Решение № 11563 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12413/2014 г.

Решение № 11563 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12413/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1807/1.08.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2530/2013 г., с което е отменен РА № 161300827/7.05.2013 г. и РА № Р-1315507/18.05.2013 г. за поправка на РА, издадени от Л. Е., на длъжност гл. инспектор по приходите, в потвърдената им и изменена част с Решение № 733 от 19.07.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. Пловдив. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Йордан Георгиев Шишков, чрез процесуалния си представител адв. Димитров оспорва същата като неоснователна в с. з. и чрез депозиран отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на деловодни разноски и адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С Решение № 1807/1.08.2014 г., постановено по адм. д. № 2530/2013 г Административен съд - Пловдив е отменил РА № 161300827/7.05.2013 г. и РА № Р-1315507/18.05.2013 г. за поправка на РА, издадени от Л. Е., на длъжност гл. инспектор по приходите, в потвърдената им и изменена част с Решение № 733 от 19.07.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. Пловдив. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел за доказано, че ревизираното лице е било земеделски производител и е развивал дейност като такъв за ревизирания период, която да е източник на отразените в годишните данъчни декларации за 2006 - 2011 г. доходи. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения. По повод основанията за прилагане на специалния ред за осъществяване на обсъжданото ревизионно производство, съдът е изложил подробни съображения, който се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено, че ревизираното лице е регистриран земеделски производител, като реализираните от него доходи, с оглед на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ са освободени от облагане за дейността му, свързана с производството на непреработена растителна продукция. Още в хода на ревизионното производство са представени заверено копие на Регистрационна карта на ревизираното лице като земеделски производител, а освен това и копие от Булстат карта. Представени са и нотариални актове за закупуване на земеделски земи. Йордан Георгиев Шишков е регистриран като земеделски производител на 21.03.2002 г. и има последващи заверки за всяка година до 2011 г. включително за целия ревизиран период. За процесните 2008 г. и 2009 г. са представени анкетни карти и анкетни формуляри на регистрирания земеделски производител. За да е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, според посочения текст е необходимо да е установено, че "декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездното финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период". Според чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. Двете правни норми изрично посочват декларираните приходи, доходи. Ревизираното лице в случая безспорно е декларирало доходи от дейност като земеделски производител. Заключението на вещото лице потвърждава това след проверка на счетоводните документи. С оглед на изложеното, правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че същите следва да бъдат взети предвид при съпоставката на приходите и разходите за съответния данъчен период. В случая не е доказано от приходната администрация от една страна предпоставките за извършване на ревизия по особените правила на чл. 122 от ДОПК, а от друга страна характера на източниците на декларираните приходи, доколкото е установено от съда, че същите са от реализирана непреработена растителна продукция. Нормативната уредба по отношение на доходите като земеделски производител е следната: 2006 г. - 2009 г. доходите като земеделски производител не са облагаеми, а през 2010 и 2011, ЗДДФЛ установява нормативно признати разходи в размер на 60% от декларираните доходи. Задължението за водене на счетоводство, изискванията и принципите за неговото осъществяване са предмет на правната уредба на Закона за счетоводството (ЗСч). Доколкото ЗСч урежда изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията (чл. 1, ал. 1, т. 1), постулатите на този нормативен акт не са приложими по отношение на лицата, които не са предприятия. За целите на ЗСч, предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от същия закон, предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 от Търговския закон физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност не се смятат за търговци. Следователно, физическите лица, произвеждащи земеделска продукция, които не са регистрирани като търговци по Търговския закон, не могат да бъдат определени като предприятия по смисъла на ЗСч и нямат задължение да водят счетоводна отчетност. На основание чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, физическите лица, регистрирани като земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, са освободени от облагане за доходите си от дейността, свързана с производство на непреработена растителна и животинска продукция по смисъла на т. 21 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Въпреки това, в съответствие с чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ тези доходи следва да бъдат декларирани в годишната данъчна декларация в брутен размер, като същите не участват при формирането на общата годишна данъчна основа. В аспекта на гореизложеното в ЗДДФЛ липсват специални изисквания по отношение на документирането на разходите, различни от тези, предвидени в счетоводното законодателство. Следователно, физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ нямат задължение за доказване на разходите си с първични документи. По отношение отчитането на придобитите доходи е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. На основание чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез ФУ лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ и извършват продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни. Правилно и законосъобразно е приел първоинстанционният съд, че като се вземат предвид подадените ГДД, представените многобройни писмени доказателства от ОДЗ - Пловдив, НА за притежавани земеделски земи, както и свидетелските показания на разпитаните свидетели Кушкиев и Стаменов, по безспорен начин се установява, че ревизираното лице, в качеството си на земеделски производител, е развивал земеделско производство през процесните ревизирани периоди като логичното е да е и получавал доходи от своята земеделска продукция, които надлежно е декларирал в ГДД. Непризнаването на тези доходи за действително получени от страна на приходната администрация е необосновано и неправилно и правилно е отменен РА. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил, всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод относно законосъобразността на оспорения пред него акт и този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски: Пред касационната инстанция е претендирано възнаграждение от страна на процесуалният представител на касационния ответник. С оглед изхода на делото и съобразно представените доказателства претенцията следва да бъде уважена в размер на 670 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение