Решение № 209 от 10.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4827/2016 г.

Решение № 209 от 10.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4827/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. а. р. а. срещу решение № 141 от 16.6.2016 г., по гр. дело № 239/2016 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 11.3.2016 г. на Кюстендилски районен съд по гр. дело № 2256/2015 г. в частта, с която са уважени предявените от В. В. В. срещу касатора обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ до размера на сумата 1972, 58 лв. Отменил е първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен и е присъдил на ищеца още 1527,42 лв -обезщетение за оставане без работа през исковия период. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът В. В. В. е изпълнявал при ответника И. а. р. а. длъжността "главен специалист "Р. и к. ". Същото е прекратено със заповед № 155/30.10.2015 г на изпълнителния директор на А., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ-поради съкращаване в щата. Съгласно длъжностно разписание на А., в сила от 3.4.2015 г за отдела й в [населено място] са били предвидени 2 щатни бройки за длъжността "главен специалист "Р. и к., заемани от Е. Л. Я. и В. В. В., като по силата на новото длъжностно разписание, щатните бройки са намалени с една. Двамата служители са подложени на съпоставка, която не е извършена според императивните критерии на чл. 329, ал. 1 КТ, доколкото в процеса не е установено кои са обективните факти, обусловили оценката за качество на изпълнение на възложената работа на двамата служители. С определение № 340 от 24.3.2017 г., постановено по гр. дело № 4827/16 г., ВКС, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, касаещи процесуалните задължения на въззивната инстанция и относно критериите, по които следва да се извърши подбор по чл. 329 КТ и доказването му в процеса от страна на работодателя, предвид противоречие на въззивното решение с ТР № 3/2012 г. на ОСГК. По въпросите по който е допуснато касационно обжалване. По първия въпрос е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд има задължение да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход, може да потвърди, или да отмени решението на първата инстанция. След обсъждане на правнорелевантните факти, на доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. В случая въззивната инстанция се е отклонила от задължението си да обсъди всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти. Едва след извършване на тази преценка, съдът може да приеме, че подборът е законосъобразно осъществен, тъй като работодателят е приложил еднакви критерии спрямо съпоставяните служители и дали е извършил комплексно и обективно оценяването им. По втория въпрос. Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК в съдебното производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на всяко производство или служба, респ. с оглед значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка / решение № 109/21.05.2013 г. по гр. д. № 1756/2011 г. IV г. о. на ВК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Работодателят може да извърши подбора по чл. 329, ал. 1 КТ чрез различни способи, включително да ползва и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действителното извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. В процеса са допустими всички доказателствени средства за установяване законността на извършения подбор, включително протоколи от работата на помощните комисии. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че тяхната достоверност се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т. ч. и при отчитане дали информацията в тях е черпена от други обективни източници. С оглед отговора на поставения въпрос и по оплакванията в касационната жалба Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: От данните по делото е видно, че с на 7.4.2015 г изпълнителният директор на А. е утвърдил процедура за подбор при съкращаване на служители, съдържаща подробни правила. В съответствие с тях при преценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа се вземат предвид: професионалната квалификация на служителите- образователно-квалификационна степен, допълнителна квалификация, професионален опит, ниво на изпълнение на възложената работа-срочно, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. При преценка на последния критерий особена тежест се възлага на критерия последна годишна оценка на служителя за изпълнение на длъжността, както и умения за работа в екип, дисциплинарно минало, сигнали, жалби, взаимоотношение с граждани. Със заповед е определена комисия по извършване на подбора, състояща се от прекият ръководител на съответното звено,, в което се извършва съкращението, юрист и служител-експерт в областта на човешките ресурси. Комисията е попълнила формуляри за оценка на всеки един от двамата подлежащи на съпоставка служители и е оформила окончателен протокол, в който е предложила за уволнение ищеца, предвид обстоятелството, че същият е получил при оценяването 28 точки, а другият служител-38.По показателите за оценка на квалификацията на двамата служители са дадени еднакви оценки, доколкото е прието, че притежават средно образование и успешно преминат квалификационен курс, както и трудов стаж над 10 години. Прието е, че и двамата служители имат чисто дисциплинарно минало, не са наказвани и поощрявани. Във връзка с показателя "последна годишна оценка на нивото на изпълняваната работа" ищецът е получил 2 точки, а другият служител 6 точки. Последният е превъзхождал ищеца и по критериите "умения за работа в екип" и "взаимоотношения с граждани и организации". В случая цифровото определяне на оценките на участвалите в подбора служители е подкрепено със съответните документи-формуляри за последната годишна оценка на нивото на работата на служителя. Тази оценка не е оспорена от ищеца, а е възразено единствено, че същата не следва да се използва два пъти-веднъж за извършване на годишна оценка и още веднъж-при съпоставянето. Възражението е неоснователно, защото именно по този начин се извършва актуална преценка на нивото на изпълнение на възложените трудови функции и тази оценка е документално защитена. Преценката за законосъобразно извършен подбор се преценява във всеки конкретен случай. В разглеждания такъв при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т. ч. и при отчитане на информацията, почерпена от други обективни източници се налага изводът, че извършения подбор е законосъобразно проведен, поради което уволнението не е незаконно. Въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Предвид изхода на спора ответника по касация дължи на касатора сумата 200 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение