Решение № 10997 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10120/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Медик -28 -Дружба Амбулатория за извънболнична групова първична медицинска помощ "ООД представлявано от управителя д-р Н. Манолов срещу решение 5217 от 04.08.2022г., , постановено по адм. дело 1051/2022 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата против Заповед за налагане на санкции РД-15-1555/16.12.2021 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която на лечебното заведение е наложена санкция частично прекратяване на договор 22-1471/2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК чрез СЗОК и Медик -28 -Дружба Амбулатория за извънболнична групова първична медицинска помощ "ООД представлявано от управителя д-р Н. Манолов, изпълнител по пакет първична извънболнична медицинска помощ за отчетена дейност, която реално не е извършена по отношение на медицинската дейност на д-р Н. Манолов. Наведените в жалбата пороци са за неправилност и незаконосъобразност на първоинстационния съдебен акт, неправилно приложение на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата и отмени заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Ответникът Директорът на Регионална здравноосигурителна каса-София-град в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции Заповед за налагане на санкции РД-15-1555/16.12.2021 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която на основание чл. 412, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 421, ал. 1, б. а от Национален рамков договор за медицински дейности за 2020-2022 г. във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, б.а от ЗЗО на лечебното заведение е наложена санкция частично прекратяване на договор 22-1471/2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК чрез СЗОК и Медик -28 -Дружба Амбулатория за извънболнична групова първична медицинска помощ "ООД представлявано от управителя д-р Н. Манолов, изпълнител по пакет първична извънболнична медицинска помощ за отчетена дейност, която реално не е извършена по отношение на медицинската дейност на д-р Н. Манолов. В мотивите на заповедта е прието, че от събраните доказателства по отношение на медицинската дейност на д-р Н. Манолов е установено отчитане на медицинска дейност, която не е извършена в изпълнение на договора с НЗОК, но е заплатена в резултат, на което лечебното заведени носи административна отговорност съгласно глава XXI, санкции за изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ по чл. 412 и чл. 413 от НРД за МД 2020 - 2022 г. На основание чл. 421, ал. 1, б. А от НРД за МД 2020 - 2022 г. за установено нарушение на чл. 215 е наложена санкция "прекратяване на договора частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността". Административното производство е инициирано от ответника, който със Заповед е разпоредил да бъде извършена пълна проверка на лечебното заведение по изпълнение на договор 22-1471/2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК чрез СЗОК и Медик -28 -Дружба Амбулатория за извънболнична групова първична медицинска помощ "ООД представлявано от управителя д-р Н. Манолов, изпълнител по пакет първична извънболнична медицинска помощ От фактите изложени по делото е видно че, лечебното заведение е уведомено за отхвърлена дейност за заплащане за период м.08.2021г поради починал пациент, на името на когото е отчетен АЛ 6298/30.08.2021 г. , а с уведомително писмо вх. 22-1471-23/1/27.09.2021 г. от д-р Манолов е уведомил СЗОК за техническа грешка в отчетен АЛ 6298/30.08.2021 г. , която е подадено дванадесет дни по-късно. В Амбулаторен лист 6298/30.08.2021 г. на името на починалото вече лице е записано подробно и обстойно състояние на жив и здрав човек, след като на 29.08.2021г. лицето вече е било починало. Отразено е издаването на бл. МЗ-НЗОК 4 с код 10.10. Този амбулаторен лист не е подписан от пациента, с което да бъде удостоверено извършването на съответния преглед. При извършената проверка на медицинската документация е установено, че на името на същото това лице за 2021 г. са издадени четири амбулаторни листа, както следва: АЛ 6298/30.08.2021 г, АЛ 6200/25.08.2021 г., АЛ 3346/12.05.2021 г. и АЛ 1050/17.02.2021 г., които не са подписани от пациента. Нарушенията са квалифицирани като нарушение на работата с медицинска документация, съгласно чл. 217, чл. 218, ал. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от Н. за МД за 2020-2022 г. и приложение 2 към него във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, изразяващо се в липса на положен подпис на пациента върху издадените четири амбулаторни листа. След анализ на приложените към административната преписка и събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд намира за необорени фактите обосновали издаване на процесната заповед. Обосновава правния си извод на клаузата на чл. 1, ал. 1 от индивидуален договор 221471/14.02.2020 г. , съгласно която изпълнителят - оспорващото дружество - се задължава да оказва първична извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица, съгласно приложение 1 към чл. 1 на Наредба 9 от 2019 г., а възложителят - НЗОК - се задължава да закупува и заплаща ПИМП съгласно НРД за медицинските дейности за 2020-22 г. в описания обхват. Съдът приема за законосъобразно приложена санкцията, в съответствие на материалноправна норма на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, съответно чл. 421, ал. 1, пр. 1, б. "а" Н. за МД 2020-2022 г., приложима в случаите на отчетена медицинска дейност от изпълнителя на медицинска помощ, която медицинска дейност да не е извършена. Предвид данни за отчитане на медицинска дейност чрез издадения от лекаря амбулаторен лист 6298/30.09.2021 г. по отношение на лице, което вече е било починало, съдът приел за законосъобразна наложената на лечебното заведение санкция. Съставът на чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО и чл. 421, ал. 1, пр.1, б. "а" от Н. за МД 2020-2022 г. са изпълнени, поради което дейността е прекратена на лечебното заведение като търговско дружество само по отношение практиката на лекаря, който е отчел неизвършена дейност - д-р Н. Манолов, поради което е налице само частично прекратяване на договора. Съдът е изложил правен извод за законосъобразно налагане на санкцията по чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО, което не било опровергано от доводите, изложени в жалбата. Съдът е обосновал в мотивите на оспореното решение и нарушение на чл. 43, ал. 2 от Кодекса за професионалната етика на лекарите в България, т.к. общопрактикуващият лекар не е бил уведомен за приемането на неговия пациент в лечебно заведение, нито за настъпилия летален изход. Съдът не възприел доводите в жалбата за допусната техническа грешка при вписването на АЛ 6298/30.09.2021 г. в електронния отчет за месец август 2021 г. която после доброволно била коригирана с уведомително писмо вх. 22-1471-23/1/ от 27.09.2021 г. В тази връзка са изложени мотиви, че уведомяване е извършено близо дванадесет дни след като изпълнителят на медицинска дейност е уведомен за отхвърлянето на този АЛ от медицинския и финансов контрол. Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Релевираните в касационната жалба възражения за нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд, са необосновани. АССГ задълбочено е обсъдил всички възражения на ЛЗ като обосновано ги е отхвърлил като неоснователни. Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган въз основа на които е издаден обжалвания административен акт, обсъдени са относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства. Решаващият съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В разпоредбата на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО е уредено, че управителят на НЗОК съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2 на същия текст, а в случаите по ал. 11, т. З и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Същото правомощие е предвидено и в текста на чл. 421, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2020 2022 г. Аналогична разпоредба се съдържа и в сключения индивидуален договор с изпълнителя, съгласно който възложителят прекратява договора с изпълнителя при отчитане на дейност, която не е извършена частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Предвид нормативната уредба, обосновано първоинстанционният съд приел, че са налице законовите предпоставки за постановяването на оспорената заповед. В касационната жалба не се сочат обстоятелства водещи до промяна на изводите формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Следва да се има предвид, че лечебното заведение като изпълнител за оказване на първична извънболнична медицинска помощ по договора с НЗОК и физическото лице, което е управител и работи като лекар са различни правни субекти. Прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря извършил нарушението не лишава търговското дружество от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения с право да извършва дейността, за която е регистрирано с други източници за финансиране и с други лекари. Съответно лекарят по отношение, на който договорът е прекратен запазва възможността да работи в друго лечебно заведение сключило договор с НЗОК (чл. 21, ал. 1 от НРД МД 2020-2022 г.). В тази насока е тълкуването и прилагането на материалния закон възприето и наложено от актуалната съдебна практика - Решение 5439 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. 12441/2021 г., VI о., Решение 1350 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 9225/2021 г., VIо и др. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а ответникът няма посочена претенция за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, шесто отделение