Решение № 104 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5693/2015 г.

ВКСIV гражданско отделение13.09.2016 г.докладчик Димитър Димитров

Диспозитив

ОТМЕНЯВА на основание чл. 304 от ГПК по молба с вх. № 8967/26.01.2015 г., подадена от К. С. Ф. с ЕГН [ЕГН] и адрес за призоваване [населено място], [улица], ет. чрез адвокат А. М. влязлото в сила въззивно решение № 2077/7.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 3606/2012 г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 104 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5693/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 8967/26.01.2015 г., подадена от К. С. Ф., за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 2077/7.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 3606/2012 г., с което по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е било признато за установено по отношение на Б. Й. Ф., че С. Г. Г. и Т. Г. Г. са носители на правото на собственост на основание придобивна давност и при условията на съпружеска имуществена общност върху апартамент № 72, намиращ се в [населено място], район "Т.", [жк], [улица], [жилищен адрес] вх. "", ет.

Насрещните страни по молбата за отмяна Т. Г. Г. и С. Г. Г. са подали отговор с вх. № 85 218/1.07.2015 г., с който са изразили становище, че същата е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а ако това не бъде прието се твърди, че е неоснователна и затова трябва да се остави без уважение.

От страна на Б. Й. Ф. е подаден отговор с вх. № 124 317/15.10.2015 г. на молбата за отмяна, с който е заявено, че същата е основателна.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като прецени, че атакуваното решение е влязло в сила на 15.05.2014 г., няма доказателства молителката да е узнала за него преди 26.11.2014 г., като молбата за отмяна е постъпила на 26.01.2015 г., намира, че тя е подадена в срок. Не може да се приеме, че лице, което не е участвало като страна в производството по делото е узнало постановено решение с влизането му в сила. Това може да се приеме по отношение на страна, която има задължението да следи за хода на делото.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:

С. Г. Г. и Т. Г. Г. са предявили иска си по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Б. Й. Ф., че са собственици на основание придобивна давност и при условията на съпружеска имуществена общност върху апартамент №, намиращ се в [населено място], район "Т.", [жк], [улица], [жилищен адрес] вх. "", ет. на 11.11.2009 г.

Видно от удостоверение за граждански брак № 140928/28.05.1978 г., издадено от К. народен съвет [населено място] въз основа на акт за граждански брак № 494 от същата дата, Б. Й. Ф. и К. С. Ф. са сключили граждански брак на датата на издаване на удостоверението. В хода на производството Б. Й. Ф. е представил нотариален акт № *, том , рег. № ****, дело № 275/200* година на В. М. - нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, издаден на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. По делото не се е спорело, че Б. Й. Ф. е чл. на Ж. "Български художник", като апартамент № 72, намиращ се в [населено място], район "Т.", [жк], [улица], [жилищен адрес] вх. "", ет. се намира в изгражданата от тази кооперация сграда. Затова по силата на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК Б. Й. Ф. може да се легитимира, пред трети лица, като собственик на апартамента от момента на издаването на нотариалния акт - 1.10.2010 г. Към тази дата той вече е бил в граждански брак с К. С. Ф., поради което нотариалният акт легитимира и двамата като притежатели на апартамента в режим са съпружеска имуществена общност, макар че е издаден само на името на съпруга кооператор. Установената неделимост на съпружеската имуществена общност налага съдебното решение по спор за правото на собственост върху включен в общността недвижим имот да бъде еднакво за двамата съпрузи. Затова в производството по такъв иск двамата съпрузи имат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК. При задължително необходимото другарство общото предявяване на иска срещу всички другари е условие за допустимост на процеса във всяка една от инстанциите. Неделимостта на съпружеската имуществена общност обуславя съвместна процесуална легитимация и задължително другарство по иска за собственост. Съгласно т. 6 от ТР /1/9.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължително необходимия другар. Това не е направено и К. С. Ф. не е участвала в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

Предвид на горното молбата за отмяна е основателна и трябва да бъде уважена като делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1