Решението е правилно. Постановено е при съобразяване на относимите към спора факти и обстоятелства и при точно приложение на материалноправните норми. Именно органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" са компетентни да извършват контрол за спазването на нормативните изисквания за извършване на обществен превоз. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5, т. 5 и чл. 91, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАвтП контролните органи на изпълнителната агенция са натоварени със законовото правомощие да осъществяват контролни функции по Закона за автомобилните превози. В чл. 91, ал. 4 от този закон изрично е посочено, че служителите на агенцията имат право да осъществяват непосредствен контрол за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници и товари. От доказателствата по делото е безспорно, че проверката на влекача на касатора е извършена именно от служител на агенцията, който е надлежно оправомощен. Неоснователни са твърденията на касационното дружество, че няма нарушение от негова страна, тъй като мярката е наложена на превозното му средство, за което той има сключен договор за наем с фирма, притежаваща лиценз за превоз в Общността. Начинът на изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП - чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, сочи за адресат на мярката и лицето, на което е регистрираното превозното средство. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, регистрацията се извършва именно на името на собственика. С оглед на това точно от него следва да бъде отнет удостоверителния документ. Фактът, че касаторът лично не е извършил нерегламентирания превоз е ирелевантен за изпълнението на мярката. Касаторът, като собственик на МПС, спрямо което е приложена мярката, има самостоятелен правен интерес от оспорване на заповедта и той следва да проведе на собствено основание пълно и главно доказване, с което да обори констатациите на административния орган. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. Автомобилният превоз на пътници и на товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробната й регламентация на национално и на европейско ниво. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници е необходим лиценз за територията на страната или лиценз на Общността. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, за което се носи административнонаказателна отговорност, която е лична - на водача, и различна от преустановяващата принудителна административна мярка. Правилен е изводът, че административният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. От данните по административната преписка е видно, че Лиценз № 6214 за международен автомобилен превоз на пътници с валидност от 3.05.2011 г. до 2.05.2012 г. е издаден на "Лесо Инвест" ООД, гр. Стара Загора, като последното дружество има сключен договор за наем на влекача "Мерцедес" с "Хлебопроизводство" ООД. Но редът за лицензиране на обществените превозвачи е уреден в Глава Втора на Закона за движение по пътищата, в съответствие с който кандидатът следва да докаже пред министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице, че отговаря на изискванията за благонадеждност, професионална компетентност, финансова стабилност и установяване на територията на Република България (чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП). Наличието на тези обстоятелства се преценява от компетентния орган по отношение на всеки кандидат. Една от хипотезите ресорният министър да откаже издаването на лиценз за дейността е кандидатът да не отговаря на някое от изискванията, изброени по-горе. Следователно, всеки лиценз е поименен, както се установява и от съдържанието на представения по делото такъв на името на "Лесо Инвест" ООД, и същият дава право на конкретно посочения в него търговец да извършва съответната лицензирана дейност. Евентуалните договорни отношения между лицензираното дружество и друг търговец (в случая касационният жалбоподател) нямат за последица прехвърлянето на правата, произтичащи от издадения лиценз върху различно от лицензираното дружество. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че представения договор за наем на влекач между касатора и "Лесо Инвест" ООД, представлява частен документ, без достоверна дата, поради което не доказва по несъмнен начин отразените в него обстоятелства. Водачът на автомобила е бил в трудово правоотношение с касатора, а не с "Лесо Инвест " ООД. От представените доказателства не може да се направи извод, че водачът извършва транспорта от името и/или за сметка на "Лесо Инвест" ООД. Неоснователно е възражението на касатора, че в обжалваната заповед не е индивидуализиран автомобила, спрямо който се прилага ПАМ и че не е конкретизиран адресата на заповедта. В оспорения акт автомобилът е описан изключително прецизно - посочени са видът на автомобила, марка, модел, рег. №, както и собственикът - Хлебопроизводство ООД, Стара Загора. Адресат на заповедта е именно собственикът на влекача, по отношение на когото е наложена ПАМ. Не може да се приеме и доводът, че непосочването в заповедта на конкретното нарушение - чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.99 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Органът е посочил правилната правна норма- чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП, която е послужила като основание за налагане на процесната ПАМ. Административно- наказателното производство е отделно производство, различно от настоящото ето защо пороците на издаденото НП, не могат да повлияят върху законосъобразността на обжалвания акт. В тази връзка без значение е обстоятелството, че издаденото НП е било отменено от АС-Стара Загора. Целта и характера на наложената ПАМ са различни от тези на наложеното административно наказание. Пороците на административнонаказателната процедура не налагат отмяна на заповедта, с която е наложена ПАМ, тъй като принудителната административна мярка се налага в отделно административно производство. Ето защо като е направил заключение за законосъобразност на оспорения акт, АССГ е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от наведените с касационната жалба пороци. Предвид изложеното касационната инстанция счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд,