Решение № 271 от 5.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 781/2012 г.

Решение № 271 от 5.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 781/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от осъдения Ю. М. Ю. за възобновяване на въззивно нохд № 6/. 2012 г. на Търговищкия окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 22/2.3.2012 г. в наказателната част на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържат се доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила, за нарушение на закона с осъждането му като рецидивист, независимо че е реабилитиран по делото от 1996 г., както и че при определяне на наказанието не са взети предвид данните, че извършеното е при условията на непредпазливост и е подпомогнал изцяло разкриването на престъплението. Частните обвинители и граждански ищци И. Б. Я. и А. А. Я. не изразяват становище по основателността на искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че няма допуснати нарушения, а наложеното наказание не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Омуртагският районен съд, четвърти състав с присъда № 150/2.12.2011 г. по нохд № 316/2011 г. признал подсъдимия Ю. за виновен в това, че на 19.9.2010 г. в село О. по непредпазливост запалил чужд имот- стопанска постройка, жилищна сграда, дърва за огрев и цигли-имущество на обща стойност 10 065 лв., собственост на св. Ив. Я. и Ан. Я., в резултат на което последвали значителни вреди на стойност 7 460,34 лв. На осн. чл. 331, ал. 3 вр. ал. 1 вр. 330, ал. 1 вр. 54 НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Предявеният градски иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 7 450 лв. със законните последици. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавна такса и се произнесъл по въпроса за веществените доказателства по делото. Търговищкият окръжен съд с решението по въззивно нохд № 6/2012 г. изменил присъдата в частта относно размера на запаленото имущество, който намалил до 9 765 лв., и потвърдил в останалата част. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава двадесет и седма НПК. По предвидения в чл. 371 НПК ред подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е установил въз основа на анализ и правилна оценка на събрания доказателствен материал, че самопризнанието се подкрепя и постановил осъдителна присъда. Наложил наказание при условията на чл. 373, ал. 2 НПК като размерът определил след обоснована оценка на установените индивидуализиращи обстоятелства. По повод възражението във въззивната жалба, че наложеното наказание по вид е явно несправедливо, съдът е направил нов подробен анализ на данните за личността на подсъдимия, за тежестта на извършеното, за подбудите и последиците, за поведението му в процеса и възприел като вярна оценката за обществената опасност на личността и на деянието, както и изводът, че предходните осъждания не се отразяват върху квалификацията, а имат значение само при решаване на въпроса за наказанието във връзка с оценката на поведението му отнасящо се до спазване на законите в страната и степента на обществена опасност. Като е приел по изложените съображения, които настоящият състав изцяло споделя, че в определения размер наказанието е съответно на извършеното и на целите по чл. 36 НК, поради което е и справедливо, въззивният съд не е допуснал нарушение, което да е основание за отмяна или изменение на решението. Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимия, поради което е осъден незаконосъобразно. Видно от данните по делото осъждането е по внесен обвинителен акт и са установени признатите от него фактически обстоятелства въз основа на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени средства, чиято оценка е с оглед действителния им смисъл. Предоставени са му всички процесуални права, предвидени по НПК, които е упражнил в пълнота с участието на упълномощен от него защитник. Не са допуснати нарушения от вида на абсолютните, които да налагат отмяна на оспореното решение. Въз основа на фактическите изводи и обективираното поведение подсъдимият законосъобразно е осъден за престъпление по чл. 331, ал. 3 вр. ал. 1 вр. 330, ал. 1 НК. Твърдението, че е осъден за извършено престъпление при условията на опасен рецидив не се подкрепя от правна страна. Неоснователно е възражението, че е пренебрегнато съществено индивидуализиращо обстоятелства-помощ и съдействие при разкриване на престъплението. Всички обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на наказанието, за които има данни по делото, включително и тези за поведението на подсъдимия по време на наказателното производство, са взети предвид като им е направена цялостна обоснована и вярна оценка в съответствие с изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК. Това е основанието да се приеме, че отказът да се наложи различно по вид от определеното наказание, е законосъобразен и няма основание за изменение от предвидените в чл. 348, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ отделение намира, че няма допуснати нарушения от поддържаните, поради което искането е неоснователно и затова