Решение № 5912 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5333/2019 г.

Решение № 5912 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5333/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. Харутай, [гражданство], е подал касационна жалба срещу решение № 1994/22.03.2019 г. по адм. дело № 140/2019 г. по описа на Административния съд – София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 263 от 30.01.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените производствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че А. Харутай, [гражданство], по етническа принадлежност – [етническа принадлежност], по вероизповедание – [вероизповедание], [семейно положение], подал до Държавната агенция за бежанците молба № 3965/19.09.2016 г., с която поискал да му бъде предоставена закрила. На проведеното интервю на 20.09.2017 г. чужденецът разказал, че напуснал Афганистан нелегално през 2008 г. и влязъл в Пакистан, където пребивавал до март 2016 г. После нелегално преминал със съпругата си в Иран, но полицията ги върнала в Aфганистан. А. Харутай отново напуснал страната и преминавайки през Пакистан и Иран, пристигнал в Турция. Оттам през септември 2016 г. влязъл нелегално в България. След като бил арестуван от полицейски служители, подал молба за закрила. На проведеното интервю разказал, че през 2006 г. имал проблеми с талибаните, които искали от него да се откаже да доставя тухли за изграждането на сгради, ползвани от американски войници. На тези заплахи той не обърнал сериозно внимание. През 2005 г. получил заплаха от човек, за когото съпругата му била сгодена като малка. А. Харутай заявил, че върху него не е оказвано насилие и не е бил арестуван в страната по произход – напуснал е страната заради отправените му заплахи С решение No 263/30.01.2018 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Харутай, като мотивирал отказа си с причините, поради което чужденецът напуснал страната. Те били характеризирани като икономически и такива от социално-битов, личен характер и не попадали в обхвата на закрилата, предоставяна по Закона за убежището и бежанците. Административният съд приел, че оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на закона. Съдът споделил изводите на административния орган за липса на основанията за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Чужденецът не бил преследван в държавата си по произход поради етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Той изрично заявил, че не е бил преследван от властите в родината си и че отправените от талибаните заплахи не възприел сериозно. Случаите на заплахи, които споделил, били от 2005 и 2006 година. След тях не се твърдели други случаи, което указвало на липсата на реален риск от посегателство върху лицето при завръщането му в страната. Обстоятелствата, които жалбоподателят изтъквал, не обосновавали необходимост и от предоставяне на хуманитарен статут, при положение, че той не е бил изложен на тежки и лични заплахи срещу живота и личността и не е бил заплашен да претърпи такива при отсъстващ вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на Афганистан. Според административният съд, не се потвърждавало твърдението, че кандидатът за статут страда от тежко психично заболяване, което било игнорирано при разглеждане на искането му за предоставяне на закрила. Видно от представените документи – епикриза от 22.02.2018 г., издадена от Център за психично здраве "Проф. Шипковенски" и от писмо от 9.10.2017 г. на "Център Надя", на жалбоподателя била поставена диагноза [диагноза]. На проведеното интервю А. Харутай не споменал, че има влошено здравословно състояние и че се нуждае от медицинска помощ. В документите било отразено, че той страда от постравматичен стрес и депресивно разстройство без психотични симптоми. Съдът отбелязал, че жалбоподателят вероятно изживява стрес, тревоги и трудности, тъй като е мигрант и се намира извън родината си, но тези състояния не са основание за предоставяне на международна закрила. По тези съображения административният съд приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Не се споделя оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не е изяснил всестранно обстоятелствата по случая и не е обсъдил всички събрани доказателства. Съдът е анализирал бежанската история и не е намерил основание за отмяна на оспорения административен акт. Обсъдени са фактите, сочени от кандидата като причина за напускане на държавата по произход, актуалната обстановка в нея, както и възможностите за проявата на рискови фактори, които биха могли да застрашат живота, здравето и личността на чужденеца, ако се завърне в Афганистан. Въз основа на цялостна преценка на обстоятелствата съдът направил законосъобразен извод, че нормативните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на А. Харутай не са налице. Административният съд е изложил мотиви по довода на касационния жалбоподател, че е лице от уязвима група, тъй като страда от психично заболяване. Фактически жалбоподателят не е предоставил информация, нито е имал поведение, сочещо наличието на психични проблеми по време на административното производство, поради което издаденото от административния орган решение не би могло да съдържа обсъждане, свързано с психичното му здраве и да се преценява като незаконосъобразно в този аспект. Административният съд коректно е анализирал информацията, съдържаща се в епикриза от 22.02.2018 г., издадена от Център за психично здраве "Проф. Шипковенски" и от писмо от 9.10.2017 г. на "Център Надя", според които А. Харутай е диагностициран с [диагноза] и [диагноза]. Дали тези диагнози могат да характеризират лицето като такова с психично заболяване е въпрос на експертно заключение, каквото жалбоподателят не е ангажирал. Законът за убежището и бежанците предвижда полагането на допълнителни грижи от страна на приемащата държава за чужденците от уязвима група, като се отчитат особеното им положение и специалните им потребности. Принадлежността на чужденци, търсещи закрила, към уязвима група обаче не е самостоятелно основание за предоставяне на статут, както се поддържа в касационната жалба. Медицинските констатации в представените по делото документи сочат на психични проблеми на жалбоподателя, които не са причина за емиграцията, а вероятно са предизвикани от нея. Няма никакви данни за психично заболяване на чужденеца в бежанската му история, още повече за прояви на дискриминация или преследване в държавата по произход, провокирани от негово психическо заболяване, които да обосноват искането му за предоставяне на специализирана закрила. Ако заболяването се е проявило след приключване на административното производство и затова не е споменато на проведеното с кандидата интервю, както се твърди в касационната жалба, то очевидно не може да бъде свързвано с обстоятелствата, мотивирали кандидата да напусне Афганистан. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение