Решение № 1977 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7293/2013 г.

Решение № 1977 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7293/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Богус топ къмпани" ООД, представлявано от управителя Георги Мирчев Лазаров, срещу решение № 2008/26.03.2013 г. (погрешно посочено 2012 г.), постановено по адм. д. № 8609 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 304 от 18.06.2012 г. на Директора на Агенция Митници. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен митническия акт. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът по жалбата - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрк. Енчева, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Развива подробни съображения в депозираната писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд- София град е било Решение № 304 от 18.06.2012 г. на Директора на Агенция Митници, с което на дружеството е отказано издаването на лиценз за управление на данъчен склад поради неизпълнение на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАДС. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че митническият акт е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и в съответствие с релевантните процесуални и материално- правни норми. Обосновал е фактическите си констатации, като е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че оспореното решение е издадено въз основа на несъществуващо наказателно постановление. Счел е, че погрешното изписване на НП № 28 от 6.02.2012 г. като НП № 28 от 30.01.2012 г. представлява очевидна фактическа грешка, която не може да опорочи административния акт до степен на незаконосъобразност. По-нататък в мотивите си съдът е приел, че действително описаното в процесния административен акт НП не е било влязло в сила към датата на издаването на акта, поради което не може да се приеме, че с него за оспорващия са установени ликвидни и изискуеми задължения. Независимо от това, обаче, позовавайки се на доказателства от административната преписка, съдът е формирал извод, че за жалбоподателя не са били налице основанията на закона за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, тъй като същият има непогасени ликвидни и изискуеми задължения въз основа на влезли в сила наказателни постановления в размер над посочения в закона. Допълнително решаващият състав е обсъдил в мотивите си Протокол № 47/16/2 от 19.06.2012 г. и писмено становище от Началника на Митница Лом, в които са обективирани резултати от извършената проверка на обекта, където следва да се установи лицензирания склад. Приел е, че описаните в становището обстоятелства също имат обвързваща съда сила, съгласно чл. 179 ГПК, което в съвкупност с всички събрани доказателства дава възможност да се направи изводът, че "Богус топ къмпани" ООД не е отговаряло на всички изисквания, визирани в чл. 47 от ЗАДС, за да му се издаде лиценз за складодържател. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила с корекция на мотивите. Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАДС, лицензиран складодържател може да бъде лице, което няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски (т. 4) и не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение (т. 5). Обосновано съдът е приел, че дружеството има ликвидни изискуеми задължения, като се е позовал на данните от представената по делото служебна бележка рег. № ЗАДС/7/12 от 18.06.2012 г. Същата не е оспорена от дружеството и материализира резултати от направена справка за задълженията му към митническата администрация към посочената дата. Действително, в справката общата сума е посочена като възлизаща на 244 131.22 лв., колкото е и посочената дължима сума в оспореното решение на Директора на Агенция "Митници", като в нея неправилно е включена и сумата по НП № 28/2012 г., което не е влязло в законна сила. Независимо от горното, обаче, съдът правилно е приел, че дружеството има ликвидни и изискуеми публични задължения по други наказателни постановления, които са влезли в сила. Всъщност, видно от съдържанието на митническия акт, директорът на агенция "Митници" се е позовал на съществуващи задължения за дружеството в горепосочения размер, като е извел в самостоятелни мотиви отделното съществуване на НП № 28/2012 г. по Акт за установяване на административно нарушение № 173 от 3.06.2011 г. на началника на Митница Лом, по отношение на което е посочил, че създава задължение за дружеството от 191 941.46 лв. Обстоятелството, че с това НП към датата на постановяване на акта не са установени ликвидни и изискуеми задължения, не може да обоснове извод за незаконосъобразност на акта, след като е вярно приетото с последния действително наличие на публични задължения. Правилно съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че митническият акт е издаден въз основа на несъществуващо наказателно постановление. Очевидно е, че се касае за НП № 28 от 6.02.2012 г., с погрешно посочена дата 30.01.2012 г. Допуснатата техническа грешка не може да обоснове извод за опороченост на издадения акт, дължима на разгледаното обстоятелство. Следва да се посочи, че съдът неправилно в мотивите си е обсъждал законосъобразността на акта през призмата на материално- правни предпоставки, непосочени като правни основания в оспорения акт. При това, за да стори горното съдът се е основал на Протокол № 47816/2 от 19.06.2012 г., който е издаден след дата на постановяване на митническото решение. Този подход на съда е незаконосъобразен, но доколкото същият е намерил отражение в допълнителни, съпътстващи мотиви на съдебното решение, като наред с това са правилни решаващите мотиви на съда във връзка с преценката за неоснователността на жалбата, то и първоинстанционния съдебен акт като правилен в своя краен резултат следва да бъде оставен в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора и с оглед заявеното искане от пълномощника на ответника, на последния следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,